Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 73

 

гр. Сливен, 31.03.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тридесети март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

АТАНАС СЛАВОВ

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  80  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

          Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 921/30.12.2010 г. по гр. д. № 4398/2010 г. на Сливенски районен съд, с което е осъдена Община – Сливен да заплати на  ЗАД „Булстрат Виена Иншурънс Груп” на основание  чл.213 от КЗ  главница в размер на 250 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Бонус Каско” ведно със законната лихва, считано от 10.08.201о г. до окончателното  изплащане , както и сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото, като е отхвърлен предявеният иск в останалата му част за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 364.49 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че  решението в частта, с което е отхвърлен предявения иск  за разликата над уважения до пълния размер  е неправилно, тъй като изводите на съда за наличие на съпричиняване от страна на водача е необосновано.  Водачът е би могъл да се движи със скорост от 30 – 50 км.ч. единствено ако е имало обозначения за неравности на пътното платно, каквито обозначения не са били поставени. Освен това съдът е приел, че адвокатското възнаграждение не е изплатено, а по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който изрично е записано, че сумата е заплатена по банкова сметка ***.  Това е достатъчно доказателство за изплатен хонорар. Поради това се иска отмяна на решението в атакуваната му част и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията изцяло и да бъде осъдена Общината да заплати разноските за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

 В с.з.  за дружеството-въззивник, редовно призовани, не се явява представител. На 29.03.2011 г. е постъпило писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба.

В с.з. за Община – Сливен не се явява представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

     Жалбата е неоснователна.

     Безспорно е, че водачката на лекия автомобил е имала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП като намали скоростта и премине през наличната неравност, със скорост при която не биха настъпили увреждания. Поради това напълно обоснован е извода, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС. Правилно, законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че в случая това съпричиняване следва да бъде отчетено при присъждане на размера  на претенцията и обосновано е определил този размер. Не са установени обстоятелства, които по безспорен начин да сочат, че не е налице съпричиняване от страна на водача на МПС.

        Съдът е обсъдил и претенцията за присъждане на разноски по делото и е посочил, че в договора за правна помощ и съдействие сумата е уговорена, но липсват доказателства да е заплатена.  Константната практика на съдилищата е, че се присъждат само действително направените разноски, но не и тези за които е уговорено да бъдат заплатени в по-късен момент. Представената по делото пред тази инстанция фактура не променя обстоятелствата, тъй като в нея е посочена сума, която значително надхвърля претендираната, а приложеното към нея извлечение, като изхождащо от страната, не може да бъде достатъчно, за да се направи извод, че претенцията е била действително изплатена.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 921/30.12.2010 г. по гр. д. № 4398/2010 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението не  подлежи на обжалване

 

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: