Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 80

 

гр. Сливен, 19.04.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринайсети април през две хиляди и единадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

            ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                                 

при участието на прокурора ХРИСТО КУКОВ и при секретаря К.И. като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 87  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба подадена от представителя на прокуратурата на Република България против  решение № 898/11.01.2011 г. по гр. д. № 3159/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е осъдена прокуратурата на Р България да заплати на П.Ж.И. сумата от 3200 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение  за  извършено престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, както и да заплати сумата от 6000 лв., представляваща  обезщетение за неимуществени вреди от същото обвинение, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба. Със същото решение Прокуратурата на РБългария на основание на чл. 2 ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ е осъдена да заплати на  П.Ж.И. в качеството му на едноличен търговец сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба.  С решението са отхвърлени предявените искове до пълните им размери, а Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати и направените разноски по делото.

 

Във въззивната жалба се твърди, че  постановеното решение е недопустимо в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди и неправилно в частта, в която са уважени претенциите за неимуществени. В тежест на ищеца е било да докаже, че в резултат на повдигнатото му обвинение е претърпял неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение. В хода на производството обаче, това не е било доказано по безспорен начин.  Недопустимо е разширителното тълкуване на разпоредбата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ като се включват в кръга на правоимащите лица и едноличните търговци.  В кръга на субектите имащи право на обезщетение не е включен едноличният търговец, който е физическо лице и единствено в качеството си на гражданин може да търси обезщетение по закона.  Неправилно съдът не е приел за основателен довода за наличието на предпоставките по чл. 5 от ЗОДОВ за отпадане или намаляване на отговорността на държавата. Обстоятелствата свързани с разследването и изготвената в хода на досъдебното производство счетоводна експертиза са дали основание на прокуратурата да повдигне обвинение,  а  ДФ „Земеделие „ да се конституира като граждански ищец във воденото наказателно дело. С действията си ищецът е допринесъл за образуването на наказателното производство и отговорността на държавата за вреди следва да отпадне изцяло или пък да бъде значително редуцирана. Освен това се твърди, че законодателят е предвидил специален ред за търсене на разноски в наказателния процес и те следва да бъдат претендирани по реда на НПК като наказателният съд се произнесе в присъдата си по въпроса на кого да бъдат възложени разноските по делото. Съдът е кредитирал приложените договори за правна помощ, но те не следва да служат като основа за постановяване на съдебния акт, тъй като събирането им е свързано със съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението в частта, с която са уважени исковете за неимуществени вреди и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат отхвърлени, в частта с която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди решението да бъде обезсилено.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който се твърди, че атакуваното решение е правилно, а жалбата е неоснователна. В нея не са били въведени аргументи различни от сочените пред районния съд. Правилно е преценено, че обезщетението за имуществени вреди следва да бъде по реда на ЗОДОВ, а не по реда на НПК. Решението е правилно и в частта, с която е уважен иска за присъждане на неимуществени вреди лично за ищеца и в качеството му на търговец. Нормата на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е тълкувана и приложена според буквалния й смисъл,  тя допуска реализиране отговорността на държавата спрямо два вида правни субекти- граждани физически лица и юридически лица. Едноличният търговец е физическо лице, което извършва търговска дейност със своя регистрирана фирма, затова е допустимо обезщетяването му, както в личното му качество, така и в търговското му качество. По несъмнен начин е установен в процеса характера на понесените неимуществени вреди и са събрани достатъчно убедителни доказателства за тях.  Освен това от дейността му като търговец са се оттеглили значителна част от контрагентите му, било е накърнено доброто му име и почтеността му като търговец. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди справедливо и искането на прокуратурата не кореспондира с установените обстоятелства. Поради това се иска жалбата да бъде оставена без уважение.

В с.з. представителят на прокуратурата поддържа подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея.

Въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора.

 

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно, поради което следва да бъде частично отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете за имуществени вреди и за неимуществени, претърпени от обвиненото лице лично.

    

Жалбата е частично основателна.

     Ищецът е претендирал имуществени вреди от проведеното срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда и правилно съдът е квалифицирал предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно, за да е основателен иска, е необходимо да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на правозащитна дейност, които са отменени, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно е, че в случая е налице влязла в сила оправдателна присъда и по време на наказателното производство, водено срещу него,  ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на сумата от 3200лв. Направените разноски са безспорно доказани и представляват имуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. Неоснователно е възражението, съдържащо се в жалбата, че тези вреди, като разноски , следва да бъдат присъдени с постановяването на оправдателната присъда. Законодателят е предвидил специален ред, по който гражданите претърпели вреди от държавни органи да могат да търсят репарирането им и това е именно ЗОДОВ. В НПК не е предвиден ред за осъждане на държавата за заплащане на направените от оправдания подсъдим разноски за адвокатско възнаграждение, поради което единствената възможност за него е да ги търси като обезщетение за причинени имуществени вреди.

        Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че не са доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Разпитани са свидетели, които установяват психическото състояние на ищеца през периода, в който срещу него се е водело наказателно производство.Установено е, че е изпитвал болка от наранено достойнство, неудобство и срам от накърняване на доброто му име и е съобразен периода, през който е продължило наказателното производство, който в случая е четири години. Като е съобразил всички тези обстоятелства съдът правилно и обосновано е приел, че за репарирането на тези имуществени вреди е справедлива сумата от 6000 лв.

        Районният съд е приел, че след като законодателят е предвидил възможност юридическите лица да търсят вреди по този специален закон, то това право следва да бъде признато и на едноличните търговци, за да не бъдат поставяни те в по-неблагоприятни отношения от останалите стопански субекти.  Установено е, че в резултат на образуваното наказателно производство е пострадало доброто име на ищеца като едноличен търговец, много от неговите търговски партньори са преустановили контактите си и са се отдръпнали от съвместната им дейност. Имало съмнение, че при евентуална осъдителна присъда  ще бъде запорирано имуществото му, което насаждало недоверие и несигурност в търговските му контакти. Поради това районният съд е приел, че на ищеца се дължи и обезщетение в качеството му на едноличен търговец за претърпените неимуществени вреди и е определил размера на това обезщетение. В по-новата си практика обаче ВКС приема, че нямя основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица и по-конкретно – търговци, защото всичките им права са имуществени, включително и тези свързани с маркентинговия имидж, търговските марки и други подобни. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент. Вредите, които търпи, се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Търговецът няма неимуществени активи и пасиви. Поради това присъждането на това обезщетение се явява неправилно и решението следва да бъде отменено в тая си част.

        В мотивите си районният съд е отговорил на оплакването, съдържащо се във въззивната жалба, относно приложението на чл. 5 от ЗОДОВ.  Щом с влязла в сила присъда е установена невинността по повдигнатите обвинения, за ищеца единствено е в тежест да докаже, че е претърпял вреди настъпили в причинна връзка с повдигнатото обвинение и техния размер. Не се установява с поведението си той да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, а и в жалбата не се посочват конкретни проявления на такова поведение от страна на ищеца в хода на воденото срещу него наказателно производство.  Ето защо в тази част  подадената въззивна жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат по отношение на присъдените обезщетения за имуществени вреди и това за неимуществени, претърпени лично от ищеца, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба в тези части следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 898/11.01.2011 г. по гр.д. № 3159/2010г. на Сливенския районен съд в частта, с която е осъдена прокуратурата на РБългария на основание на чл.2 ал. 1 т.2 от ЗОДОВ да заплати на П.Ж.И. в качеството му на едноличен търговец с фирма „П.Ж.” със седалище и адрес на управление с.З., общ.С., обл.Я. сумата 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление за което е бил оправдан с влязла в сила пирсъда ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба 16.06.2010г. до окончателното изплащане.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 898/11.01.2011 г. по гр.д. № 3159/2010г. на Сливенския районен съд в останалите му части.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: