Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   82

        гр. Сливен, 12.05.2011г.

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и единадесета  година в състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 100 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно Решение № 886 от 21.12.2010 година, постановено по гр. дело № 640/2010 година по описа на РС - Сливен, с което като неоснователен и недоказан е отхвърлен предявен от въззивника по настоящото дело и ищец по първоинстанционното дело против ответниците – въззиваеми страни, иск за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот оформен в  нотариален акт № 81, т. ІV, дело № 172/2009 г. на Нотариус Р.С., с рег. № 524 на НК  и район на действие СлРС, вписан в СВп под вх. рег. № 4570/27.07.2009 г., акт.№ 163, т. ХІІІ, дело № 2562/2009  година.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че решаващия състав на РС – Сливен, въз основа на правилно установените  факти  по делото  мотивира  погрешен правен извод като приема, че дарението на чужда вещ не е нищожно, тъй като липсва законова разпоредба, която изрично да урежда тази нищожност. Посочва, че постановилият обжалваното решение СлРС не се е съобразил с практика на ВКС, като е извел извод, че ,дарение на чужда вещ не е нищожно,  доколкото разпоредителни сделки с чужд имот не са нищожни. В тази връзка счита, че от решаващия състав на СлРС не  е взето под внимание, че в конкретния случай е налице дарение не просто на чужд имот, а касае сънаследствен такъв, в който единият сънаследник има дял равна на ½ ид.част от недвижимия имот предмет на договора за дарение и в тази  връзка се  подчертава, че той се е разпоредил не само със своята  ½ ид. част, но и с тази на другия сънаследник. За да аргументира оплакването  си прави позоваване на ТР № 72 от 09.04.1986 година по гр.дело № 36 /1985 на ОСГК, т. 1, съгласно което актове на разпореждане на сънаследник с отделна  сънаследствена вещ /предмет, имот/ или с идеална част от такава са абсолютно  недействителни,нищожни.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС – Сливен, като незаконосъобразно и необосновано и вместо него да бъде постановено друго, уважаващо предявените от ищеца искови претенции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от представител на въззиваемия И.С. е депозиран писмен отговор, в който се оспорва основателността на въззивната жалба и се излагат съображения, целящи опровергаване на направените в жалбата оплаквания.

Доказателствени и процесуални  искания от въззиваемите страни не са правени.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът се явява лично. Представлява се и от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба и въведените с нея оплаквания и моли за  уважаването й. Претендира  се  за присъждане на направени разноски, но не се представя списък по чл. 80 от ГПК. Конкретните  си  съображения, излага в представена  по делото писмена защита.

 В съдебно заседание въззиваемия И.Д.С. се явява лично. Въззиваемата Е.И.Х. не се явява. Двамата въззиваеми се  представляват пред въззивния съд от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва  основателността на въззивната жалба  и като  счита обжалваното  решение за обосновано и правилно, моли същото да бъде потвърдено. Претендират се  разноски. Списък по чл. 80 от ГПК не се представя. Конкретните съображения, подкрепящи  заеманата  защитна позиция се  излагат в  представено  по делото писмена защита.

След докладване на жалбата и отговора, от  страните не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от СлРС доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя и обобщаващите правни изводи на решаващия състав на РС Сливен.

Първоинстанционния  съд въз основа  на изложените  в обстоятелствената част на  исковата  молба като твърдения факти и обстоятелства правилно е определен предмета на спора, разпределил е правилно, макар и не достатъчно конкретно носената от страните доказателствена тежест и е предоставил възможност за ангажиране на доказателства. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им.

Оплакването  във въззивната жалба следва да се приеме за  неоснователно, тъй като от мотивите на обжалваното решение,може да се обоснове извода, че цитираното в жалбата Тълкувателно  решение, макар и да не е конкретно коментирано е съотнесено,  към тъй  наречената от първоинстанционния съд константна съдебна практика. Тази констатация въззивния съд направи, имайки предвид формираните в обжалваното решение от СлРС правни  изводи. До същите  като  краен резултат правни  изводи  въззивния съд достигна при проверка правилността на  решението, тъй  като наред с постановките на цитираното от въззивника Тълкувателно решение № 72 от 9.IV.1986 година по гр. д. № 36/85 година, ОСГК, настоящия съдебен състав  на  СлОС взе предвид и  тези  на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 година, ОСГК, съобразно който в казус като  настоящия следва  да  се приема че  с  посоченото второ  преосмисля разбирането за вида недействителност по чл. 76 ЗН, както и за кръга на засегнатите, на кръга защитени лица и последиците от прилагането на нормата. - Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 година, ОСГК коментира, че в ТР 72/85 ОСГК ВС се приема, че недействителността по чл. 76 ЗН е абсолютна недействителност, нищожност и е специална по отношение на общата норма на чл. 26 ЗЗД, но е приравнена по последици на нея. Подчертано е правнологичното противоречие на ТР 72/85, заложено в становището, че актът на разпореждане със сънаследствена вещ (изцяло или отчасти), макар и абсолютно недействителен, нищожен, във възприетите хипотези (изключения) винаги е действителен, а при установеното от закона условие може да се санира и да се зачете неговото обратно действие и е изложено ,че при стриктното тълкуване на нормата на чл. 76 ЗН, регламентираща условие за заличаване последиците на недействителността:- "ако при делбата вещта се падне в дял на разпоредилия се сънаследник", от където  е  направен  извода, че възприетата теза за абсолютната недействителност не може да се приеме безусловно. Това според Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 година, ОСГК е  така, тъй  като сключената разпоредителна сделка от сънаследника с лични имуществени прехвърлими права, която може да бъде заздравена, не може да се приравнява по последици на нищожните сделки, при които липсва възможност за саниране, а и отреденото място на чл. 76 в закон, регулиращ наследствените правоотношения (ЗН), сочи, че последиците на нормата имат ограничен обхват и намират приложение само за сделките на разпореждане със сънаследствено имущество. Тази недействителност, като санкция за несъобразено с нормата на закона поведение при сключване на разпоредителната сделка, брани правата и на ограничен кръг лица - сънаследниците - по арг. чл. 69, ал. 2 3Н, и в този смисъл е особен вид недействителност. След като актът на разпореждане със сънаследствено имущество може да се заздрави и се заличат последиците на недействителността, то тази недействителност предполага ограничено във времето състояние на сделката в отношенията между сънаследниците. Разпоредителната сделка, извършена в нарушение на чл. 76 ЗН, не нарушава императивно правило, установено в защита на публичния ред и добрите нрави, а накърнява отношенията между ограничен кръг лица - сънаследници и приобретател по сделката. Тази недействителност има ограничен обхват, няма действие по отношение на всички, затова на нея не могат да се позовават лица, които не са страни по сделката или сънаследници. Наред  с  изложеното според Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 година на ВКС по гр. д. № 1/2004 година, ОСГК, предвиденото в самия закон условие за валидиране на акта на разпореждане: "ако при делбата разпореденият предмет не се падне в дял на съделителя-прехвърлител", няма характеристиката на юридически факт (соnditio iuris) като срок, допълнително волеизявление и др. и сбъдването  на условието по чл. 76 ЗН е свързано с упражняването и реализирането на потестативното право на делба. Формиран  е  извод ,че възможността всеки извън делбения процес или иск за собственост да се позове на тази недействителност преди извършване на делбата логически противоречи на защитната функция на нормата, охраняваща интересите на сънаследниците по отношение на общите сънаследствени вещи, режима на тяхното разпореждане и запазването им в сънаследствената делбена маса.

Изложеното до тук недвусмислено сочи на  изводите, че според Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 година, ОСГК  са  загубили  сила т. 1, т. 2 предл.посл. и т.4 на Тълкувателно решение № 72 от 9.IV.1986 година по гр. д. № 36/85 година, ОСГК,респ. направеното  в жалбата  оплакване  е несъстоятелно, а изводите до които първоинстанционния съд  е  достигнал са  правилни.Следователно обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения, рефлектиращи върху процесуалните права на страните. Липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите страни са претендирали и доказали направени пред настоящата инстанция разноски в размер на  300 лева представляващо, платено  адвокатско  възнаграждение  по договор за правна защита и съдействие от 11.04.2011 година, които с оглед изхода  на процеса  следва  да им се  присъдят,чрез осъждането  на  въззивника  да  им ги  заплати.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                    Р     Е     Ш     И  :

            

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 886 от 21.12.2010 година по гражданско дело № 640 по описа на Сливенски районен съд 2010 година.

 

ОСЪЖДА Р.Д.А. с ЕГН ********** ****-*  ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.С. с ЕГН********** и Е.И.Х. С ЕГН ********** *** *-* и със съдебен адрес гр. С. ,ул. „Г.С.Р.” №* ,офис * ,чрез адв. Л.А. от СлАК направените по делото пред въззивната  инстанция разноски в размер  на 300 лева / триста лева/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                    2.