Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 95

 

гр. Сливен, 28.04.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  118  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от представителя на прокуратурата на РБългария в първоинстанционното производство против решение № 905/16.12.2010 г. по гр. д. № 4208/2010 г. на СлРС, с което е осъдена прокуратурата на Република България и ОД на МВР – Сливен солидарно да заплатят на И.П.Т. сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан с влязло в сила решение, както и да му заплати сумата от 500 лв., представляваща обещетение за претърпени имуществени вреди – изплатено адвокатско възнаграждение.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е недопустимо в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди и неправилно в частта, с която са уважени претенциите за неимуществените. В тежест на ищеца било да докаже, че е претърпял неимуществени вреди и че те се намират в причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение. Разпитаните свидетели са близки на ищеца и са заинтересовани от изхода на делото. Не са били представени и никакви медицински документи.Обвинението е било за леко наказуемо престъпление, което не е изисквало задължителна адвокатска защита и заплащането на адвокатско възнаграждение не е задължителна последица от воденото производство. Законодателят е предвидил специален ред за търсене на разноски в наказателния процес и това следва да стане по реда на НПК. Съдът неправилно не е приел за основателен довода за наличие на предпоставки по чл. 5 от ЗОДОВ.  Поведението на ищеца е станало причина за образуване на наказателно производство и той не може да се възползва от това свое поведение. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа на справедливостта, тъй като съдът не е взел предвид факта, че наказателното производство е било водено за леко наказуемо престъпление.

Постъпила е и въззивна жалба от ОД на МВР – Сливен против същото решение, в което се твърди, че е неправилна констатацията относно причинно-следствената връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и воденото спрямо него наказателно производство.  Констатацията била направена само въз основа на свидетелски показания, а свидетелите са близки на ищеца. Освен това съдът неправилно е приложил принципа на справедливост и е определил твърде висок размер на обезщетението им. Неправилно е решението и в частта относно осъждането им да заплатят имуществени вреди, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите.

Постъпила е въззивна жалба и от ищеца в първоинстанционното производство, с която е обжалвано решението в неговата отхвърлителна част до пълния претендиран размер на обезщетението за неимуществени вреди от 10х.лв. Твърди се , че присъденото обезщетение е определено  в разрез с принципа за справедливост, тъй като се касае за продължително наказателно производство и през този период ищецът е търпял значителни неимуществени вреди изразили се в психически болки и страдания. Живял е под страх, че може несправедливо да бъде осъден за престъпление, което не е извършил. Ограничил е контактите си, затворил се е и изживявал тежко случващото се, свързано с наказателното преследване против него. Не е без значение обстоятелството, че и след приключване на наказателното производство прокуратурата е продължила незаконосъобразните си действия, като е подала искане за възобновяване на наказателното производство. Поради това, като не е взел предвид характера и интензивността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, съдът неправилно е отхвърлил иска до пълния претендиран размер и се иска отмяна на решението в тази част и уважаване на претенцията.

В срока по чл. 263 от ГПК никоя от страните не е подала писмен отговор.

В с.з. представителят на прокурата поддържа подадената жалба по съображенията изложени в нея.

В с.з. ОД на МВР,  чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата на посочените в нея основания.

В с.з. третият възивник – ищец, чрез представител по пълномощие, оспорва подадените две въззивни жалби и поддържа своята.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете до размера, който съответства на принципа за справедливост на обезщетението.

Жалбите са неоснователни.

Обосновано, правилно и законосъобразно районният съд е приел, че ищецът търпял неимуществени вреди като пряка последица от повдигнатото му обвинение, изразяващи се в негативни душевни страдания. Той се е затворил в себе си, ограничил е контактите си, станал е конфликтен, страхлив, приемал е антидепресанти.  В първите две жалби се съдържат оплаквания, че това състояние на ищеца било установено единствено въз основа на свидетелските показания на съпругата му и на негов близък колега. Не се държи сметка обаче, че именно най-близките могат да преценят промяната в поведението на човек, подложен на стрес и най-добре могат да възприемат неговите постъпки. Поради това възражението е абсолютно неоснователно. Несъмнено е, че са налице търпени психически страдания, които са довели до емоционален срив и поведенческа промяна.

И трите жалби са неоснователни по отношение на претенцията, че съдът неправилно е приложил принципа за  обезщетяване по справедливост.  Действително наказателното производство водено срещу ищеца е било за леко наказуемо престъпление, то е продължило около 10 месеца и не се характеризира като значително по продължителност. Била е взета най-леката мярка за неотклонение ”Подписка”. Като е преценил, че размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди в размер на 3500 лв. е справедливо, районният съд не е постановил необоснован акт. Нито претенциите за намаляването на това обезщетение, нито пък претенцията на ищеца за уважаването й до пълния претендиран размер са основателни. Правилно е преценено, че с оглед  продължителността на наказателното производство и характера на  повдигнатото обвинение това е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението, съдържащо се във въззивната жалба на Прокуратурата на РБългария, че решението в частта му относно присъденото обезщетение за имуществени вреди е недопустимо. Няма ред в НПК, по който да бъдат търсени направените от оправдания подсъдим разноски, свързани със заплащане на адвокатско възнаграждение, поради което за него единствения път да ги репарира е чрез ЗОДОВ. Още по необосновано е наведеното възражение, че образуваното наказателно производство е било за леко наказуемо престъпление, поради които не било необходимо обвиняемият да ангажира защитник. Конституционно право на всеки обвинен в извършване на престъпление е да има защитник, който компетентно да охранява правата му. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е произнесъл  по претенцията относно имуществените вреди.

Неоснователно е и твърдението, че с поведението си ищецът бил допринесъл за  воденето на наказателно производство срещу него. Единствено прокуратурата е компетентна да прецени срещу кого и за какво престъпление ще бъде повдигнато обвинение и поради това е абсурдно да се твърди, че  обвиняемият има принос за започване на наказателно преследване срещу него.

 

 

 

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса и поради липса на доказателства, че са направени разноски пред тази инстанция, такива не следва да бъдат присъждани.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 905/16.12.2010 г. по гр. д. № 4208/2010 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в частта, с която е отхвърлена претенцията до пълния й размер, в едномесечен срок от връчването, а в останалата част решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: