Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е     6

 

     гр. С.,  12.02.2013г.

 

                                     В     ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                            ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :  СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

при секретаря Е.Х. и с участие на прокурора ……………… като разгледа докладваното гр.д. № *19 по описа на СлОС за 2011 г., за да се произнесе съобрази следното:

         Предявена е искова молба от „Многопрофилна болница за активно лечение д-р П.и” ООД срещу М.Е. по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 538 и чл. 535 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

         В исковата молба се твърди, че на 18.06.2010г. ответникът М.Е. се задължил по абстрактна менителнична сделка – запис на заповед, на падеж 28.06.2010г. да заплати на поемателя „Многопрофилна болница за активно лечение д-р П.и” ООД сумата от 50 000 евро. Поради неплащането от страна на ответника, ищецът депозирал на 27.10.2010г. пред СлРС заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед. Било образувано ч.гр.д. № 5778/2010г. по описа на СлРС по което искането било уважено, респ. издадена заповед № 4099/01.11.2010г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изп. лист. Било образувано изпълнително дело, но ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което ищецът бил уведомен на 01.02.2011г.

         Предвид изложеното от съда се иска да постанови решение, с което признае съществуването на вземане на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р П.и” ООД спрямо М.Е. в размер на 50 000 евро, за което е издадена по ч.гр.д. № 5778/2010г. на СлРС заповед да изпълнение на парично задължение в размер на 50 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2010г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3955.83 лева – разноски в заповедното производство. Претендира се присъждане и на направените разноски в настоящето исково производство.

         Исковата молба е връчена редовно на ответника, който в указания от съда срок е депозирал писмен отговор.  В същия се оспорва представения запис на заповед по отношение на вписания в него падеж, адреса на длъжника, вписаните ЕИК и адрес на ищеца. Твърди се, че тези реквизити на записа на заповед са допълнени впоследствие, без знанието и съгласието на издателя. От друга страна се твърди, че записа на заповед е издаден във връзка с писмен договор между страните от 06.04.2010г., обуславящ каузалните отношения между тях. Твърди се, че не са изпълнени задълженията по договора в тежест на ищеца, визирани в чл. 4 и чл. 20 от Договора. Посочва се, че ответникът е изпълнил първоначалните си задължения като е превел на ищеца сумата в размер на 5 000 евро, но е преустановил действията си, поради неизправността на ищцовото дружество. Претендира се отхвърляне на исковата претенция.

В с.з. ищцовото дружество се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който оспорва исковата претенция и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. В условията на евентуалност предявява възражение за прихващане на сумата от 10 000 евро, платена от ответника. Представя подробни писмени бележки.

След анализ на събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното :

Между страните е бил сключен на 06.04.2010г. писмен  Договор с предмет : Изработване на архитектурен проект за Медицински център за пластична, естетична и реконструктивна хирургия; Изграждане на кабинети и операционни зали на партерен етаж и стационарни стаи на І – ви етаж; закупуване на медицинско оборудване и мебелно обзавеждане.

Съгласно чл. 4 от Договора ищцовото дружество се е задължило да предостави част от собствената си база, а именно : партерен етаж и първи етаж, като ще проектира и ще предостави проекта в РИОКОЗ – Сливен, след което ще извърши регистрация в РЦЗ – Сливен и получи удостоверение за осъществяване на дейност като лиценза бъде издаден на името на новоучредената обща фирма. Закупуването на апаратура, лазери и медицинско оборудване също е следвало да се закупи на лизинг от общата фирма, съгласно чл. 8 от Договора.

Съгласно чл.12 от Договора експлоатацията на изградения Медицински център е следвало да бъде не по – малко от 5 години от обща фирма, която ще се създаде от двете страни.

Съгласно чл. 20 от Договора, управителят на ищцовото дружество се е задължил да учреди обща фирма с ответника с дялово участие по 50 % за всяка страна.

Като гаранция на задълженията по сключения между страните договор е подписана на 18.06.2010г. Запис на заповед по силата на която ответникът се задължава да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 50 000 евро. В записа на заповед е изрично посочено, че ответникът М.Е. действа като страна по договор от 06.04.2010г. и анекс към него от 18.06.2010г. /не подписан/.

В изпълнение на задълженията си по чл. 4 от Договора ищцовото дружество е предприело действия по съгласуване на инвестиционен проект за обект „Преустройство на офисна сграда в Специализирана болница за пластична, естетична и реконструктивна хирургия” пред Министерство на Здравеопазването.

По делото е представен предварителен протокол, неоспорен от страните, с дата 16.07.2010г., съгласно който страните са се договорили да учредят обща фирма – акционерно дружество, като дяловете бъдат разпределени по следния начин : 45% България – д-р П., 55% представители от Турция : 15% д-р Л.Й., 15% д-р Р.Б., 10% д-р Е.Ю. и 15% М.Е.. Съгласно т.4 от този протокол Представляващия дружеството се избира според принципните правила - устава, който ще се приеме от учредителното събрание.

Съгласно чл. 14А от този протокол в 7 – мо дневен срок от подписване на протокола съдружниците от Турция ще внесат по 5 000 Евро / всичко 20 000 Евро/ в банка по сметка на П. П., като парите се предоставят като капитал на фирмата.

Съгласно т. 19 от Предварителния протокол, който има характер на анекс към договора, същият следва да се счита прекратен, в случай че в срок от 60 дни след подписването му, акционерите не постигнат съгласие и не могат да учредят обща фирма.

В изпълнение на договореностите бъдещите съдружници от РТурция, вкл. и ответника, са превели по сметка на ищеца договорените суми. Конкретно ответникът е превел на ищцовото дружество общо сумата от 10 000 евро, съответно на  26.04.2010г. - 5 000 евро и на 22.07.2010г. – 5 000 евро.

В проведеното о.с.з. на 12.11.2012г. са изслушани обяснения на управителя на ищцовото дружество д-р П., в които същия заявява, че причината поради която не е регистрирана обща фирма е претенцията на ответника да бъде съуправител на общата фирма, с което обаче ищецът не е бил съгласен. Влошените отношения и липсата на постигнато съгласие относно представителството на бъдещата обща фирма е било причината за прекратяване на търговските взаимоотношения.

По искане на ответната страна по делото е назначена и изслушана съдебно – почеркова експертиза, която е установила, че подписа в реквизита „Издател” в запис на заповед с дата 18.06.2010г. е положен от ответника М.Е.. В записа на заповед от 18.06.2010г. има текст, положен с помощта на друга химикална паста – допълнително писан. Текста – допълнително писан не е изпълнен от издателя. Първоначално изписания текст на записа на заповед също не е попълнен от издателя. На проведения разпит в с.з. св. Св. Д. заявява, че сама е попълнила допълнителната текстова част на записа на заповед, но това е сторено към момента на подписването му от ответника.

Установено е от експерта, че е извършено допълнително вписване по отношение адреса на ответника – издател, падежа на задължението, ЕИК на ищцовото дружество.

Ищецът е заявил на 27.10.2010г. пред СлРС издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на процесния Запис на заповед. Било образувано ч.гр.д. № 5778/2010г. по което искането било уважено и издадена заповед № 4099/01.11.2010г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изп. лист. Било образувано изпълнително дело, но ответникът депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, за което ищецът бил уведомен на 01.02.2011г.

Исковата молба е предявена пред СлОС на 25.02.2011г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след съвкупна и цялостна проверка на събраните писмени доказателства и показанията на св. А.В. и св.  Ст. Д.. Съдът даде вяра и на изслушаното по делото експертно заключение на назначената съдебно – почеркова експертиза, като изготвено от компетентно и добросъвестно вещо лице.

         Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи :

         Предявената претенция намира своето правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 538 и чл. 535 от ТЗ във връзка с чл. 79 от ЗЗД.

         Същата е допустима. Наведените възражения от ответника относно липса на местна подсъдност на спора са оставени без уважение с протоколно определение от 20.06.2011г. на съда, което е потвърдено след инстанционен съдебен контрол.

Разгледана по същество исковата претенция се явява неоснователна по следните съображения, а именно :

Между страните са били налице договорни отношения, обективирани писмено на 06.04.2010г. в Договор за строителство и пускане в експлоатация на Медицински център за пластична, естетична и реконструктивна хирургия - Сливен. Подписания на 16.07.2010г. т.нар. „Предварителен протокол” има характер на анекс, с който се изменя чл. 20 от Договора.

Съгласно Договора двете страни са имали за цел да обединят своите усилия и чрез обща фирма да реализират предмета на договора, а именно : Изграждане и обзавеждане на Медицински център за пластична, естетична и реконструктивна хирургия, като лиценза за тази дейност бъде издаден на създадена обща за страните фирма. Тази обща цел е изразена неколкократно, както в сключения договор, така и в подписания предварителен протокол. Първоначално е налице изпълнение на задълженията по договора и от двете страни. Впоследствие, след проведени срещи, не е постигнат консенсус относно компонентите на бъдещата обща фирма. Такава не е била регистрирана в договорения срок и съгласно т. 19 – 1 от Предварителния протокол всички договорености следва да се считат прекратени. Т.е. по волята на страните, изразена в т. 19 - 1 от Предварителния протокол, ако след изтичане на срок от 60 дни не е учредена общата фирма то договореностите изразени в протокола се считат прекратени.

Този срок е изтекъл на 15.09.2010г., но обща фирма между страните не е учредена, въпреки преведените средства за капитал на същата. В случая следва да се приеме, че договореностите между страните са били обусловени от конкретния факт на учредяването на обща фирма, т.е. съответните задължения визирани в договора, следва да се изпълнят едва тогава, когато тези факти настъпят. Липсата на тяхното настъпване обуславя липсата на задължение за изпълнение на задълженията по договора и от двете страни.

Липсата на новоучредена обща фирма между страните не следва да бъде вменено във вина на ищеца, тъй като обща фирма се учредява от учредително събрание на новото дружество. Не са представени документи по делото за провеждането на такова. Поради това следва да намери приложение разпоредбата на чл. 89, изр.1 от ЗЗД и договорът да се счита развален по право. Щом като договорът се развали по право естествено отпада възможността неговите задължения да бъдат изпълнени принудително. Респ. не е налице задължение за изпълнение от страна на ответника на договореностите визирани в сключения между страните Договор.

Страните не спорят, че процесния запис на заповед е издаден с гаранционна функция на задълженията за плащане по сключения между страните Договор, което е вписано и в самия Запис на заповед. Коментираната липса на задължение за изпълнение по Договора обуславя и липса на задължение за плащане по записа на заповед от страна на издателя.

Съдът е изследвал в хода на производството и редовността на процесния Запис на заповед от 28.06.2010г. Установи се от експертното заключение, че върху записа на заповед има извършени дописвания относно адреси и ЕИК, които обаче не рефлектират върху неговата валидност. Също така се установи, че в процесния запис на заповед е извършено дописване на падежа от лице различно от издателя, поради което следва да се приеме, че към момента на съставянето му  не е бил вписан такъв. Запис на заповед, в който липсва падеж, съгласно разпоредбата на чл. 536, ал.2 от ТЗ следва да се смята платим на предявяване. По делото няма данни Записът на заповед да е бил предявен за плащане и съответно приет без протест. Следователно задължението по него не е изискуемо и не подлежи на плащане.

Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед този изход на главния иск не следва да бъде разглеждано предявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане на сумата от 10 Евро.

На осно. чл. 78 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски в настоящето производство. По делото от процесуалния представител на ответника е представен подробен списък на направените деловодни разноски, като съдът следва да присъди само направените такива описани в пункт Б, В и С или общо 5 262.35 лева.

Мотивиран от гореизложеното, настоящия съдебен състав при Сливенски окръжен съд

Р    Е    Ш    И

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р П.И” ООД с ЕИК 119516793, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. Д.” № * за признаване за установено, че М.Е., роден на *** в гр. Инстанбул, гражданин на РТурция, с адрес гр. И., ул.”Т.” № * дължи по издадения от него на 28.06.2010г. Запис на заповед сумата от 50 000 Евро, за което задължение е издадена заповед за незабавно изпълнение № 4099/01.11.2010г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5778/2010г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ Д-Р П.И” ООД с ЕИК 119516793, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Х. Д.” № * ДА ЗАПЛАТИ НА М.Е., роден на *** в гр. И., гражданин на РТурция, с адрес гр. И., ул.”Т.” № * сумата в размер на 5 262.35 лева - съдебно деловодни разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Бургаски Апелативен съд.

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :