Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N…….

гр. Сливен, 16.06.2011 г.

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

            ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                                 

при участието на прокурора ……………… и при секретаря ……… като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 87  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по молба на ищеца – въззиваем в настоящото производство с правно основание чл.250 от ГПК вр. чл.273 от ГПК.

В молбата се твърди, че с постановеното решение по настоящото въззивно гр.д. съдът е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която Прокуратурата на РБългария е била осъдена да заплати на ищеца П.Ж.И. в качеството му на едноличен търговец сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените му от незаконно обвинение неимуществени вреди понесени в качеството му на търговец от незаконно обвинение в извършеното престъпление. Съдът като е отменил решението в тази му част не се е произнесъл в диспозитива по отношение на направеното искане, макар че в мотивите е изградил изводи в тази насока. В диспозитива обаче не е посочено дали претенцията е отхвърлена като неоснователна или производството в тази му част се прекратява поради недопустимост, а липсата на произнасяне прегражда възможността за касационното обжалване на решението.

Прокуратурата на РБългария не е изразила становище по направеното искане.

В мотивите към решението си районният съдът е приел за установено е, че в резултат на образуваното наказателно производство е пострадало доброто име на ищеца като едноличен търговец, много от неговите търговски партньори са преустановили контактите си и са се отдръпнали от съвместната им дейност. Имало съмнение, че при евентуална осъдителна присъда  ще бъде запорирано имуществото му, което насаждало недоверие и несигурност в търговските му контакти. Поради това районният съд е приел, че на ищеца се дължи и обезщетение в качеството му на едноличен търговец за претърпените неимуществени вреди и е определил размера на това обезщетение. В по-новата си практика обаче ВКС приема, че няма основание да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица и по-конкретно – търговци, защото всичките им права са имуществени, включително и тези свързани с маркентинговия имидж, търговските марки и други подобни. Търговското предприятие е съвкупност от права и задължения с паричен еквивалент. Вредите, които търпи, се отразяват в патримониума му, съставен от права и задължения с имуществен еквивалент. Търговецът няма неимуществени активи и пасиви. Поради това присъждането на това обезщетение се явява неправилно и решението следва да бъде отменено в тая си част. С оглед на тези изводи съдът приема, че е недопустимо предявяването на иск от юридическо лице или едноличен търговец за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, поради което решението на РС в тази част следва да бъде отменено като постановено по недопустим иск, а производството прекратено.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ДОПЪЛВА решение № 80/19.04.2011 г. по в.гр.д. № 87/2011г. на Сливенския окръжен съд както следва:

ОСТАВЯ без разглеждане предявеният от П.Ж.И. в качеството му на едноличен търговец с фирма „П.Ж.” със седалище и адрес на управление с.З., общ.С., обл.Я. против Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2 ал. 1 т.2 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 5000 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление за което е бил оправдан с влязла в сила присъда ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба 16.06.2010г. до окончателното изплащане като НЕДОПУСТИМ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3159/2010г. на Сливенския районен съд в тази част като недопустимо.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: