РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 09.05.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ТРИДЕСЕТИ АПРИЛ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                             АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря  М. ЛЛОВА и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 110 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивна жалба на ОБЩИНА – СЛИВЕН представлявана от Кмета на общината Й.Л., чрез процесуалния си представител мл.юристконсул Кр. Б. против Решение № 935/ 10.01.2011 год. постановено по гр.дело № 4399/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен, В ЧАСТТА в която са уважени предявените ИСКОВЕ  с правно основание чл. 213 от КЗ, вр.чл. 50 от ЗЗД, вр.чл. 8 ал.3 от Закона за пътищата и чл. 31 от Закона за пътищата за сумата от 524.38 лв. /петстотин двадесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща изплатено обезщетение по застраховка „Бонус Каско” за щета причинена  на трето лице в резултат на настъпило ПТП в резултат на управление на МПС, пропаднало в необозначена и несигнализирана дупка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба 10.08.2010 г. до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата си до съда въззивникът ОБЩИНА – СЛИВЕН представлявана от Кмета на общината Й.Л., чрез процесуалния си представител твърди, че в уважителната си част решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районния съд е приел, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение и приложената по делото застрахователна полица не носи подписа на застрахования или негов представител и първоинстанциония съд неправилно е квалифицирал правното основание на иска.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което отхвърли предявените осъдителни искове.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се представлява. С постъпило становище от процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции /писмено становище/.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява . С писмено становище процесуалния си представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките на въззивната жалба, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, настоящия съдебен състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта в която са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 213 от КЗ, вр.чл. 50 от ЗЗД.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че пътно транспортното произшествие е настъпило на територията на гр.Сливен, на път публична общинска собственост и лекия автомобил е попаднала в необезопасена дупка, която е била покрита с вода и вследствие на попадане на това на автомобила са причинени вреди. Въззиваемото застрахователното дружество е оценило на тези вреди, от ремонтирало е моторното превозно средство и въз основа на издадената фактура е заплатило ремонта им.  В тази връзка съдът е приел, че претърпените щети на МПС заплатени от въззиваемото застрахователното дружество са настъпили в резултат на вещ – наличието на не обезопасена и не сигнализирана дупка, намираща се на пътното платно на път публична общинска собственост на ответника Община Сливен и е налице причинно следствена връзка между не обезопасената дупка и причинената вреда.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

По отношение на направеното възражение , че липсва валидно сключен застрахователен договор.

Съдът намира възражението за неоснователно. Възражението за въззивника Община Сливен за липсата на валидно сключен застрахователен договор между собственик на автомобила и въззиваемото дружество е  направено в хода на съдебните прения пред първоинстанциония съд. Към този момент съгласно разпоредбата на чл.133 ал.2 от ГПК, правото на възражение към въззивника е погасено като приклузията за него е настъпила след изтичане на срока за подаване на отговор. В изложения смисъл възражението е неоснователно. Независимо от това по делото е представено копие на застрахователен сертификат към застрахователна полица № 50276663, с който въззиваемата страна удостоверява, че увреденото МПС е било застраховано срещу рискове от възникване на застрахователни събития съгласно клауза "Бонус каско". Съгласно разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от Кодекса за застраховането,застрахователният договор се сключва писмено във формата на застрахователна полица или на друг писмен акт. По искане на застрахования за удостоверяване на сключен застрахователен договор застрахователя издава и застрахователно удостоверение, сертификат или свидетелство. Застрахователя задължително издава застрахователно удостоверение, сертификат или друг писмен документ, удостоверяващ сключен застрахователен договор, когато това е предвидено в закон. Ето защо, приложеният по делото сертификат представлява доказателство за сключена валидна застраховка "Бонус каско", тъй като сертификатът следва сключването на застрахователния договор и се издава въз основа на него, като доказва наличността му. Независимо от обстоятелството, че на сертификата липсва подпис и печат на застрахования, то с оглед факта, че сертификатът представлява волеизявление, изходящо от застрахователя, с което същият удостоверява сключването на договор за застраховка с лицето, посочено като застрахован, то липсата на подпис и печат на застрахования не опорочава волеизявлението на страната, от която изхожда документът, тъй като по своя характер сертификатът не представлява съглашение между страните, а едностранно волеизявление.

По отношение на направеното възражение , че първоинстанциония съд не опредлил правилно правната квалификация на иск съдът намира възражението за неоснователно. В действително първоинстанциония съд правилно и съответствие със закона е определил правната квалификация на иска по чл.213 от КЗ провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 120 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 935/ 10.01.2011 год. постановено по гр.дело № 4399/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен.

ОСЪЖДА ОБЩИНА – СЛИВЕН представлявана от Кмета на общината Й.Л., ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп”, със седалище и адрес на управление: гр. София, площад „Позитано” № 5, БУЛСТАТ 000694286 представлявано от изпълнителния директор Р.Я. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 120 /сто и двадесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: