Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 78

 

гр. Сливен, 18.04.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на тринайсети април през две хиляди и единадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

            ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  107  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 815/04.01.2011 г. по гр. д. № 3418/2009г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, че В.Ц.Д. дължи сумата  от 667.45 лв. , представляваща цена за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 31.05.2006 г. до 31.10.2008 г., ведно с мораторната лихва за забава и ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, като искът в останалата му част до пълния претендиран размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан, поради изтекла погасителна давност.

Във въззивната си жалба ищецът  твърди, че   обжалваното решение е частично незаконосъобразно, необосновано и неправилно в неговата отхвърлителна част.  Неоснователно е приетото от съда, че за посочения период от 01.02.2004 г. до 31.05.2006 г. е налице погасяване по давност. За част от този период е имало образувано гражданско и изпълнително дело и независимо от обстоятелството, че определението, с което е бил издаден изпълнителния лист е обезсилено, този изпълнителен лист е бил издаден и въз основа на него е било образувано изпълнително производство.  Налице са основанията на чл.116 от ЗЗД за прекъсване на погасителната давност и поради това сумите са дължими. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което претенцията да бъде уважена.

Постъпила е въззивна жалба и от ответника в първоинстанционното производство, с която посоченото по-горе решение е обжалвано в неговата  осъдителна част. Твърди се, че съдът е приел за неоснователно възражението за недължимост, поради нерационално и ненавременно използване на възможността в 45-дневен срок за рекламация по общите условия на ТЕЦ. Неправилно и незаконосъобразно съдът е приел наличие на облигационни отношения, произтичащи от взетото решение от Общото събрание на етажната собственост. Навеждат се доводи за неправилност на начислените суми и неправилното отчитане. Поради това следва да се приеме недължимост на сумите претендирани от ищеца.

В с.з. за дружеството въззивник се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба и оспорва основателността на жалбата, подадена от насрещната страна. Поддържат се съображенията, изложени в жалбата.

Вторият въззивник, ответник в първоинстанционното производство, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие. Оспорва основателността на жалбата, подадена от насрещната страна и поддържа съображенията, изложени в жалбата.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от жалбите, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

     Жалбата подадена от ищеца е неоснователна.

В конкретния случай е налице издаден изпълнителен лист, но определението въз основа на който е издаден е обявено за нищожно и издаденият въз основа на него изпълнителен лист е обезсилен. Като последица от това е било прекратено изпълнителното дело и следва да се приеме, че в този период не е налице изпълнителен процес, през времетраенето на който да не е текла погасителна давност за вземането. Напротив, с обезсилването на определението с обратна сила се възстановява срока, през който фактически е текла погасителната давност. В случая се касае за периодични плащания, които се погасяват с изтичането на 3 г. и правилно съдът е преценил, че всички предхождащи плащания преди 31.05.2006 г. са погасени по давност.  Не е налице нито една от предпоставките на чл. 116 от ЗЗД за прекъсването на давността.

Неоснователна е въззивната жалба подадена от ответника. Безспорно е доставянето на топлинна енергия и за него е възникнало задължението да я заплаща. По делото са изслушани експертизи, които установяват размера на задължението.

В случая производството се е развило по повод установяване на вземането, което е било претендирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение. Съдът следва да установи дали е налице такова вземане и какъв е неговия размер. Както беше посочено по-горе по несъмнен начин е установено подаването на топлоенергия, а от там и задължението за заплащане. Наведените във въззивната жалба доводи за недължимост поради нерационално и ненавременно използване на възможността за рекламация са само възможност на потребителя при получаване на сметката за топлоенергия да търси нейното коригиране. В конкретния случай експертите по несъмнен начин установяват размера на дължимите суми.  Без значение е и е ирелевантно за спора наличието или не на взето решение от Общото събрание на етажните собственици, след като несъмнено е установено, че ответникът се е ползвал от услугите на топлофикационното дружество. Всички останали възражения във втората жалба касаят правилното начисляване на доставена топлоенергия и във връзка с това по делото са били назначени съдебни експертизи, които са отговорили на поставените въпроси. От заключението им е видно, че възраженията на ответника поддържани пред районния съд са неоснователни.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Страните са претендирали разноски, но с оглед изхода на процеса такива не следва да им бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 815/04.01.2011 г. по гр. д. № 3418/2009г. на Сливенския районен съд.

 

Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: