РЕШЕНИЕ №

 

гр. С., 31.03.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ МАРТ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                             АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря  М.Т. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 78 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК в вр.чл.317 в вр.чл.310 от ГПК.

Обжалвано е Решение № 896 от  14.12.2010 г.по гр. дело № 4846/2010 г. на Сливенски районен съд.

В жалбата си до съда на ОТВЕТНИКЪТ по първоинстанционото производство „ДСГ БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК 119661333, със седалище и адрес на управление гр. С.  ул.”Арх. Й.Й.” № *,  представлявано от Управителя И.В.Ж., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. О. процесуален представител по чл.32 ал.1 т.1 от ГПК, твърди, че обжалваното решение в частта в която СА УВАЖЕНИ  предявените искове е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон и постановено със събраните по делото доказателства и моли да бъде отменено в тези му части и да бъде постановено Решение по същество, с което въззивния съд да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Твърди, че събраните на първоинстанционото производство доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност не установяват по безспорен и категоричен начин крайния извод на съда. Първоинстанциония съд не е направил всестранно , пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по д0елото и поради тази причина достигнатия от него извод е погрешен. През претендирания период за който се иска присъждане на трудово възнаграждение въззиваемия не е бил на работа, което се установявало от протокол и от обясненията му дадени пред работодателя. По отношение на иска за неплатено възнаграждението за извънреден труд първоинстанциония съд неправилно е анализирал доказателствата по делото и нарушил императивни норми на закона, тъй като нямало заповед или друг документ от който да се установи по категоричен начин , че въззиваемия е престирал извънреден труд, което обстоятелство не се установявало и от заключението на вещото лице. Сливенския районен съд не е анализирал и обстоятелството, че на въззиваемия е преведена сумата от 2 100 лева , многократно надвишаваща трудовото му възнаграждение и не е допуснал и не е обсъдил възражението за прихващане, като средство за защита.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е осъдил въззивното дружество да заплати на въззиваемата страна сумата 174 /сто седемдесет и четири/ лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2009г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2010г. до окончателното изплащане;сумата 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от м.август 2009г. до 01.11.2009г, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2010г. до окончателното изплащане и сумата 106,31 лева /сто и шест лева и 31 стотинки/, представляваща разноски по делото, съобразно уважения размер на исковете.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което отхвърли предявения отрицателен установителен иск.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания. С определение от 11.02.2011 год. съдът отхвърлил искането за събирането на гласни доказателства, назначаване на допълнителна съдебно икономическа експертиза и да се задължи въззиваемата страна да се яви и отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК, направени от въззивната страна като, неоснователни. В мотивите си съдът е приел, че първоинстанциония съд не е допуснал процесуално нарушение като отхвърлил направените искания по доказателства. С разпореждането си от 10.11.2010 год. Сливенски районен съд е отхвърлил искането за разпит на свидетели, тъй като посочените от въззивната страна въпроси в отговора на исковата молба, в действителност са несъотносими към правния спор. Искане за разпит на свидетели въззивната страна не е направила и в срока даден в разпореждането поради и което на основание чл.313 от ГПК това и право да иска гласни доказателства от въззивната инстанция е преклудирано. Това се отнася в пълнота и по отношение на искането въззиваемата страна да отговори на въпроси по реда на чл.176 от ГПК. По отношение на искането за назначаване на допълнителна задача на вещото лице настоящия съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанциония съд по приложението на чл.201 от ГПК още повече, че вещото лице е извършило проверка на документацията при изготвяне на експертизата именно във въззиваемото дружество.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява. Чрез представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, подал писмено становище, заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции /писмено становище/.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не се явява и не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта в която са уважени кумулативно предявените искове с правно основание чл.128 от КТ във вр. с чл.242 и сл. от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за сумата 174 /сто седемдесет и четири/ лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за месец ноември 2009г., ведно със законната лихва, считано от 11.06.2010г. до окончателното изплащане и по чл.150 от КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за сумата 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от м.август 2009г. до 01.11.2009г, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2010г. до окончателното изплащане.

-                С Решението въззиваемата страна е осъдена да заплати и направените по делото разноски  в размер на 106,31 лева /сто и шест лева и 31 стотинки/, съобразно уважения размер на исковете.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че между страните са били в трудово правоотношение помежду си, по силата на което въззиваемата страна е престирал труд , а въззивника не е изплатил месечното трудово възнаграждение за месец ноември 2009г. в размер на брутната сума 183,33 лева, но тъй като предявения иск е по-нисък размер, то съдът е уважил искът до претендирания размер от 174 лева, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. По предявената искова претенция по чл.150 от КТ за заплащане на възнаграждение за извънреден труд съдът е уважил частично за периода от м.август 2009г. до 01.11.2009г. въззиваемия е работил в повече 112 часа, които представляват извънреден труд, за който му се полага брутно възнаграждение в размер на сумата 410 лева, която не е изплатена и искът е уважен до този размер, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. В останалата част иска е отхвърлен като неоснователен.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

В конкретния случай, решаващият съд, в съответствие със закона и съдебната практика, е установил, че на въззиваемия не е изплатено трудовото възнаграждение и положения извънреден труд.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск с правно основание чл.128 от КТ и частичната основателност на иска с правно основание чл.150 от КТ.

Във въззивната жалба, се въззиваемия е направил възражения относно това, че събраните на първоинстанционото производство доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност не установяват по безспорен и категоричен начин крайния извод на съда. Първоинстанциония съд не е направил всестранно, пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото и поради тази причина достигнатия от него правен извод е погрешен.

Настоящия съдебен състав намира възражението за неоснователно. От събраните на първоинстанционното производство фактическа обстановка първоинстанциония съд е приел за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, които са допустими и относими. В основата на фактическите си констатации съдът поставил заключението на вещото лице, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание за  съмнение. Първоинстанциония съд е направил всестранно, пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Достигнатия от него извод е правилен.

По отношение на възражението , че през претендирания период, за който се иска присъждане на неплатено трудово възнаграждение въззиваемия не е бил на работа е неоснователно. Съгласно нормата на чл.128 от КТ Работодателят е длъжен в установените срокове: да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Безспорно по делото се доказва, че за този период въззивника в качеството си на работодател е начислил на въззиваемия трудово възнаграждение. Начисления на работната заплата в ведомостите за заплати представлява извън съдебно признание на претенцията, тъй като представлява писмено доказателства удостоверяващо неблагоприятни за въззиваемия обстоятелства и изхождат от него. Като същото следва да се цени от съда съдът и следва да приеме за доказано, че за претендирания период въззиваемия е бил на работа, полагал е труд и му е начислено възнаграждение по ведомост. труд.

По отношение на направеното възражение, по отношение на иска за неплатено възнаграждението за извънреден труд, че първоинстанциония съд неправилно е анализирал доказателствата по делото и нарушил императивни норми на закона, тъй като нямало заповед или друг документ от който да се установи по категоричен начин , че въззиваемия е престирал извънреден труд, което обстоятелство не се установявало и от заключението на вещото лице.

Съдът намира това възражение за неоснователно. Съгласно чл. 143 ал.1 от КТ Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. От цитираната норма е видно , че за полагането на извънреден труд не е необходим нарочен изричен писмен акт на работодателя. За полагането на извънреден труд е достатъчно да е налице неговото знание и не противопоставяне и то не на самия работодател , дори и на прекия ръководител. В изложения смисъл направеното възражение е неоснователно.

По отношение на направеното възражение, че Сливенския районен съд не е анализирал и обстоятелството, че на въззиваемия е преведена сумата от 2 100 лева , многократно надвишаваща трудовото му възнаграждение и не е допуснал и не е обсъдил възражението за прихващане, като средство за защита.

Настоящия съдебен състав намира това възражение за неоснователно. За да се допусне прихващане следва да са налице две насрещни, еднородни ликвидни и изискуеми вземания и не се прихващ несеквестеруемия доходи какъвто е доходът трудовото правоотношение по смисъла на чл.105 в вр. чл.446 от ГПК. В изложения смисъл възражението е неоснователно. Независимо от това липсват надлежни писмени доказателства за превеждане на сумата от 2100 лева по сметка на въззиваемия и поради тази причина съдът приема, че  несъществува такова вземане.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменително основание и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 896 от  14.12.2010 г.по гр. дело № 4846/2010 г. на Сливенски районен съд.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: