РЕШЕНИЕ №

 

Гр. С., 29.04.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ МАРТ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                              ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ в.гр.д.№ 93 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната жалба на ответниците в първоинстанционното производство Й. Г. К. *** с ЕГН:********** и Н.Д.Ч. *** чрез процесуалния си представител адвокат П.П.Ш. *** ПРОТИВ Решение № 918/ 05.01.2011 год. постановено по гр.дело № 4220/2010 год. по описа на Районен съд гр.С.. Обжалвано е изцяло Решение № 918/ 05.01.2011 год. постановено по гр.дело № 4220/2010 год. по описа на Районен съд гр.С..

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение, е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че неправилно районния съд е приел противоречие с доказателствата поделото , че снабдяването от страна на въззивницата К. заедно със починалия си съпруг Й. К. с нотариален акт по обстоятелствена проверка за правото на собственост върху процесната сграда, доказва собственическото им отношение към сградата и му предава необходимата гласност. От 1998 год. Въззивниците упражняват непрекъснато, явно и несъмнено владение върху сградата демонстрирано недвусмислено и категорично за останалите сънаследници и десет годишния давностен срок е започнал да тече на 06.02.1998 год. и е изтекъл на 06.02.2008 год. с което фактическия състав на чл.78 от ЗС е осъществен и съпрузите П. и Й. К. са придобили правото на собственост. Твърди, че са неоснователни доводите на въззиваемите, че имотът е деклариран пред данъчните органи като съсобствен и фактът , че до 2010 год. данъците за него са плащани общо от тримата сънаследници са неверни, неоснователни и несъотносими към предмета на спора. Тези доказателства не следва да се вземат предвид от съда за доказване оспорване намерението за своене и за придобиване правото на собственост по давност. Твърди, че е незаконосъобразен изводът на първоинстанциония съд по отношение на извода, че не са събрани доказателства относно факта, че съпрузите П. и Й. К. са се считали за собственици и са демонстрирали това пред останалите съсобственици.

Моли съда да отмени атакуваното Решение и вместо него да постанови Решение, с което отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски и на двете инстанции.

С въззивната жалба са направени доказателствени или процесуални искания, които съдът е уважил на основание чл.266 ал.3 от ГПК.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е приел за установено по отношение на Й.Г.К. и Н.Д.Ч. последната действаща със съгласието на своята майка и законна представителка Р.Д. Ч., че М.П.К. от и Й.П.П.,  СА СОБСТВЕНИЦИ на по 7/18 ид. части от ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 37530.532.639.1, находяща се в източната част на имот с идентификатор 37530.532.639, находящ се в с. К., общ. С. по наследство от П.П. К.,***3 г. и по наследяване от П. П.К.,***, поч. на 09.11.2008 г.

Първоинстанциония съд е отменил  нот. акт № 80, т. ІІ, дело № 567/1998 г. на СлРС за разликата над 1/3 ид. част от правото на собственост по отношение на жилищна сграда с идентификатор 37530.502.639.1 и изцяло по отношение на собствеността на Й.Г.К. и е отменил нотариален акт  № 34, том ІІ, нот. дело № 215/2009 г. на нотариус Н.С., с който Й. Г. К. е продала на Н.Д.Ч. със съгласието на майка й Р.Д. Ч. 5/6 ид.ч. от къща с идентификатор 37530.502.639.1 за разликата от 4/18 ид. части до 5/6 ид. части  по отношение на жилищната сграда с идентификатор 37530.502.639.1 в имот с идентификатор 37530.502.639, находящ се в с. К., общ. С..

Мотивите на съда, за да постанови обжалвания съдебен акт са, че на първоинстанционото производство не са се събрали доказателства че въззивницата Й.К. и нейният съпруг са придобили правото на собственост върху процесната жилищна сграда по давностно владение, както от момента на откриване на наследството на П. К. до 1998 г., така и от 06.02.1998 г. когато е издаден констативния нотариален акт за собственост по давностно владение в СИО до датата на предявяване на установителния иск за собственост върху процесната жилищна сграда

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивниците редовни призовани не се явяват и не се представляват.

В съдебно заседание въззиваемите редовно призована, не се явяват , но се представляват от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържа изложените в отговора на въззивната жалба съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото, пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС С., които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираните и изложени мотиви на решението от първоинстанционния съд са изводите му са обосновани и в съответствие с материалния закон, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея

Настоящия съдебен състав намира, че следва към тези мотиви да допълни, че съгласно закона и трайната съдебна практика , за да може един наследник да придобие чрез давностно владение останалите части на другите наследници, неговото намерение от държане към владение следва да е явно и категорично. Владението не може да бъде тайно и скрито, а да е демонстрирано пред останалите съсобственици както осъществяване на фактическата власт върху веща така и намерението му са своене да е явно. Явното владение предпоставя характера на извършваните от владеещия съсобственик действия да са от такова естество, че да бъдат възприети като манифестиране на намерение за владение пред останалите съсобственици. Такива доказателства в случая липсват.

По отношение на твърдението, че са неоснователни доводите на въззиваемите, че имотът е деклариран пред данъчните органи като съсобствен и фактът , че до 2010 год. данъците за него са плащани общо от тримата сънаследници са неверни, неоснователни и несъотносими към предмета на спора. Това възражение е неоснователно.

Обстоятелството, че страните по делото са заплащали данък и по този начин не били демонстрирали намерение за владение, правилно е преценено от съда, като основание за сритото владение на сградата. Една от формите да се афишира намерението за владение на имота като собствен е да се декларира пред данъчните органи. Този факт допълва фактическата обстановка и подкрепя крайния извод на съда за липсата на явно открито манифестирано владение на имота предмет на делото като своя.

Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си, първоинстанциония съд е приложил правилно материалния закон .

Първоинстанциония съд е правилно разпределил доказателствената тежест, но обстоятелствата свързани с явното, трайно и непрекъснато осъществяване на фактическата власт с намерение за своене от страна на Й. и П. К. останало недоказано, по несъмнен начин, както правилно е приел и първоинстанциония съд.

В заключение, първоинстанциония съд правилно е изяснил фактическата обстановка въз основа на направената преценка на събраните доказателства, поради което и изводите му са обосновани и в съответствие с материалния закон. На въззивното производство от събраните гласни доказателства установената от първоинстанциония съд фактическа обстановка остава непроменена. Не са налице поддържаните от въззивника основания, поради което и обжалваното решение следва да се остави в сила.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 180 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивниците следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 918/ 05.01.2011 год. постановено по гр.дело № 4220/2010 год. по описа на Районен съд гр.С. като ПРАВИНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

ОСЪЖДА Й.Г.К. с ЕГН:********** *** и Н.Д.Ч. с ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.П.К. с ЕГН:********** *** и Й.П.П. с ЕГН:********** *** направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 180 лева.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: