Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. С., 19.05.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осемнадесети май през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                      ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                 мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 90 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 962/04.01.2011г. по гр.д. № 4632/09г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че Л.И.Г. ***, сумата 932, 43 лв. представляваща цена на доставена и консумирана топлинна енергия за периода 30.11.2007г. – 17.06.2009г. за обект в гр. С., бул. “Ц.С.” *-*-*, ведно с лихвата за забава от 31.08.2009г. до окончателното изплащане, сумата 117, 07 лв., представляваща мораторна лихва за забава към 22.07.2009г. и 26,50 лв. съответна част от разноските, направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3898/09г. на СлРС и са присъдени разноски по делото.

Във въззивната жалба ответницата в първоинстанционното производство заявява, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че при формиране на волята си РС изцяло се е позовал на заключението на вещото лице, което е неточно, непълно и противоречащо на законите на физиката и методиката за дялово разпределение. Заявява, че ищецът не е доказал да е извършил продажба на ТЕ, тъй като за да има действителна продажба, следвало да е изпълнил задълженията си по чл. 4 и сл. от Общите условия – в производството се твърдяло, че той е доставял топлинна енергия, а не, че я е продавал. Имало разлика между процеса на доставка и процеса на продажбата, и вторият не бил доказан от ищцовото дружество. Освен това въззивницата твърди, че бил нарушен температурния график, при производството, преноса и разпределението на топлинна енергия, условията за продажба изчезвали и се замествали от условията за доставка, при което показанията на общия топломер не притежавали качеството “търговско измерване за търговско плащане” и топлинното счетоводство се основавало на документи с невярно съдържание. На такива документи се е позовало и вещото лице, и това правело изводите му неверни, като в действителност въззиваемото дружество системно нарушавало правилата за продажба. Във въззивната жалба се инвокират и оплаквания, че вещото лице, направило експертиза в първоинстанционното производство, не е извършило преразпределение на доставената до АС ТЕ между всички абонати, за да получи стойността на една топлинна единица и оттам да направи преизчисление на дължимата от ответницата сума. Анализират се пропуски и непълноти в заключенията, изразява се несъгласие и се оспорват изводите, които се основавали на предположения, твърди се, че  редица въпроси са останали без отговор. На последно място въззивницата твърди, че е осъдена да заплати кубици топла вода, които не е ползвала, което се доказвало от това, че подписите в карнета не са нейни и номерът на водомера посочен в карнета не съответства са номера на самия водомер, поради което поставя три въпроса към въззиваемото дружество – дъли е създало условия за продажба на топлинна енергия, продавало ли й е ТЕ, което се осъществява чрез поддържане на параметрите на топлоносителя в отоплителната система съгласно температурния график от проекта на тази система, и при извършеното разпределение на ТЕ за процесния период спазено ли е изискването на чл. 24 т. 3 от Общите условия.

С оглед изложеното въззивницата моли обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде прието, че тя не дължи посочените суми за ТЕ на въззиваемото дружество. Претендира разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания за поставяне на допълнителни задачи на експертизата, за призоваване на топлинния счетоводител и събиране на гласни или писмени доказателствени средства във връзка с приложението на методиката за дялово разпределение на ТЕ при преразпределение и преизчисление на задължението  само на един абонат.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение, държано в з.з. на 21.02.2011г., СлОС е оставил без уважение искането на въззивницата за допускане събиране на нови доказателства, като е приел, че не са налице условията на чл. 266 от ГПК, тъй като не се касае за новонастъпили или новооткрити факти, а исканията са могли да бъдат направени в първоинстанционното производство, както и, че липсват процесуални нарушения на РС във връзка със събирането им. Част от отбранителните възражения за първи път се въвеждат едва с въззивната жалба и са преклудирани.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира разноски за двете инстанции..

В с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата и моли въззивния съд да не я уважава и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалванотно решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА към мотивите на първоинстанционното решение.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Аналогични възражения са били направени в производството пред РС чрез отговора на ответницата и съдът продробно, задълбочено и изчерпателно ги е анализирал, като е приел, че те са неоснователни. Мотивирал е изводите си въз основа на правилно приложение на относимите към спора материалноправни норми. Настоящият състав споделя съображенията му във връзка със съществуването и характера на правоотношенията между страните, както и тези, относно вида и размера на задължението на ответницата. С оглед настъпилия ефект на преклузията по отношение на соченето на нови факти и обстоятелства и събирането на допълнителни доказателства, тези изводи не се променят във въззивната фаза на производството.

Ето защо атакуваният акт следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за двете инстанции следва да бъде възложена на въззивницата и тя следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна за въззивното производство в размер на 300 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 962/04.01.2011г. по гр.д. № 4632/09г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА Л.И.Г. *** да заплати на “Топлофикация-Сливен” ЕАД, гр. С. направените разноски за тази инстанция в размер на 300 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

                                                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: