Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 119

 

гр. Сливен, 16.06.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.съдия: КРАСИМИРА КОНДОВА

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М. Сандулов в.гр. д.  N 94  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство против решение № 740/17.11.2010 г. по гр. д. № 4729/2008 и решение № 33/13.01.2011г. за поправка на ЯФГ в решение № 740/17.11.2010г г. на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска й против ответницата за обезщетение за еднолично ползване на имот  за сумата от 3514.01 лв., представляваща разлика от присъдената сума до претендираната  от 4400 лв., както и в частта, с която е осъдена да заплати на всеки един от ответниците  по 47.50 лв. за извършени необходими разноски за запазване на имот  и по 253 лв. разноски за запазване на друг имот, както и по 650.66 лв. за извършени подобрения в имотите, както и 175.83 лв. отново за извършени подобрения.

Във въззивната жалба се твърди, че решението в тези части е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е приел претенцията за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на един от процесните имоти за частично основателна и е приел, че около ¼ от имота е ползван или поне е бил достъпен за ползване от нея, поради което е уважил претенцията до размера на ¼ , изводите обаче са незаконосъобразни. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от ЗС . Въззивницата е ползвала стая, разположена в пристройка, която не е основно жилище и не е такава за жилищни нужди, а е складова. Помещенията, които съставляват жилищната сграда, се ползват изключително от ответницата. Установено е, че тя е била възпрепятствана да упражнява правата си и в случая съдът е прибягнал до критерия брой стаи, а не до площ, предназначение на сградите и състоянието на същите, за да определи размера на обезщетението. Няма доказателства, че въззивницата е ползвала имота, поради което се иска отмяна на решението в тази част и уважаване на претенцията в пълен размер.

В жалбата се твърди още, че от събраните в хода на производството доказателства не се е установило претендираните от ответниците подобрения да са извършени от тях или от техния наследодател, а е установено, че са извършени от общия наследодател на страните, поради това не се дължи заплащане на подобренията. Поради това претенцията по сметките на ответниците е неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена. Алтернативно се сочи, че съдът неправилно е осъдил въззивницата да заплати съобразно притежаваната от нея идеална част, както приетите за установени необходими разноски, така и подобренията, с които се увеличила стойността на имота. В случая тя е следвало да бъде осъдена да заплати единствено и само необходимите разноски за поддържането на имота. В случая съдебният състав неправилно е обсъдил въпроса за липсата на противопоставяне за извършване на претендираните подобрения, като в конкретния случай е било необходимо да е налице съгласие от страна на съсобственика, а не липса на противопоставяне от негова страна. Поради това се иска да бъдат отхвърлени претенциите в тази част.

         В срока по чл. 263 от ГПК  не е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба.  

        Постъпила е въззивна жалба от процесуалния представител на другата страна против решението в частта му по извършване на делбата на имотите, в частта по сметките и в частта за извършените подобрения. Във въззивната жалба се твърди, че се обжалва приетата с решението на съда оценка на двата имота, като е била поискана назначаване на тройна експертиза без участието на вещото лице, извършило експертизата пред районния съд. Твърди се, че правилната оценка на двата имота е съществен и важен въпрос в производството по извършването на делбата. Съдът не се е произнесъл по направеното искане за назначаване на тройна експертиза и по този начин при постановяване на решението си не е имал обективен и ясен критерий за цената на двата имота и субективно и не аргументирано е предпочел по-високата. На второ място е обжалвано решението в частта, относно уважения иск на ищцата по чл. 31 ал. 2 от ЗС. Тази претенция на ищцата е неоснователна и съдът неправилно е уважил, макар и частично, нейното искане. Твърди се, че доверителите  на процесуалния представител не са отказали ползването на дворното място на посочения с нотариалната покана имот, а ищцата е отказала да го ползва. Що се касае до жилищните сгради всеки ги е ползвал съобразно правата си и поради това тази претенция се явява неоснователна. Последното оплакване срещу решението е в частта за извършените подобрения, с която част районният съд е отхвърлил претенцията на ответниците да им присъди съответстващата на правата им идеална част от подобрението, с което е увеличена стойността на процесния имот. Твърди се, че решението в тази част е неправилно. С въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които съдът се е произнесъл с определение от 13.05.2011 г.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба. В отговора се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и се иска да бъде оставен в сила първоинстанционния акт в оспорваната му част. Изготвената по делото съдебно-техническа експертиза от в.л.Р.Х. е била оспорена като непълна, невярна, без да бъде извършена справка от вещото лице в Община – Сливен относно регулационния статут на имотите, а вещото лице не е лицензиран оценител, което е наложило да бъде назначено друго вещо лице, което да отговори на поставените по делото въпроси. Лицензиран оценител е в. л. И.Х. и съдът правилно е кредитирал неговото заключение, тъй като това вещо лице  притежава необходимите специални знания, за да даде обосновани отговори на поставените въпроси, извършило е необходимите проучвания и заключението е подкрепено с методиката и изчисленията, формирали крайните изводи. Освен това изготвеното по делото заключително заключение на имот с идентификатор № 6733.701.357 касае оценката като поземлен каквото е действителното му състояние към момента, а не като регулационен, в какъвто смисъл е отговорено по основното заключение. Поради това не е налице противоречие в експертните заключения. Освен това ответниците не са заявили становище за поддържане на доказателствено искане за допускане на тройна експертиза. Не са изложили доводи относно оспорване на заключението по изготвената експертиза. Оспорена е въззивната жалба и относно съдържащите се в нея възражения за присъденото обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС. Безспорно било установено, че ползваната от ищцата стая е в пристройката към основната жилищна сграда. Помещенията, които съставляват жилищната сграда, се ползват изключително от ответниците. Между страните не е бил сключен договор за реално разпределение на ползването, а от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че единствено ответниците са ползвали процесните имоти и са възпрепятствали ищцата да упражнява правата си. Поради това е неоснователно, а и недоказано твърдението във въззивната жалба, че ищцата сама се е отказала от правото си да ползва процесния имот. На последно място се сочи, че от събраните по делото доказателства и от експертизите е доказано, че в процесните имоти са извършени подобрения, но не се е установило кога са извършени и от кого, тъй като събраните в тази насока доказателства са противоречиви. Налице са доказателства, които сочат, че подобренията са извършени в предходен момент от общия наследодател на страните, поради което на ответниците не се дължи заплащане на подобренията. Отделно от това претенцията на ответниците е за подобрения, които не се явяват необходими и полезни разноски за вещта, поради което претенцията по сметки на ответниците се явява неоснователна.

В с.з. първата въззивница, редовно призована, не се явява, чрез процесуален по пълномощие жалбата се поддържа на изложените в нея основания. Поддържа се и подадения писмен отговор по отношение на въззивната жалба, подадена от другата страна на изложените в отговора съображения.

В с.з. вторите въззивници, редовно призовани, се явява лично Г.Г., а за тримата се явява процесуален представител по пълномощие, който изразява становище, с което оспорва подадената от другата страна въззивна жалба и поддържа подадената от тях жалба по съображенията, изложени в нея.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Жалбите са неоснователни.

          Във въззивната жалба, подадена от ищцата се твърди, че неправилно съдът е приел за частично основателна претенцията представляваща обезщетение за едноличното ползване на един от процесните имоти. Възразява се, че тя реално е ползвала пристройка към основната жилищна сграда, но не е имала достъп до нея. По делото обаче е установено, че ищцата е изпратила нотариална покана на 19.06.2006г., с което отправила претенции за обезщетение за лишаването й от право да ползва съсобствения й недвижим имот. Установено е обаче, че този имот е бил ползван от ответниците, като ищцата е имала едно от общо четири помещения, в които е държала свои вещи. Поради това изводът на РС, че искът е основателен до размера на 1/4 от размера на пазарния наем за исковия период е основателен. Безспорно е, че ищцата, макар и не в пълния обем на своята квота от правото на собственост, е имала достъп до имота и са неоснователни твърденията, че ползваната от нея стая е имала само помощен статут като складова, тъй като реално ищцата не е била лишена от възможност да упражнява своите собственически права върху част от този имот. Поради това в тази част въззивната жалба е неоснователна. Със същата жалба е обжалвано решението и в частта относно претенцията по сметки на ответниците, като се твърди, че тя е неоснователна и недоказана в пълен обем. Заявява се също, че подобренията са извършени от ответниците в качеството им на съсобственици и неправилно ищцата е била осъдена да заплати съобразно притежаваната от нея ид.ч. както приетите за установени необходими разноски така и подобренията с които се е увеличила стойността на имотите. В случая ищцата е следвало да заплати единствено и само необходимите разноски за поддържането на имота. Поради това се иска да бъдат отхвърлени изцяло претенциите за заплащане на извършените подобрения. Тези твърдения обаче са неоснователни.  Районния съд подробно и мотивирано е обсъдил подобренията, извършени в допуснатите до делба имоти, които се изразявали в построяване на външна баня – тоалетна, гараж, селскостопанска сграда и други строителни работи. Внимателно са обсъдени показанията на свидетелите, които са противоречиви и правилно е достигнато до извода, че правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършените подобрения в общата вещ следва да се решават като се държи сметка за вътрешните отношения между тях. Обосновано съдът е приел с оглед на близката родствена връзка между съделителите и с оглед на липсата на фактически твърдения от страна на ищцата, че е изразила несъгласие или се е противопоставила на извършване на подобренията, че те са осъществени с нейното съгласие и знание. Поради това съдът се е доверил на заключението от съдебно-строителната експертиза за размера на извършените подобрения и правилно е присъдил ищцата да заплати съобразно своята част на ответниците тази направена от тях претенция. Следва да се отбележи също, че съдът е прецизирал внимателно с оглед на събраните по делото доказателства кои подобрения са установени по безспорен начин и следва да бъдат включени в тази претенция по сметки. Като е постановил своето решение в тази част съдът е постановил един законосъобразен, обоснован и правилен съдебен акт.

          Във въззивната си жалба ответниците в първоинстанционното производство са обжалвали оценката на двата имота като се позовават на обстоятелството, че съдът не е назначил поискана тройна експертиза. Следва да се посочи, че такова искане е направено и пред настоящата инстанция. На първо място районния съд е назначил допълнителна експертиза, която е следвало да отговори на въпросите, поставени от ответниците, и която е била извършена от вещо лице, в чиято компетентност няма никакво съмнение. След изслушване на заключението на вещото лице, то не е било оспорено и не са били посочени никакви доводи за негова неправилност или неяснота. Поради това и настоящият състав е отхвърлил искането за назначаване на такава експертиза. Допълнително следва да се посочи, че експертизата е била извършена от вещо лице, което е лицензиран оценител, докато предходното вещо лице не е имало такава квалификация. Отговорилото на поставените въпроси относно оценката на имотите вещо лице е направило това по категоричен и ясен начин и няма съмнение в неговата компетентност, като в заключението ясно е направено разграничението в статута на имотите, допуснати до делба и е отчетено че единият от тях, към настоящия момент, е като неурегулиран имот. На тази база е определена и пазарната оценка на двата имота, допуснати до делба. Ето защо съдът намира въззивната жалба в тази й част за неоснователна, а решението на РС за правилно и законосъобразно.

          С втората въззивна жалба решението на РС е обжалвано и в частта по сметките. Твърди се, че неправилно съдът е уважил претенцията на ищцата по чл.31 ал.2 от ЗС. Тя не е била препятствана да ползва съсобствения й имот. По-горе съдът изложи подробни съображения относно това какво помещение е ползвала ищцата от имота и че не е ползвала част от имота, съразмерен на правото й на собственост, поради което и правилно съдът е отчел, че следва да бъде уважена претенцията на ищцата до размера на 1/4 с оглед на нейния дял в този имот. Реално ищцата е имала право да ползва имота в по-пълен обем и след като е била лишена от възможността да ползва част от него законосъобразно съдът е присъдил обезщетение за лишаването й от права.

          Решението е обжалвано от ответниците и в частта за извършените подобрения относно пристройка към основаната жилищна сграда с площ от 48 кв.м. от две стаи и салон. Твърди се, че е следвало да бъде уважена тази претенция, но от доказателствата по делото РС е приел, че те не са извършени от ответниците или от техния наследодател. Липсват категорични доказателства в тази насока. РС изключително подробно е изследвал извършените в имотите подобрения и е достигнал до законосъобразен правен извод, че за никои от тях включително и за така изявената в жалбата претенция липсват доказателства да са извършени от ответниците. Поради това решението на съда в тази част също се явява законосъобразно и правилно.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Страните са претендирали разноски, но с оглед изхода на процеса такива не им се дължат и те трябва да ги понесат така както са ги направили.

 

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 740/17.11.2010 г. и решение № 33/13.01.2011г. за поправка на ЯФГ в решение № 740/17.11.2010г. и двете по гр.д. № 4729/2008 г. по описа на Сливенския  районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: