РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 23.06.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТИ И СЕДМИ АПРИЛ , ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                              АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 73 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на С.П.П., чрез процесуалния си представител по пълномощно адв. Е.п. *** по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК против Решение № 867/13.12.2010 год. по гр.дело № 1160/2010 год. на Сливенски районен съд,  с което са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.55 от ЗЗД.

В жалбата си до съда въззивникът твърди, че решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районния съд е приел, че въззиваемия не е доказал че движимите вещи предмет на иска са били негова собственост, че въззиваемата Ц.П.С. ги е владяла или държала нито се е обогатила с претендираната сума. Първоинстанциония съд е приел че в полза на въззиваемата е изтекла и погасителна давност за защита на спорното право по иска на чл.55 от ЗЗД.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноските, направени пред двете инстанции.

С въззивната жалба са направени доказателствени , които не са допуснати с определение на съда, тъй като същите не са нито нови, нито нововъзникнали или новооткрити имащи значение за изхода на делото.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

С отговора на въззивната жалба са направени доказателствени искания, които не са допуснати от съда поради настъпила за тях преклузия.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника, се явява лично и се представлява от процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, явява се лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира направените по делото разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано във всичките му части, като се иска от въззивния съд да постанови ново решение по същество, с което се уважат предявените при условията на евентуалност искове.

За разглеждане пред първоинстанциония съд са предявени за разглеждане два иска при условията на евентуалност, като първият от които е с правно основание чл.108 от ЗС , а вторият е с правно основание чл.59 от ЗЗД.

По отношение на предявения иск  с правно основание чл. 108  от ЗС:

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанциония съд е приел в мотивите си, че въззивника не е доказал следните обстоятелства, че е собственик на процесните движими вещи, че въззиваемата владее или държи процесните движими вещи без правно основание.

Предмет на искът по чл.108 от ЗС са масивен дървен навес с покрив от керемиди, професионална кафе –машина „Сан Марко”, професионална скара, отдушник – аспирация, дървени масивни маси 6 броя, 12 кв.м. дървена облицовка, електрожен, вградена отоплителна печка, 24 броя дървени столове, 10 броя пластмасови столове  и да бъде осъдена ответницата да предаде владението върху масивен дървен навес с покрив от керемиди, професионална кафе –машина „Сан Марко”, професионална скара, отдушник – аспирация, дървени масивни маси 6 броя, 12 кв.м. дървена облицовка, електрожен, вградена отоплителна печка, 24 броя дървени столове, 10 броя пластмасови столове.

По отношение на масивен дървен навес, 12 кв.м. дървена облицовка, и вградена отоплителна печка съдът споделя изводите на първоинстанциония съд  намира, че това не са движими веща, а са подобрения извършени в чужд недвижим имот. Безспорно по делото е установено, че въззивника е бил държател на имота и е извършил подобрения в него изразяващи навес покрит с европейски керемиди с площ 43 метра кв.,отдушник с аспиратор , облицовка от иглолистно дърво 12,2 кв. метра, и печка за отопление от строителни тухли  изградена извън павилиона. Безспорно в случая се касае за подобрение извършени в чужд имот от наемател тъй като вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността на имота. Въззивника по договора за наем е държател на процесния имот. Безспорно, че е извършил подобрение , но право на обезщетение за извършените подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят. Възникналите отношение във с подобренията извършени от него следва да се уредят в съответствие с договора или в съответствие с правилата за водене на чужда работа без пълномощие и за неоснователното обогатяване.

За да се уважи искът по чл.108 от ЗС следва да имат годен предмет на ревандикация. Такъв обект не съществува по отношение на вещите 24 броя дървени столове, 10 броя пластмасови столове и професионална кафе –машина „Сан Марко”, защото тези вещи не съществуват. Предмет на иска по чл. 108 ЗС може да бъде само реално съществуващи обекти на право на собственост, такъв иск не може да бъде предявен за несъществуващ обект.

По отношение на вещите навес покрит с европейски керемиди с площ 43 метра кв.,отдушник с аспиратор , облицовка от иглолистно дърво 12,2 кв. метра, и печка за отопление от строителни тухли  изградена извън павилиона са подобрения извършени от въззивника в чужд имот, като държател и не подлежат на ревандикация, както се изтъкна и по-горе.

По отношение на веща представляващ електрическа професионална скара и мощност 2,5 kW, искът с правно основание по чл.108 от ЗС е неоснователен тъй се намира в държане на трето лице в процеса , което твърди, че я е закупил от собственика й при договор за покупко-продажба на целия имот / св.А.Й.Р. л. 26 от гр.д. 0 1160/2010 год. на Сл.РС/. Веща предмет на иска по чл.108 от ЗС се държи от трето лице за процеса и тъй като не е осъществен елемент от фактическия състав на чл.108 от ЗС веща предмет на иска да се владее от ответника в случая въззиваемата без правно основание се явява неоснователен.

По предявения иск при условието на евентуалност с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Предявения за разглеждане иск при условията на евентуалност е  осъдителен за сумата от 3546 лв., представляваща стойността на движимите вещи, с която въззиваемата неоснователно се е обогатила.

Изложените твърдения в исковата молба, е че вещите предмет на иска са били поверени на въззиваемата и оставени в недвижимия имот за пазене и съхранение до момента в който имотът ще се продаде или отдаде под наем на трето лице.

Въззивника не е доказал при условията на пълно и пряко доказване оставянето на съхранение на спорните вещи въззиваемата. Липсват доказателства къде се намират тези вещи към момента на завеждане на делото. По делото от изслушания свидетел/ св.А.Й.Р. л. 26 от гр.д. 0 1160/2010 год. на Сл.РС/ се доказва, че вещите са били в павилиона но той лично ги е продал на трето лице. От изложеното следва, не въззиваемата, а свидетеля се е обогатил за сметка на въззивника. В изложения смисъл искът против въззиваемата е явява неоснователен.

Въззивника застъпва в своята защитна теза, че въззиваемата се е обогатила за негова сметка като е продала на св.А.Й.Р. движимите вещи предмет на иска. В случая следва да се отбележи, че въззиваемата по договора за покупко-продажба е действала в кач3ството си на пълномощник на трето лице и действала от негово име и за негова сметка. Съгласно закона правните последици са настъпили директно в патримониума на представлявания и ако има неоснователно обогатяване, то неоснователно ще се е обогатил представлявания, а не въззиваемата страна, в качеството й на представител.

От изложеното следва , че искът е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

П отношение на изложеното мотиви в първоинстанционото решение, че иска по чл.59 от ЗД е погасен по давност, настоящия съдебен състав намира , че не следва да се произнася. Първоинстанциония съд е приел, че е налице погасителна давност по отношение на искът с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като е изтекъл срок повече от пет години, с който въззивника е загубил правото на съдебна защита. Макари да са изложени мотиви в тази насока, този извод на първоинстанциония съд не стои в основата на постановения съдебен акт. Този извод на първоинстанциония съд не е решаващ за изхода от делото, тъй като въз основа на друг извод съдът е достигнал до обжалвания резултат.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 225 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Тъй като цената на иска е 5010 лева, то съобразно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК, настоящото решение , ще подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 867/13.12.2010 год. по гр.дело № 1160/2010 год. на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН **********,***  *-* ДА ЗАПЛАТИ Ц.П.С.,с ЕГН **********,*** З. *-*  направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 450 лева /сто лева/.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване пред ВКС на РБ.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: