Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   92

        гр.С., 20.05.2011 г.

                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                     ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 120 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Развива се след постановяване на Решение № 113 от 28.02.2011 година, по касационно гражданско дело №1062/2010 година, на ІV-то гражданско отделение на ВКС на РБ, с което е отменено въззивно решение № 52 от 16.03.2010 година на Сливенски окръжен съд, постановено по въззивно гражданско дело № 58/2010 година, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

В мотивите на отменителното си решение ВКС на РБ е констатирал, че решението на СлОС е неправилно поради допуснато процесуално нарушение, изразяващо се  в отказано събиране на допустими, относими и необходими за изясняване на спора доказателства, без да се изследва дали са съществували обективни пречки за събирането им в първоинстанционното производство, което процесуално нарушение  се е отразило на произнасянето по същество на спора. Дадени са задължителни за настоящата инстанция указания, да се извърши преценка дали са съществували обективни пречки за събиране в хода на  първоинстанционното производство на допуснатите по искане на жалбоподателя доказателства, а именно дали последните са били добросъвестни и положили ли са дължимата грижа за добро водене на делото, в  зависимост от което  да  допусне  събирането  на  тези  доказателства или да отхвърли искането за това.  Указано  е  да  се  прецени  дали  ако  са  допуснати  и събрани гласни  доказателства обосновават извод за необходимост от допълнително заключение, след което е дадено указание настоящата инстанция да обсъди събраните по делото  доказателства и да постанови решение по същество на спора.

Възивното производство е било образувано по подадена ответниците в първоинстанционното производство въззивна жалба против решение № 925 от 26.11.2009 година, постановено по гр. дело № 2794 по описа на СлРС за 2009 година, с което е прогласено за нищожно, на основание на чл. 42 б ”б” от ЗН саморъчно завещание от 22.08.2007 година, обявено пред нотариус  Е. Ш. и вписано в службата за вписвания – гр.С., с което В.К. Д., починала на 29.12.2007 година, е завещала на Я.Д.Д. *** собственото дворно място и къщата в него и всичко друго, за което има нотариален акт за имот намиращ се в гр.С., ул.”И.Д.” №* и е отменен нотариален акт № 150, том VIII, рег.№ 12936 на нотариус  Е. Ш. и нотариален акт № 157, том VIII, рег.№ 12967. С атакувания съдебен акт е признато за установено по отношение на Я.Д.Д., Ц.Н.  Т. и Н.В.Т., че Е.Л.В. е собственик на ½ ид.ч. от 262/282 ид.ч. от поземления имот, намиращ се в гр. Сливен, ул.”И.Д.” №*, с площ на целия имот от 282 кв.м. Ответнициците по първоинстанционното дело- въззивници пред настоящата инстанция са осъдени да предадат на ищцата Е.Л.В. – въззиваема страна  в настоящото производство владението върху ½ ид.ч. от 262/282 ид.ч. от имота. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Е.Л.В. против Я.Д.Д., Ц.Н.  Т. и Н.В.Т. иск с правно основание чл. 108 от ЗС за останалата 1/2 ид.ч. от 262/282 ид.ч. от имота като неоснователен.

Със сезиращата СлОС въззивната жалбата се атакува решението в частта, с която са уважени претенциите като е направено оплакване, че решаващия състав на  СлРС се е произнесъл свръхпетитум, понеже от представените удостоверения за наследници не се установяват тези на бащата на В.К. Д.. Размерът на наследствената квота била значително по - малка и несъответстваща на полагащата се по закон идеална част от наследството. Освен това е  релевирано оплакване  за допуснато процесуално  нарушение при постановяване  на  обжалвания съдебен акт изразяващо  се  в непълен и  некоректен анализ  на  събраните  от първоинстанционния  съд  доказателства. Според въззивниците завещанието е съставено в изискуемата от закона форма и съдържа всички необходими реквизити. Посочено е, че сравняването на почерка от саморъчното завещание с почерка от трите пълномощни, представени за сравнителен материал, и съставени съвсем близо хронологично до датата на съставяне на завещанието, носят достатъчна сигурност да се приеме извода, че това е положеният подпис от завещателката и завещанието е написано от нея. Налице е висока степен на съвпадение на почерка. Считат ,че съдът е ценил експертизата само в относимостта към поставените задачи, но не е кредитирал последователността на изводите в нейната логичност и непротивопоставимост. Намират, че искът по чл.42 б”Б” от ЗН е останал недоказан и неправилно  е уважен от СлРС.

 От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени решението на РС – Сливен в обжалваната част, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество с  което да бъдат отхвърлени  като  неоснователни  уважените  от  първоинстанционния  съд искови  претенции. 

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания, по който въззивния  съд  да  не  се  е  произнесъл в това  число и в изпълнение  на дадените  от касационния  съд указания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК пред първоинстанционния  съд, от въззиваемата страна, не депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, при новото разглеждане  на делото, редовно  призовани въззивниците, не се явяват. Представляват се от процесуален  представител  по пълномощие упълномощен  по реда  на чл. 32, т. 2 от ГПК , който  заявява, че  поддържа  въззивната  жалба и  претендира  за уважаването й. Пред предходния въззивен  състав е  направено  искане  за  присъждане  на разноски. Списък за  такива  по реда  на чл. 80 от ГПК не е представен. Представени са писмени бележки  в които  се  излагат  конкретни  съображения, аргументиращи заеманата  позиция.

В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото въззиваемата страна, редовно призована, се явява лично и се представлява от пълномощник, надлежно  упълномощен по реда  на чл. 32, т.2 от ГПК, който заявява, че оспорва основателността на въззивната жалба, и като счита решението за правилно и законосъобразно, претендира за потвърждаването му. Искане за присъждане на направени в хода на производството пред инстанциите разноски не се прави.

При новото разглеждане на делото, спазвайки  дадените  от ВКС  на  РБ указания е  допуснат и разпитан един свидетел, а останалите доказателствени искания на  въззивника са  отхвърлени  по съображенията  изложени  в мотивировъчната част на  протоколно определение, държано в открито съдебно заседание,проведено на  20.04.2011 година.

Настоящия състав на СлРС, намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззиваният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, и при спазване на дадените от ВКС на РБ указания настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства и тези  събрани от настоящата  инстанция, достигна до извода, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. От показанията на  разпитаната  по делото пред настоящата инстанция  свидетелка  не се установяват конкретно  правно  релевантни  факти, които да бъдат заложени като допълнение на изградената  от първоинстанционния  съд фактическа обстановка. Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.                                                                   

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушения, свързани с непълен и некоректен анализ на събраните по делото доказателства, довел до неправилност на фактическите констатации, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи са неоснователни. От анализа на събраните по делото доказателства, в това  число и тези събрани от настоящата  инстанция не би могло да се обоснове извод за основателността им.

Спорния по  делото  мужду  страните  факт  е дали собствената на В.К. Д. част от имота е преминала в собственост на първата ответница на основание универсалното завещателно разпореждане, извършено в нейна полза, предвид оспорване авторството на саморъчното завещание от 22.08.2007 година.По правило завещанието, било то общо или частно разпореждане, е личен, формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно изразената воля на завещателя  и то в предвидената от закона форма. За да е действително и да породи действие едно саморъчно завещание, трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, касаещи формата му, а именно да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя след завещателните разпореждания. Неспазването на което и да е от тези изисквания прави завещанието нищожно /чл. 42, б. „б” ЗН/. Тъй като саморъчното завещание е частен диспозитивен документ, при оспорване истинността му, каквото  е  направено , тежестта на доказване евъзложена на страната, която иска да се ползва от него. Доказването, че ръкописният текст е написан от завещателя, доколкото е установено, че положеният подпис е негов, не може да се презюмира при оспорване и подлежи на пълно и пряко доказване. При съществуваща и най малка вероятност текстът да е написан саморъчно от завещателя, не може да се приеме, че е налице пълно доказване на този факт, тъй  като сама  по себи  си тя  съставлява й вероятност за това текстът да не е написан от завещателя. Авторството на ръкописния текст не се приема за доказано, ако не е изключена всяка друга възможност  текстът на завещанието да е написан от друго лице, тоест на това, че текстът е написан саморъчно от завещателя. В горния смисъл е последователната практика на ВКС на РБ, намерила израз и в решение № 982/1987 година на І г. о., решение №316/1988 година на І г. о., решение № 802/1992 година на  ІV г. о., решение №202/2001 година на І г. о., решение №493/2002 година на І г. о. решение №119/2004 година  на І  г.о., и др..

В настоящия случай съобразно установените по делото факти следва да се приеме, че ръкописният текст на завещанието, от което ищецът извежда правата си не е изпълнен от В.К. Д., а само е подписан от нея. Ето защо завещанието е нищожно на визираното основание по чл. 42, б. „б” ЗН. Това завещание не е придало на въззивницата Я.Д.Д.  качеството на наследник по завещание. Предвид разпределението на тежестта за доказване, ответницата е трябвало да докаже, че текстът на саморъчното завещание е написан от завещателката. По делото първата ответница не установява този факт с пълно доказване.  Не би могло с оглед позоваването на признаци на почерка в текста на завещанието в обсъдената от фактическа страна съдебно-графическа експертиза да се приеме за  установено, че този текст е изпълнен от завещателката. Експертът, съобразно поставената му задача, е изследвал предоставеното му завещание и сравнителен материал и е установил съвпадения и различия в общите и частни признаци, поради което е дал заключение, че може да се направи вероятен извод, че почеркът отразен в ръкописния текст и подписът в завещанието от 22.08.2007 година съвпада с почеркът от трите пълномощни, предадени като сравнителен материал, но е различен от почеркът в исковата молба до Общинска поземлена комисия – Сливен. Отделно от това и въпреки, че липсва такова възражение, не може да се презумира по категоричен начин, че представените за сравнителен материал пълномощни са написани изцяло от завещателката. Предвид липсата на категорично заключение, че ръкописният текст е изпълнен от завещателката и при приложение на процесуалната норма – чл.154 от ГПК, следва  да се приеме, че текстът на завещанието не е автентичен.

Неоснователна е жалбата в частта, в която се твърди, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, тъй като от представените удостоверения за наследници не се установяват тези на бащата на В.К. Д. както и че размерът на наследствената квота била значително по-малка и несъответстваща на полагащата се по закон идеална част от наследството. Районният съд изцяло се е съобразил със събраните по делото писмени доказателствени средства и правилно е съобразил разпоредбата на чл. 8 ал. 4 от ЗН. Принципът на нормата сочи, че  когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен. Съобразявайки доказателствата съдът е направил законосъобразен извод, че единствените наследници на  наследодателката по закон са ищцата и нейният брат, които като втори братовчеди наследяват с равни дялове.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Предвид изхода от произнасянето по делото и по правилата на процеса, въззивниците следва да понесе своите разноски, така както са направени.

Въззиваемата страна не е претендирала заплащане на разноски пред тази инстанция, поради което не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 925 от  25.11.2009 година,  постановено по  гражданско дело № 2794 по описа на Сливенския районен съд 2009 година .

         

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

         ЧЛЕНОВЕ: