РЕШЕНИЕ №

 

Гр. С., 10.05.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

С.ски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ МАРТ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                             АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 91 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивна жалба на „ПАНАЦЕЯ” ООД, ЕИК 107018752, със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Г.М.” № *, вх.* ет.* против Решение № 852/14-12-2010 год. по гр.дело № 4264/2010 год. на Районен съд гр.С. , с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените против ЕТ „ДЕЛЯНА-А.М.” , ЕИК 119007166,със седалище и адрес на управление с.Ж.В., общ.С., ул.”А.С.” №* искове за заплащане на сумата 3628,80 лева /три хиляди шестстотин двадесет и осем лева и 80 стотинки/, представляваща неплатена продажна цена по фактура №*10003180/07.10.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба на 07.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата 748,98 лева /седемстотин четиридесет и осем лева и 98 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 08.10.2008г. до 03.06.2010г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

В жалбата си до съда въззивникът ТД „ПАНАЦЕЯ” ООД, ЕИК 107018752, със седалище и адрес на управление гр.С., чрез процесуалния си представител адв. И.Ж. адвокат от АН-Габрово, твърди, че постановеното решение, с което са отхвърлени предявените от представляваното от него търговско дружество е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Моли съда да отмени Решението и вместо него да постанови Решение с което уважи предявените осъдителни искове. Претендира направените по делото разноски и на двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът в производството пред първоинстанционният съд не е депозирала отговор на въззивната жалба.

С въззивната жалба се правят доказателствени искания за назначаване на съдебно икономическа експертиза на основание чл.266 ал.3 от ГПК, тъй като това доказателствено средство е поискано на първата инстанция но не е допуснато от първоинстанциония съд, което съставлявало съществено процесуално нарушение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява от процесуален представител по пълномощие по смисъла на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК адв.И.Ж. от АК-Габрово, който подържа жалбата си. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна, в качеството й на ЕТ”Деляна-А.М.” редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощия по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК адв. Ст.К. от АК-С., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменено и настоящия съд като инстанция по същество следва да постанови ново решение с което уважи предявените искове.

От събраните на първоинстанционото производство писмени доказателства и от изпушената във въззивната инстанция съдебно икономическа експертиза съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е непълна и неправилна. Първоинстанциония съд не е допуснал поисканата с исковата молба съдебно-икономическа експертиза. Отхвърлил искането за назначаване на вещо лице с мотива, че за факта на осчетоводяването на процесната фактура е налице признание на ответника в първоинстанционото производство, а по отношение на обезщетението за забава /посочено в определението като мораторна лихва/ съдът има знания сам да изчисли.

На основание чл.266 ал.3 от ГПК и на основание чл.195 от ГПК настоящата съдебна инстанция е допуснала във въззивното производство назначаването на съдебно икономическа експертиза, от вещо лице по списъка на С.ски окръжен съд , което отговорила на въпросите поставени в исковата молба.

Търговското дружество „ПАНАЦЕЯ” ООД е производител, заготвители и търговец на посевен и посадъчен материал, за което е издадено удостоверение №74/08.02.2005г. за вписване в регистъра .

Страните са сключили договор за закупуване на посевен материал-царевица „Кнежа 611”, за което е налице признание в отговора на исковата молба. По силата на договора въззивника е доставил на въззиваемата страна, за което е подписан  протокол от 11.04.2008г. за предаване на стоки на консигнация, като стоката е посочена като царевица „Кнежа 611”, количество 720 кг. Протокола не е подписан за получател.

На 07.10.2008г. ищцовото дружество е издало фактура №*10003180/07.10.2008г.,  за 720 кг царевица „Кнежа 611” на стойност 3628,80 лева с ДДС и получател ответника. Фактурата не е подписана за получател нито от ответника, нито от друго лице.

От заключението на вещото лице се доказва, че ЕТ „ДЕЛЯНА-А.М.” , ЕИК 119007166, със седалище и адрес на управление с.Ж.В. общ.С. е регистрирано по ЗДДС лице на 14.02.2003 год.  Фактура № 110003180/07-10-2008 год. е отразена в счетоводството на фирмата дебитна сметка 3022 за сумата от 3024 лева и дебитна сметка 4531 за сумата от 604,80 лева кредит сметка 401 сумата от 3 628,80 лева. По тази процесна фактура не е извършено плащане Сметка 401 „Доставчици” стои открита при въззиваемата страна ЕТ „ДЕЛЯНА-А.М.”. Фактурата е отразена в дневника за покупко-продажби по ДДС на ЕТ . Отразена е в Справка декларация подадена по електронен път на НАП-С. за съответния данъчен период с вх.№ 20000957074/14.11.2008 год.в позиция 16 от тази справка декларация е отразена ДО а на позиция 41 е начислено ДДС в размер на 5 133,94 лева, за целия период. За месец октомври 2008 год. ЕТ „ДЕЛЯНА-А.М.” е ползвала данъчен кредит в размер на 60480 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от събраните на първоинстанционото производство писмени доказателства и от приетата и изслушана в с.з. съдебно икономическа експертиза. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно и кореспондиращо със останалите по делото писмени доказателства.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта в която са отхвърлени обективно съединени искове с основание правно основание чл.79, ал.1, предложение първо от ЗЗД във връзка с чл.327 от ТЗ.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че страните са преговаряли за сключване на договор за търговска продажба, като неформален и консенсуален договор и съдът не е приел за доказано, че такъв договор е бил сключен. Издадените от въззивната страна протокол от 11.04.2008г. и фактурата от 07.10.2008г. не са подписани от ответника или от негов представител, за да имат материална доказателствена сила. Липсата на доказателства за предаване на посочената в тези документи стока-посевен материал дало основание на първоинстанциония съд да приеме, че твърдението на въззивната страна за извършена доставка не отговаря на истината.

Настоящия съдебен състав несподеля  правните изводи на решаващия състав на РС С., които са необосновани и не намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Страните по делото са били в облигационни отношения по силата на договорът за продажба като неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност, което се прима за установено и от първоинстанциония съд.

Необосновано с оглед доказателствата по делото е Районния съд приел, че в случая ищецът не е доказал, че макар страните да са били в договорни отношения помежду си липсвало доказателства за реалното предаване на веща предмет на договора.

Само наличието на договор не е достатъчно основание, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача.

Доказателствата по делото налагат извод за извършени от ищеца доставки на посевен материал  за което е издадена фактура № 110003180/07-10-2008 г., която не е подписана от страна на въззиваемата страна.

Неправилно процесната фактура № 110003180/07-10-2008 г. не кредитирана от решаващия съд. Въззиваемата страна оспорва фактурата, като се позовава на обстоятелството, че в нея не фигурира подпис на получател. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч в редакцията му от  2008 г. няма изискване фактурите, като първични счетоводно документи да съдържат подпис на получателя, а само на съставителя. Липсата на подпис на получателя не е порок на фактурата. Аналогична е разпоредбата на чл. 114 от ЗДДС, в която са посочени задължителни реквизити на фактурата, като сред тях не фигурира подпис на получателя. Предвид интензивността на търговския оборот, законодателят е предвидил, че не във всички случаи е възможно подписване на фактурите от получателя, още по-малко от едноличния търговец. В изложения смисъла

В случая необосновано първоинстанциония съд е приел, че формалната доказателствена сила на процесната фактура е оборена и че тя не удостоверява предаване на описаните в нея стоки, респ. че не е възникнало задължение за плащане на цената им, след като не е била подписана от въззиваемата страна или от неин представител. Отразеното във фактурата задължение съществува. Отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и като такова има задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.

С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като главният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ бъде уважен изцяло за сумата 3 628,80 лв., представляваща цена на продадени стоки по фактура № 110003180/07-10-2008 год. С оглед изричното искане на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума следва да бъде начислена законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.06.2010  г. - до окончателното й изплащане.

Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Върху дължимата сума 3 628,80 лв. следва да бъде начислена и лихва за забава. В съответствие с установеното в чл. 327, ал. 1 ТЗ правило, забавата в случая е настъпила на датата на издаване на фактурата – 08.10.2008 год. Обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва, обаче, да бъде присъдено от тази дата, до датата на завеждане на иска.

Според заключението на изслушаната по делото съдебно икономическа експертиза за посочения период законната лихва върху неплатената цена на процесните стоки възлиза на сумата 738,84 лв. Исковата претенция е за обезщетение за забава в размерна 748,80 лева. До пълния претендиран размер искът на основание чл.86 от ЗЗД е неоснователен и в тази част за сумата от 10 лева първоинстанционото решение следва да бъде оставено в сила..

При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззивната страна следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото в двете инстанции в размер на сумата   1 483 лв.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Въз основа на така изложените мотиви С.ски окръжен съд и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 852/14-12-2010 год. по гр.дело № 4264/2010 год. на Районен съд гр.С., с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ТД „ПАНАЦЕЯ” ООД, ЕИК 107018752, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от управителя Мая В.Б., чрез процесуалния си представител адв. И.Ж. адвокат от АК-Габрово и съдебен адресна призоваване гр.Г. ул.”Е. Д.” № * , против ЕТ „ДЕЛЯНА-А.М.”, ЕИК 119007166,със седалище и адрес на управление с.Ж.В., общ.С., ул.”А.С.” №*представлявано от А.П. М. искове за заплащане на сумата 3628,80 лева /три хиляди шестстотин двадесет и осем лева и 80 стотинки/, представляваща неплатена продажна цена по фактура №*10003180/07.10.2008г., ведно със законната лихва върху нея, считано от завеждане на исковата молба на 07.06.2010г. до окончателното й изплащане, както и за сумата над 738,84 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.10.2008г. до 03.06.2010г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЕТ „ДЕЛЯНА-А.М.”, ЕИК 119007166,със седалище и адрес на управление с.Ж.В., общ.С., ул.”А.С.” №* да заплати на " ТД „ПАНАЦЕЯ” ООД, ЕИК 107018752, със седалище и адрес на управление гр.С., на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, сумата 3 628,80 лева /три хиляди шестстотин и двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/ лева - цена по фактура № 110003180/07-10-2008 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2010 год. г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 738,84 лв. /седемстотин тридесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ - обезщетение за забава върху 3 628,80 сумата от  за периода от 08.10.2008 год. до 03.06.2010 год.

ПОТВРЪЖДАВА решението е останалата му част.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: