РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 09.06.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ АПРИЛ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                             АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря  Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 114 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на С.П.П., Г.П.Т.  и  Т.П.Р. чрез процесуалния си представител АДВОКАТ М.А.К. от АК – Сливен, процесуален пълномощник по реда на чл.32 от ГПК против Решение № 68/ 16.12.2010 год. постановено по гр.дело № 206/2009 год. по описа на Районен съд гр.Котел, В ЧАСТТА в която са отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС против Община Котел, че са собственици по реституция на основание чл.2 ал.2 от ЗВСВОНИ на реално определена част с площ от 620 кв. метра от УПИ-ІХ в кв.5 по плана на с.Пъдарево общ.Котел съвпадаща с очертанията на поземлен имот № 75 и Община котле да бъде осъдена да предаде владението му.

В жалбата си до съда въззивниците С.П.П., Г.П.Т. и Т.П.Р. чрез процесуалния си представител АДВОКАТ М.А.К. от АК – Сливен, процесуален представели по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК твърдят, че в уважителната си част решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно в противоречие с събраните по делото доказателства районния съд е приел, че въззивниците не са доказали правото си на собственост върху процесния имот. Съгласно ЗВСВОНИ като предпоставка за уважаване на иска първоинстанциония съд е приел, че върху терена има изградена законна постройка, което е пречка за настъпване на реституцията. Това разбиране на съда било погрешно, тъй като съгласно закона и ТР№ 6/2006 год. на ОСГК на ВКС на РБ е разяснено понятието „незаконен строеж”, което разяснения съвпада напълно с фактическото положение в настоящия случай и е налице незаконен строеж, което не е пречка за реституцията по смисъла на чл.2 ал.2 от ЗВСВОНИ, но това първоинстанциония съд го е игнорирал..

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което уважи предявения ревандикационен иск.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивниците, не се  явяват лично. Чрез представителя си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, в съдебно заседание поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото, пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС , с който се иска с искане да се признае за установено в отношенията между ищците и ответника Община Котел, че ищците са собственици по реституция, настъпила по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, на недвижим имот, находящ се в село Пъдарево, община Котел, представляващ поземлен имот пл. № 75 в кв.6, за който е отреден парцел ІХ – „за младежки дом”, с площ на имота 620 кв.м., и Община Котел да бъде осъдена да им предаде владението върху описания имот.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт е, че върху отчуждения поземления имот има изграден на законен строеж и поради тази причина предявената от ищците претенция е неоснователна, тъй като за тях не е настъпила реституцията по силата на закона.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Котле, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за неоснователността на предявения иск.

Настоящия съдебен състав счита, че изградения върху поземления имот строеж не е незаконен.

Съгласно закона и трайната съдебна практика под понятието „незаконен строеж” се разбира строеж изграден без разрешение за строеж и другите строителни книжа или строеж изграден с отклонения от разрешението за строеж и другите строителни книжа. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 6/2006 г. на ВКС, ОСГК, под "незаконен строеж" по смисъла на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ следва да се разбира такъв, който е извършен без надлежните строителни книжа или след реституцията на имота, която в хипотезата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ настъпва с влизане в сила на този закон на 22.11.1997 г., към който момент следва да се преценяват предпоставките за реституция, тъй като нормата е материалноправна и няма обратно действие.

Съгласно от чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ когато върху отчуждената или незаконно отнета земя са извършени строежи или са направени други промени без законово основание или след 25.02.1992 г., собствеността се възстановява реално. Извършването на законно строителство възпрепятствува възстановяването на собствеността върху имота. В тези случаи застроеният имот се разглежда като единен обект, в който постройката има главно, а теренът - обслужващо значение. Поради това земята не може да се отдели от сградата и да се третира като самостоятелен обект на собственост.

В този смисъл одържавеният имот реално не е същият и собствеността върху него не се възстановява.

В случая от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че са били налице предпоставките по чл. 2, ал. 6 ЗВСОНИ, с които законът свързва реалното възстановяване на собствеността върху ответния имот. Не се установява незаконност на осъщественото в него строителство поради липса на необходимите строителни книжа или при съществени отклонения от тях.

В обобщение на изложеното дотук съдът намира, че не са налице предпоставките за реституция на процесния имот на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, тъй като същият е застроен и не съществува реално до размерите, в които е бил отнет. Поради това въззиваемите не се легитимират като негов и собственици с възстановено по ЗВСОНИ право на собственост. При наличието на изричната норма на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ ищецът не може да изведе активната си легитимация по иска за собственост по чл. 108 ЗС пряко от притежанието на това право към момента на завземане на имота.

По отношение на направеното възражение за придобивна давност от страна на въззиваемата община котел настоящия съдебен състав намира не следва да го обсъжда, тъй като този довод не е основание въз основа, на който първоинстанциония съд е постановил обжалвания съдебен си акт.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски и такива не следва да й се присъждат.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 68/ 16.12.2010 год. постановено по гр.дело № 206/2009 год. по описа на Районен съд гр.Котел като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

В останалите части решението е влязло в сила поради необжалването му.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му съобщаване пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: