Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   81

        гр. Сливен, 02.05.2011г.

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                   ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Радост Гърдева, като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 98 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно Решение № 942 от 05.01.2011 година, постановено по гражданско  дело № 4618/2010 година по описа на РС – Сливен, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявен от ищеца против ответника иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр. 3 от ЗЗД, за връщане на получена на отпаднало  основание сума от 600 лева, ведно със законната лихва, считано от датата  на  подаване  на  исковата молба на 30.08.2010 година.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение както на материалноправни, така и на процесуалноправни разпоредби. От  изложението на въззивната жалба се извлича оплакване за допуснато от решаващия състав на РС - Сливен процесуално нарушение, свързано с некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неточно тълкуване и неправилно приложение на материалния закон, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, уважаващо предявените от ищеца искови претенции.

Претендира се за присъждане на разноски, направени по делата пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна,  пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор, в който се излагат съображения, целящи опровергаване  на  направените с жалбата оплаквания.

 В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се явява лично. Представлява  се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Конкретните  си  съображения  излага  в представена по делото пред въззивния съд писмена защита.

 В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа съображенията си изложени в отговора и като оспорва основателността на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира да му се присъдят направените в хода на  въззивното  производство  разноски.  Конкретните  си  съображения  излага  в представена по делото пред въззивния съд писмена защита.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба, като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора. Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който страните не са имали възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуално нарушение, свързано с некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неточно тълкуване и неправилно приложение на материалния закон, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им. За да са налице третият фактически състави на неоснователното обогатяване, уреден с нормата на чл. 55, ал. 1,пр. 3 от ЗЗД  в тежест на ищеца е да установи, че е престирал по валидно облигационно  правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие е отпаднало с обратна сила. Ангажирането на отговорността на ответника по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, включва установяване наличие на кумулативните предпоставки: валидно възникнало облигационно отношение между страните, изпълнение на договорните задължения на ищеца, плащане на уговорената сума, неизпълнение на договорните задължения на ответника, едностранно разваляне на договора от изправната страна, невръщане на сумата от неизправната страна. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест изправната страна /ищецът/, следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, включени в предмета на делото, а именно доказване на съществуването на облигационна връзка между страните, едностранното й разваляне от ищеца, поради неизпълнение на договорните задължения на ответника и размера на  платената сума, за  която  се  твърди че подлежи на  връщане на отпаднало  основание. Липсата на които и да е от тези елементи води до недоказаност на предявения иск и отхвърлянето му като неоснователен. От събраните по делата пред двете инстанции доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, наличието на изброените  по- горе елементи  от фактическия състав, за  да  може  да  се  приеме ,че са налице условията  на закона за ангажиране  на  отговорността  на ответника по реда  на чл. 55 ал. 1, пр. трето от ЗЗД. Недоказаност на  фактическия състав на ищцовата претенция, води до отхвърлянето й като неоснователна, както правилно е преценил първоинстанционният съд. В тази връзка, неоснователни се явяват наведените във въззивната жалба бланкетни доводи за нарушения на материалния и процесуален закон. Според принципа за разпределение на доказателствената тежест, регламентиран в чл. 127, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи фактите, въз основа на които съдът ще прецени настъпили ли са съответните им правни последици, свързани с търсената от ищеца защита. За ищеца е съществувало в пълен обем процесуалното право да ангажира по съответния в ГПК ред всички изгодни за него доказателства и реализирането на пасивно процесуално поведение от която и да е страна по делото в никакъв случай не би довело до неправилност на атакувания съдебен акт.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от произнасянето по делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски, така както са направени. По правилата на процеса на въззиваемата страна, следва да се присъдят, поисканите и доказани  като направени разноски  за пред въззивната инстанция в размер на 200 лева, които въззивника  следва  да  бъде  осъден да заплати..

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                            Р     Е     Ш     И  :

                                               

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 942 от 05.01.2011 година, постановено по гражданско дело № 4618 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година.

 

ОСЪЖДА И.К.Г., с ЕГН ********** ***, общ С., ул.”А. С.*, със  съдебен адрес: гр. С., бул. „Х. Д.  *, офис № *, чрез адв. Т. Ч. от СлАК ДА ЗАПЛАТИ на  И.Х.Х.  с ЕГН ********** *** направените пред въззивната  инстанция разноски в размер 200 /двеста/ лева .

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                             

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                 

           2.