Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

  84    03.10.2012г., гр. Сливен

 

                                           В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

граждански състав

На двадесет и четвърти септември през  Две хиляди и дванадесета година

В открито заседание, в състав:

 

                                          ОКРЪЖЕН   СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

 

Секретар: М.Т.

Прокурор:…………………

Като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА

Гр. дело № 115 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и евентуално съединен иск с правно основано чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

         Ищецът „Самора” АД твърди в исковата си молба, че между него и ответника К.И.Г. бил сключен договор за заем на 01.12.2008 г. в гр. Бургас. По силата на този договор ищецът предал на ответника сума в размер на 100 000 евро, които ответникът следвало да върне в срок до 1 месец. Спазвайки законовите изисквания относно договора за заем, като консенсуален и реален, сумата 100 000 евро била реално предадена в офиса на ищцовото дружество. За удостоверяване на предаването бил изготвен надлежен счетоводен документ -  РКО № 2256/01.12.2008 г., с издател „Самора” АД, подписан от ответника К.Г.. Твърди се още, че в уговорения едномесечен срок сумата не била върната, въпреки многобройните устни и писмени покани към ответника. Ищецът изпратил до ответника нотариална покана, рег. № 3193/29.06.2009 г. на нотариус М.И. с район на действие РС – гр. Бургас, която била връчена на длъжника на 20.07.2009 г. В предоставения срок за изпълнение, длъжникът не пристъпил към плащане на дължимите суми и считано от 20.08.2009г. изпаднал в забава на изпълнение на това парично задължение.

Сочи се, че с решение № 36/07.07.2010г. постановено по гр.д. № 467/2009г. на СлОС ответникът К.И.Г. бил осъден да заплати на „Самора” АД сумата 26 000лева, представляваща част от цялото неизпълнено задължение в размер на 195 583 лева /100 000 евро/ по сключения между страните договор за заем от 01.12.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.08.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 665 лева разноски в производството. С решение № 119/22.12.2010г. постановено по възз. гр. дело № 232/2010г., състав на Апелативен съд – Бургас е потвърдил цитираното решението.

         В случай, че съдът стигне до извода, че липсва заемно правоотношение, в условията на евентуалност се претендира присъждане на процесната сума, като получена без основание и прилагане института на неоснователното обогатяване.

Предвид изложеното от съда се иска да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата 169 583 лева, представляваща остатък от задължението за връщане на дадена в заем сума по договор, сключен на 01.12.2008г., или в условията на евентуалност същата сума, представляваща сума, с която ответника К.Г. се е обогатил неоснователно за сметка на „Самора” АД.

Претендира се още присъждане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за забава на изпълнение на парично задължение за връщане в заетата парична сума, или евентуално сума, с която ответника неоснователно се е обогатил, предявена като частичен иск от общия размер 27 138.68 лева, както и присъждане на законовата лихва върху претендираната главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

         Ищецът в съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа така предявените искове.

         Ответникът в депозирания в срок писмен отговор оспорва основателността на предявеният главен иск и съединения в условията на евентуалност такъв. Твърди, че не е сключвал договор за заем с ищцовото дружество, нито е получавал от ищеца сумата 100 000 евро, като ищецът не е обеднял с посочената сума. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди направените деловодни разноски.

         От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

         Ищецът е акционерно търговско дружество, вписано в Търговския регистър с наименование “САМОРА” АД, ЕИК 147174432.

На 01.12.2008 г.  в счетоводната документация на ищеца е съставен РКО № 2256/01.12.2008 г. за предоставени на ответника К.Г. сума от 100 000 Евро, като дословно е записано на първия ред от РКО “68 500 евро – по договор за заем” и “31 500 евро – заем”. Ордерът е подписан за “броил сумата” и за “ръководител”. Вещото лице е констатирало, че в ищцовото дружество „Самора” АД е водена редовно и изрядно и изрядно счетоводната документация, съобразно всички изисквания на ЗСч и НСФОМСП. Посочва се РКО и описания в него заем е осчетоводен на 01.12.2008г. в счетоводството на „Самора” АД, като е дебитирана сметка 229 „Други предоставени заеми”, партида 11 на името на К.Г. и е кредитирана сметка 502 „Каса във валута”. Резултата от счетоводната операция е отразен в оборотната ведомост, а от там и в годишния финансов отчет към 31.12.2008г. на ищцовото дружество, одитиран и заверен от експерт счетоводител.

Процесния касов ордер е заведен в аналитичния касов регистър на ищцовото дружество и е осчетоводен по дебитна сметка 229 – предоставени заеми, партида 11 – на името на К.Г. и е кредитирана сметка 502 – каса във валута /евро/ със сумата от 100 000 евро, равностойна на 195 583 лева. Счетоводната операция е отразена в салдото по двете счетоводно-кореспондиращи сметки към 31.12.2008 г. и отговаря на записаните салда в оборотната ведомост и баланса на дружеството към 31.12.2008 г.

Между двете страни няма сключен писмен договор за заем, като счетоводните записвания са извършвани въз основа на РКО № 2256/01.12.2008 г.

         По делото е разпитана като свидетел Свилена Николова, работеща като касиер в ищцовото дружество. От показанията на същата се установява, че й е било наредено да приготви сумата от 100 000 евро за ответника К.Г., тя е преброила парите и оформила РКО по нареждане на управляващите. При разпита в с.з. потвърждава подписа си по него за “броил сумата”. Твърди, че е предала сумата 100 000 евро по нареждане на един от двамата управители Златина Кирова или Стойчо Стоев, лично на К.Г. и му е предоставила за подпис РКО. Същия е положил подпис пред нея, на позиция „ръководител”.

Относно автентичността на положения подпис на позиция „ръководител” е проведено съдебно производство, което спрямо настоящето има характер на инцидентен установителен иск. Това производство е приключило с влязъл в сила съдебен акт по гр.д. № 467/2009г., като по същото е установено, че подписа в РКО 2256/01.12.2008 г. на позиция „ръководител” е положен от ответника К.И.Г..

         Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, ценени както в тяхната съвкупност, така и поотделно. Съдът кредитира показанията на свид. Николова, по отношение обстоятелствата – наличността на парите при нея и броенето им на ответника. Същите са изцяло подкрепени от заключението на изготвената съдебно - счетоводна експертиза, която е изготвена от компетентно и добросъвестно вещо лице и не е оспорена от страните.

         На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         І. По предявения главен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД :

Искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.

         От събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 100 000 евро на 01.12.2008 г., равняващ се на сумата от 195 583 лева. Договорът за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД е реален, неформален договор и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета на договора – в случая сумата 100 000 евро. В хода на делото се събраха достатъчно писмени доказателства, установяващи сключването на договора за заем между ищцовото дружество и  ответника. На първо място това е РКО № 2256 от 01.12.2008г., от който се установява факта на реалното получаване на сумата от страна на ответника, както и основанието на което същата е получена, тъй като в ордера е посочено, че същата се получава “по договор за заем”.  На второ място, като писмени доказателства следва да бъдат преценени и счетоводните записвания в ищцовото дружество, от които може да бъде направен извод за основанието на което е предоставена сумата от 100 000 евро на ответника.

         Установи се също така, че ответникът не е изпълнил задължението си за връщане на заетата сума. По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен до претендирания размер 169 583 лева, представляваща разликата между уважения частичен иск по гр.д. № 467/2009г. на СлОС в размер на 26 000 лева и пълната претенция в размер на 195 583 лева.

         ІІ. По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

         Ищецът не е ангажирал доказателства относно договорения срок за връщане на заетата сума, поради което следва недоказаната съществена уговорка по договора за заем да бъде заместена от императивната разпоредба на чл.  240 ал.3 от ЗЗД, а именно:  ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.  Нотариалната покана е връчена лично на ответника К.Г. на 20.07.200г., като считано от 20.08.2009г. същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение в претендирания частичен размер от 1000 лева от общия размер на сумата 27 138.68 лева.

Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 169 583 лева, считано от предявяване на исковата молба 24.02.2011г. до окончателното изплащане.

         ІІІ. По предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД:

Тъй като е уважен главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за неговото разглеждане.       

Предвид изхода на делотото и на осн. чл. 78 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени направените деловодни разноски доказани до общ размер на 7 003.32 лева, от които 6 823.32 лева – държавна такса и 180 лева – възнаграждение на вещо лице.

Ръководен от изложените съображения, настоящия съдебен състав при Сливенски окръжен съд

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

            ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на “САМОРА” АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Славейков”, бл. № 161, партер, ЕИК 147174432, представлявано от изпълнителния директор З. Н. К.сумата 169 583 лева (сто шестдесет и девет хиляди, петстотин осемдесет и три лева), представляваща разликата над частично уважения размер до пълния размер на дължимата сума по цялото неизпълнено задължение от 195 583 лв., във връзка със сключен между страните договор за заем на 01.12.2008г., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 1000 лева, дължима за периода от 20.08.2009 г. до 24.02.2011г., предявена като частична претенция от общия размер на сумата 27 138.68 лева, както и законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2011г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 7003.32 лева - деловодни разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :