Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   91

        гр.Сливен, 12.05.2011 г.

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                            ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 81 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 858/30.11.2010 година, по гражданско дело № 2761/2010 година на Сливенски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от въззивника по настоящото дело и ищец по първоинстанционното дело, при условията на обективно кумулативно съединяване, положителни установителни искове, за установяване съществуването на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която от длъжника е подадено възражение в срок, намиращи правното си основание в чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че решаващия състав на РС Сливен е допуснал процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт. Коментирал е неправилно приетото за недоказано твърдението за съществуване на договорно отношение между страните за сумата над 1000 лева, поради което е счел, че исковата претенция следва да се отхвърли изцяло.- За да обоснове  оплакванията си, въззивникът се позовава на факти и прави тълкуване на мотивите на съда, чийто акт обжалва.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, признаващо за установено, че ответницата в първоинстанционното производство- Ю.Г.Д. дължи на ищцовото дружество – въззивник в  настоящото  производство, сумата 8,99 лева, представляваща неизплатена главница  по договор  за  финансиране  № 8061300086, сумата 138 лева, представляваща начислена такса за обслужване, сумата 32.33 лева, представляваща договорна лихва за периода  01.02.2008 година до 31.12.2009 година и 35.32 лева – неустойка за периода 01.02.2008 година  до 31.12.2009 година, ведно със законната лихва от датата на образуване на  заповедното производство до изплащане на вземането и направените по делата пред инстанциите  разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Не е заявено искане за присъждане  на разноски.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява от представител или пълномощник. Становище в хода на въззивното производство от този  страна няма изразено.

 В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично и  като оспорва основателността на въззивната жалба, предоставя на съда да  прецени  правилността на обжалваното от въззивника съдебно решение.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, достигна до извода, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи са неоснователни. От анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им. Въпреки носената от ищеца доказателствена тежест и дадените в тази насока от СлРС указания, същия не е представил достатъчно и годни доказателства, чрез които да установи по безспорен начин дължимостта на съществуващо вземане от лицето, посочено в заповедта като длъжник, т.е. дължимостта му от ответницата в качеството и на договаряща-клиент по договор  за  финансиране  № 8061300086. Това качество на ответницата, сочена от ищеца като длъжник на вземанията му по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, следва да са установени по категоричен и недвусмислен начин, с допустими и годни доказателства. Тъй като по делото няма ангажирани доказателства, с които по безспорен начин, посредством пълно и пряко доказване да се установяват коментираните по-горе  релевантни факти, касаещи движимостта на търсените суми от ответницата, то неминуемо се налага извода, до който първоинстанционния съд е достигнал. По тези съображения и изложените в мотивите на първоинстанционното решение токова, които е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК.

          С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски, поради което такива не и се присъждат.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                 Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 858 от 30.11.2010 година по гражданско дело № 2761/2010 година на Сливенски районен съд.

 

Решението е окончателно и не  подлежи на касационно обжалване.                                                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                    

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                      2.