Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 44

 

гр. Сливен, 07.03.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори март през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  72  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от ответника в първоинстанционното производство против решение №869/25.11.2010 г. по гр. д. № 3934/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е признато уволнението на ищцата за незаконно и е отменена заповед № 596/14.05.2010 г. на „Кейбълтел България” ЕАД гр. София, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ , считано от 01.06.2009 г. е прекратено трудовото правоотношение между ищцата и ответника. Със същото решение е отхвърлен предявеният от ищцата иск за заплащане на обезщетение  за неползван платен годишен отпуск като неоснователен. С решението е осъден „Евроком Кабел Мениджмънт” България” ООД – София да заплати на  Е.А.В. сумата от 1158 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 20.04. – 20.10.2010 г.  и е отхвърлен като неоснователен искът до пълния му предявен размер от 3300 лв.  С решението е отхвърлен и предявения от ищцата иск за поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е  неправилно. Твърди се , че в заповедта работодателят е посочил точно и конкретно липсващите качества на служителката, обосноваващи прекратяването на трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 от КТ.  Неефективността на работата се доказва с оглед на реално постигнатите резултати спрямо изискваните такива.  Съдът неправилно е изктълкувал двете схеми за определянето на бонуси. Сочи се, че новата схема е по-обективна и по никакъв начин не ощетява служителите и не може да бъде приета за непостижима.  В атакуваната заповед са посочени и конкретизирани качествата на служителката, липсата на които препятства изпълнението на трудовите й функции.  Не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата, това е негова преценка по целесъобразност и единствено той може да я направи. Съдът извършва проверката само за законност на уволнението. Поради това се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде признато, че прекратяването на трудовото правоотношение е законосъобразно.

В срока по чл. 263 от ГПК  не е постъпил писмен отговор,

В с.з. за дружеството въззивник не се явява законен представител, чрез представител по пълномощие жалбата се поддържа на посочените в нея основания.

В с.з. възиаемата не се явява. Постъпило е писмено становище от процесуален представител по пълномощие, с което се оспорва основателността на въззивната жалба и се иска потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Жалбата е неоснователна.

Районният съд обстойно и задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че липсата на конкретни качества, които да са необходими за ефективно изпълнение на работата, следва да е обективен факт и тази липса да установява трайно състояние на работника да не може да изпълнява възложената му длъжност. В настоящото производство не се доказва липсата на качества на ищцата, както и неефективно изпълнение на работата. Не са доказани и липсата на посочените качества – комуникативност и убедителност. Това следва да е трайно установено състояние, което  не е доказано. Основанието по чл.328 ал.1 т.5 от КТ трябва да се преценява винаги конкретно и с оглед на изискванията за изпълняване на определената трудова функция. Необходимо е липсата на тези качества да е обективен факт, а не да бъде резултат от субективното отношение на работодателя към служителя. Поради това са неоснователни възраженията, съдържащи се в жалбата, че не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата. Тази негова преценка следва да бъде подкрепена със съответните доказателства, които съдът преценява. Освен това липсата на качества трябва да отразява трайно състояние на служителя, а не да бъде единична проява. В случая не са констатирани конкретни факти за неизпълнение на задълженията на ищцата, поради което правилно, обосновано и законосъобразно съдът е уважил предявения иск.

Във въззивната жалба на практика не се съдържат доводи, които да опровергават верността на констатациите на съда, почиващи на събраните по делото доказателства.

Решението на районния съд е обжалвано и в частта, с която не е уважено искането за присъждане на разноски, съобразно отхвърлената част от претенциите. Действително в писмения отговор на исковата молба е било направено такова искане и неправилно съдът е направил извод за липсата му. Но не са представени доказателства за действително направените разноски, поради което, като не е присъдил такива, районният съд не е допуснал неправилност.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед на изхода от процеса дружеството-въззивник следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата направените разноски пред тази инстанция в размер на 300 лв.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 869/25.11.2010 г. по гр. д. № 3934/2010 г. по описа на Сливенския  районен съд.

 

ОСЪЖДА „Близу Медиа енд Броудбенд” ЕаД гр. София, ЕИК 201344312, със седалище и адрес на управление гр.С. 1700, район „С.”, ул.”Н. Г.” №*, представлявано от А.Т.К. да заплати на Е.А.В. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направените от нея разноски пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: