РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 13.06.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ АПРИЛ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                             АТАНАС СЛАВОВ

 

При секретаря  Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 125 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на ответниците в първоинстанционното производство В. П. Б. и В.И.Б. чрез процесуалния си представител адвокат Л.П.А. ***, процесуален пълномощник по реда на чл.32 от ГПК против Решение № 767/ 29.12.2010 год. постановено по гр.дело № 1851/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен, с което са уважени предявените осъдителни искове.

Във въззивната си жалба твърдят, че постановеното решение на Сливенски районен съд, с което е уважен предявения осъдителни искове с правно основание чл.79  и чл.86 в вр. чл.240 от ЗЗД  в вр.чл.60 от ЗН е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Във въззивната жалба се изтъкват аргументи, че при подписване на договор не са изпълнение изискванията на Закона за потребителския кредит и поради тази причина сключения договор  е недействителен. Първоинстанциония съд не се е произнесъл по направеното възражение за прихващане. Твърдят, че  не е основателно присъдена лихва върху главния иск

Моли съда да отмени Решението и вместо него да постанови Решение с което отхвърли предявените осъдителни искове. Претендира направените по делото разноски и на двете инстанции.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е осъдил В.П.Б. И В.И.Б., ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Е. Д. Л.” ЕООД, сумата от 3750.20 лв. /три хиляди седемстотин и петдесет лева и 20 ст./, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 8.88.76/29.11.2007 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 299,66 лв., начислено за периода от 01.03.2008 г. до 29.04.2009 г., и  мораторна лихва за периода от 30.04.2009г. до 15.04.2010г. в размер на 409,96 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -  16.04.2010г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ищецът в производството пред първоинстанционният съд е депозирал отговор на въззивната жалба, с които я оспорва.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призовани въззивниците не се явяват. Чрез процесуалния си представител си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции /писмено становище/.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло с което Въззивниците са осъдени да заплатят солидарно на въззиваемата страна сумата от 3750.20 лв. /три хиляди седемстотин и петдесет лева и 20 ст./, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 8.88.76/29.11.2007 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 299,66 лв., начислено за периода от 01.03.2008 г. до 29.04.2009 г., и  мораторна лихва за периода от 30.04.2009г. до 15.04.2010г. в размер на 409,96 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -  16.04.2010г. до окончателното изплащане.

Мотивите на решаващия съд, за да постанови обжалвания съдебен акт са , че между страните са налице взаимоотношения по силата на договор за потребителски кредит сключен през 2007г. 

Настоящия съдебен състав не споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, доколкото такива са налице.

Въззиваемото дружество и кредитополучателя П. П. са били в облигационни отношения по силата на сключен договор за потребителски кредит за сумата от 4000 лв., която бъде върната на 18  месечни.

Част от кредита е заплатен, но поради настъпилата  смърт кредитополучателя по силата на чл.60 от ЗН неговите наследници в случая родителите му, които са приели наследството /признание на процесуални им представител в с.з. от 18.06.2010 год/ отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават.

В изложение смисъл предявения иск се явява основателен.

В исковата молба ищецът е поискал двамата ответници да бъдат осъдени да заплатят сумата солидарно. В случая не е налице солидарна отговорност на двамата въззивници по силата на чл.60 от ЗН.

Въззивната инстанция е обвързана по силата на чл.269 от ГПК да произнесе по правилността на обжалваното решение само на основанията посочени във въззивната жалба. В този смисъл макар първоинстанционното решение да е неправилно в тази му част, но с оглед на липсата на основание посочено във въззивната жалба решението не може да бъде поправено.

По отношение на направените възражения за недействителност на договора за заем със нормите на ЗПК съдът намира на неоснователно.

Договора за потребителски кредит е подписан на 29.11.2007 год. , а ЗПК е приет и Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 год. Към момента на подписване на договора за потребителски кредит с оглед твърденията на недействителност тези обществени отношения не са били правно регулирани от ЗПК.

По отношение на възражението за прихващане съдът намира за неоснователно. На първоинстанционото производство и на въззивната инстанция не събраха доказателства за наличието насрещно ликвидно и изискуемо вземане на въззивниците. Поради тази причина възражението за прихващане е неоснователно.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото следва да бъдат оставени в тежест на страните така както са направени с оглед липсата на доказателства за направени от въззиваемата страна разноски. По направените от въззивниците разноски следва да останат в тяхна тежест така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 767/ 29.12.2010 год. постановено по гр.дело № 1851/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: