Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 61

        гр. Сливен, 21.04.2011г.

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                        ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 69 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 897/05.01.2011 година, по гражданско дело № 4115/2010година на Сливенски районен съд, с което е уважен изцяло предявения от ищеца пред СлРС и въззиваема страна в настоящото производство, иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 258 от ЗЗД и чл. 266 ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на ответника – въззивник да заплати сумата 18 222.91 лева, представляваща стойността на строително - монтажни работи по фактура № 0000000093/07.04.2008 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба на 19.07.2010 година до окончателното й изплащане и сумата 1 458.92 лева, представляваща направени по делото разноски.

Въззивникът –- ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно. Счита, че решаващия състав на РС - Сливен е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт.

 В подкрепа на очертаните в жалбата оплаквания, въззивникът е посочил, че първоинстанционния съд неправилно се е позовал и кредитирал свидетелски показания, които сам е възприел за недостатъчно конкретни. Ценейки ги като безпристрастни и релевантни и като се е позовал на  фактура № 0000000093/07.04.2008 година, която според въззивника неправилно се възприема от първоинстанционния съд като частен документ, имащ формално доказателствена сила, вместо да се третира като официален, какъвто според  разбиранията  му  бил, тъй  като е подписана от длъжностно  лице и не на последно място, позовавайки се на Акт за СМР № 2, за който е поддържал твърдение, че него и коментираната по - горе  фактура е  подписал като празна бланка, счита че като  резултат на  това решаващия съдебен състав на СлРС е достигнал до неправилни изводи за дължимост на сумата, без  да  е било  налице  доказване  на  договореност между посочените  от ищеца  страни, нито проведено доказване от страна на ищеца, съобразно разпределената му доказателствена тежест, а именно, че възложените му по договора СМР са реално  извършени. Аргументирайки застъпената в жалбата позиция, прави свои коментар на писмените доказателства и на показанията на разпитания по делото свидетел, формира заключения обратни на приетите и изложените в мотивите на обжалвания съдебен акт изводи и прави оплакване  за  неправилност на  атакуваното съдебно  решение. 

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, отхвърлящо предявените от ищеца искови претенции. Претендира се за присъждане на разноски за  двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания, по които настоящия състав на СлОС да е  дължал произнасяне и  да  не  се  е произнесъл.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. В отговора  са  изложени конкретни аргументи  и съображения, целящи опровергаване на направените с жалбата оплаквания за процесуална и материална незаконосъобразност на решение.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Искане за присъждане на разноски за въззивната  инстанция не  се  прави  и не  се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът - „Манастира 2008„ ЕООД се представлява от управителя си И. Г. и от адв. К.  от  СлАК, който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание въззиваемата страна - „Приста Корект „ЕООД, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззИ.ият контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От този  състав  на  СлОС се  приема, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

 Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба, като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора. Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им.

        Съгласно правилата на ЗСч и ТЗ, представените от ищеца документи, от които извлича основателността а иска си, са достатъчно и годни да установят твърденията му. Това произтича от характеристиките на договора за изработка, правилно отчетени от РС –Сливен. При тази правна сделка, ако не са направени възражения, работата  се  счита  за  приета и възложителя е длъжен да плати цената на извършеното. Не рядко стоката и стойността на извършената като отделни дейности работа се индивидуализира в документ, какъвто най -често е фактурата. Фактурата е частен свидетелстващ документ и установява извършването на доставката на стоката  или услугата, а след като е подписана от получилия доставката в случая на извършени СМР, представлява негово признание, че доставката е надлежно получена и посочената в документа на стоката сума се дължи. Подписването на акт /образец 19/ и от двете  договаряли  страни,  несъмнено сочи на извода, че възложителя не е изпълнил основното си договорно  задължение  да  заплати  цената  на  извършените  и приети от него  без възражения СМР, индивидуализирана по вид и стойност във фактура № 0000000093/07.04.2008 година. Коментираните от настоящия състав и събрани по делото от първоинстанционния съд доказателства са  достатъчни, за да се обоснове и мотивира извод за основателността на предявената от ищеца пред СлРС искова претенция, без да е необходимо да се отчитат и коментират останалите  доказателства,  събирането на които по преценка на настоящия съдебен състав не е било  необходимо, доколкото  и  от  коментара  на писмените доказателства и от твърденията на двете страни би могло да се почерпят конкретни аргументи  и  да  се  обоснове  наличието  на  конкретното  договорно  отношение, договарялите страни и неговия предмет.

Следователно предявения от ищцовото дружество пред първоинстанционния съд иск се явява доказан по основание и в пълния претендиран размер и като такъв правилно е уважен.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Въззиваемата страна не е заявила искане за присъждане на разноски по делото, поради  което  съдът  не  дължи  произнасяне, въпреки че по правилата  на процеса  такива се  следват при  искане  и  доказване  на  размера им.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                            Р     Е     Ш     И  :

                                      

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение 897 от 05.01.2011 година, постановено по гражданско дело № 4115 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                2.