Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 26.05.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на двадесет и пети май през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 117 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1/27.01.2010г. по гр.д. № 4048/09г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 1 313, 64 лв., начислена по фактура № 1039598769 от 05.07.2010г., представляваща коригирана сметка за изминал период, и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд  е приел за установени факти, за които не е събрал и изследвал доказателствен материал, което прави решението фактически неправилно и необосновано. Излага подробно съображения в тази насока, като счита, че следва да бъдат събрани допълнителни доказателства във въззивната фаза на производството, тъй като исканията са били надлежно отправени пред Районния съд, но той необосновано не е допуснал поисканата съдебно-техническа  експертиза, отговорите на която биха били от съществено значение за решаване на спора, тъй като ще установи противоположна на приетата фактическа обстановка. С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и, недоказан, предявения иск. Претендира разноски за тази инстанция. Направено е доказателствено  искане, отговарящо на изискванията на чл. 156 от  ГПК.

         В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор с който изцяло оспорва жалбата, намирайки я за неоснователна. Развива подробна аргументация, с която оборва по същество наведените във въззивната жалба доводи, като се прави анализ на разпоредбите на Общите условия за пренос и за продажба на електрическа енергия. В заключение въззиваемият моли Окръжния  съд да не уважава жалбата и потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция. Няма направени нови доказателствени искания.

         В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

         С определение, държано в закрито съдебно заседание на 07.03.2011 г., въззивният съд се е произнесъл по направеното доказателствено искане от въззивника и като е приел, че са налице условията на чл. 266 ал. 3 от ГПК, го е уважил, и е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 2 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява и не се представлява.  С писмено становище процесуалният му представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва жалбата, поддържа отговора си и моли въззивната инстанция да потвърди атакувания акт.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  и ОС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи тежестта да докаже съществуването му.

За да е дължима сумата по процесната фактура, която е калкулирана чрез корекция на сметка за минал период по см. на чл. 28 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване” /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/, е необходимо да са налице в единна даденост изискванията на тази норма – електроразпределителното дружество да е представило констативен протокол, заедно със справка за начислената енергия. От своя страна констативният протокол, за да бъде годен документ, който да послужи за тази цел, следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбита на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/, съответно – преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

Така, в случая,  проверката на средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

Установено е, обаче, че констативният протокол /който, освен това не му е и изпратен с писмо с обратна разписка, както повелява чл. 63 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ ЕР/, не е подписан от ищеца /”клиент” по смисъла на ОУ/, а при това положение,  заместването на подписа му с подписи на свидетели, в настоящия казус не е оправдано и противоречи на изискването на чл. 63 ал. 2 от ОУ. Безспорно е доказано, че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да стрят това, не са потърсили ищеца и в действителност не е налице хипотезата нито на “отсъства”, нито на “отказва да подпише”. Обстоятелството дали представителите на охраняващата ги фирма, които обикновено придружавали служителите при проверките, са потърсили или не, ищеца, или някого от домашните му, изобщо не следва да се взима предвид. Тези лица не са служители на ЕВН ЕР, а само върху последните, в качеството им на извършващи проверка по реда на ОУ,  тежи задължението да положат усилия да се свържат с клиента и да се убедят в неговото отсъствие или нежелание да присъства и да се подпише. Дори да се приеме обратното, обаче, съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, придружаващи по служба проверителите, /които нито са обозначени надлежно с три имена, ЕГН и точен адрес, нито подписите им са поставени на всички изискуеми в протокола места – фактически е налице само един подпис/, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Идеята на нормата, макар да не е изрично литерализирана, е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, и те да  не са в специални отношения с последните, за да се гарантира максимална обективност и коректност на проверката.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието му от страната, чийто подпис документът не носи, не бе доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа. Заключението на допуснатата от СлОС по искане на въззивника-ответник съдебно техническа експертиза не потвърди съдържанието, а само го възпроизведе, тъй като вещото лице е ползвало само данните от процесния констативен протокол. Не бяха ангажирани други допустими и годни доказателства, с по-голма или равна доказателствена сила, които да установят еднозначно и непререкаемо наличието на условията за коригиране на сметката на ищеца.

Независимо от това следва да се посочи, че самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в нарушение на тези ОУ, както е приел РС. Приложен е максимално допустимият 90 дневен период назад, тъй като датата на монтиране е от м. 10.2008г., и предходна проверка на средството за търговско измерване не е имало, а са липсвали данни за точен период на грешното измерване. РС неправилно е приравнил отчитането на показанията на СТИ и проверката на СТИ, които изрично са разграничени като процедури от чл. 35 на ОУ на ДПЕЕ на ЕР.

Поради изложеното до тук въззивният съд също не приема, че исковата сума се дължи от ищеца. Искът му е основателен и следва да се уважи изцяло

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна за тази инстанция в размер на 500 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 1/27.01.2010г. по гр.д. № 4048/09г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, да заплати на М.В.Г. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 500 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                   

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: