РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 29.04.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ТРИДЕСЕТИ МАРТ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                             АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 102 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната жалба на К.Й.А. ***, чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК адв. Б.Р. *** против Решение № 799/15.11.2010 год. год. по гр.дело № 4749/2008 год. на Сливенски районен съд.

В жалбата си до съда въззивникът К.Й.А. чрез процесуалния си представител твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно постановено при съществени процесуални нарушение.

Твърди, че неправилно районния съд е приел, че не се е установило от доказателствата поделото между страните поделото да е налице договор за заем. Твърди, че договора за заем е реален и е сключен с предаването на заемната сума от 1000 лева. Твърди, че в случая е неприложима хипотезата на чл.164 от ГПК и са допустими гласни доказателства за пълното и главно доказване на факта на наличието на сключен договор за заеми е поискал допускане на гласни доказателства на въззивната инстанция. С Определение от 23.02.2011 год. въззивния съд е допуснал на основание чл.266 ал.3 от ГПК – разпит на свидетелите : М. Й. П. и Т.Т.Т. и двамата от гр.Сливен при режим на довеждане които доказателства са събрани в съдебно заседание.

Мотивите на съда, за да постанови обжалвания съдебен акт са, че на фазата на съдебното дирене не са събрани доказателства между страните да е сключван твърдения договор за заем, в изпълнение, на който да е предадена на ответника сумата 1000 лева и да иска изпълнение на договора за осъждане на въззиваемия да изпълни задължението си по договора и  върне исковата сума.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което уважи предявения осъдителен иск. Претендира за направените разноски на двете инстанции.

С въззивната жалба са направени доказателствени или процесуални искания, които съдът е уважил на основание чл.266 ал.3 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява. От процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК. Поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд и от събраните на въззивната инстанция гласни доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото, пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

С оглед на събраните от въззивната инстанция гласни доказателства, формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка остава непроменена.

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея

На въззивната инстанция са разпитани двама свидетели: св. Т. и св.П., които в своите показания са категорични че пред тях въззивника е заявил, че няма да върне парите. Причината за това била, че въззивника е „натискал” въззиваемия за тези пари. От разпита на тези свидетели не се доказва категорично, между страните поделото да е имало сключен договор за заем. Основанието за дължимост на сумата като неизпълнено задължение по договор за заем не се доказва от показанията им. Не се доказа и размера на това задължение, за да се приеме , че исковата претенция е доказана.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Съгласно чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

По делото не се събраха гласни доказателства, че между страните е възникнало заемно правоотношение. Доказване на наличието заемно правоотношение и предаването на заемната сума е в тежест на ищеца по чл.154 от ГПК. При липсата на проведено от въззиваемия пълно и главно доказване на твърдението му, че с въззиваемия са в облигационна връзка по силата на сключен договор за заем, изводът на първоинстанциония съд за недължимост на претендираната сума е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Първоинстанциония съд е правилно разпределил доказателствената тежест, но това обстоятелство е останало недоказано, по несъмнен начин, както правилно е приел и първоинстанциония съд.

Показанията на свидетелите Т. и П. не установяват наличието на това правоотношение между страните.

В заключение, първоинстанциония съд правилно е изяснил фактическата обстановка въз основа на направената преценка на събраните доказателства, поради което и изводите му са обосновани и в съответствие с материалния закон. На въззивното производство от събраните гласни доказателства установената от първоинстанциония съд фактическа обстановка остава непроменена. Не са налице поддържаните от въззивника основания, поради което и обжалваното решение следва да се остави в сила.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 450 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 945/30.12.2010 год. постановено по гр.дело № 4615/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен.

 

ОСЪЖДА К.Й.А. *** ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Л.Д., с ЕГН:********** ***  направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 300 лева.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: