Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

гр. Сливен,11.03.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                                        ПЕТЯ СВЕТИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 127 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на длъжник против действие на ЧСИ – насочване на изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо, с правно основание чл. 435 ал. 2 пр. 2 връзка чл. 444 т. 8 от ГПК, и се движи по реда на чл. 437 от ГПК.

Обжалван е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, който счита, че това е недопустимо, както и цялото образувано производство против него, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 519 ал. 1 от ГПК. Заявява, че той представлява “държавно учреждение” по смисъла на чл. 519 от ГПК и против него не се допуска принудително изпълнение, тъй като има специален ред за осъществяване на паричните вземания към него.  Твърди, че попада в този кръг, с оглед разпоредбите на чл. 4 ал. 2 и чл. 6 ал. 2, както и пар. 1 т. 1 от ЗУДБ. Също така в Устройствения правилник на ИАРА е записано, че агенцията е ЮЛ на бюджетна издръжка и тя не може да бъде длъжник по изпълнително производство, образувано от съдебен изпълнител. Поради това моли да бъдат отменени действията на ЧСИ, скоито е наложен запор на банковите му сметки и иска спиране на изпълнителното производство.

В законовия срок е постъпило писмено възражение от другата страна по изпълнителното дело – взискателят, който счита жалбата за неоснователна и моли същата да не бъде уважавана..

Съдебният изпълнител е подал писмени обяснения, с които заявява, че е спазил разпоредбите на ГПК – чл. 520 ал. 2 , тъй като е наложил запор върху сумите по сметките, които не са постъпили като субсидия от държавния бюджет.

Съдът, след като се запозна с изпълнителното дело и извърши преценка на материалите по него, намира, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Жалбоподателят – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, е длъжник по изпълнителното дело, образувано по молба на взискателя Б.Р., за изпълнение на парично задължение в размер на 2 616, 96 лв. с лихва и разноски, чийто произход са трудовоправни отношения.

След връчване на поканата за доброволно изпълнение такова не последвало и ЧСИ изпратил запорни съобщения до банките, с които налагал запор върху сумите, различни от тези, постъпили като субсидия от републиканския бюджет. На длъжника още с поканата било съобщено предприемането на тези действия, в случай на неизпълнение до изтичане на дадения срок.

С писмо от 17.02.11г. до ЧСИ той уведомил последния, че счита действията му за нарушение на разпоредбата на чл. 519 ал. 1 от ГПК.

На 18.02.11г. чрез ЧСИ, е подал настоящата жалба до СлОС.

Действително разпоредбата на чл. 519 от ГПК забранява изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения. Тълкуването й в съотношение с разпоредбата на чл. 520 от ГПК, обаче, сочи, че, след като липсва легална дефиниция на “държавно учреждение”, решаващото разграничение за целите на ГПК /и изпълнителното производство в частност/, произтича от произхода и вида на имуществото на длъжника. В случая е безспорно, че ИАРА е администрация към министъра на земеделието и храните, която, съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Устройствения правилник ИАРА е самостоятелно ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище София. Съгласно чл. 21 на същия този УП: “Ббюджетът на агенцията се формира от бюджетна субсидия и от собствени приходи.

(2) Собствените приходи на агенцията се набират от:

1. таксите за издаване на разрешителни за стопански риболов, таксите за регистрация на рибопроизводителите и таксите за услугите, извършвани от агенцията, определени с тарифата по чл. 17а, ал. 4 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА);

2. таксите за издаване на билети за любителски риболов;

3. петдесет на сто от събраните обезщетения в полза на държавата за нанесени вреди на рибата и другите водни организми в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗРА и в язовирите - държавна собственост;

4. постъпления от дарения, спонсорство, помощи, целеви постъпления от местни и чуждестранни физически или юридически лица или от международни организации, фондации и програми;

5. други постъпления, определени със ЗРА или с друг нормативен акт;

6. дейности по управление на собствеността, включително възмездно отдаване на материални активи и ресурси, предоставени на агенцията;

7. средства по програми и проекти на ЕС.”

Неприложима е дефиницията, дадена в Закона за устройство на държавния бюджет, на която се позовава жалбоподателят – пар. 1 т. 1, тъй като тя касае “държавни органи”, а и в относително определения кръг са включени “други бюджетни организации, определени със закон”. 

След като жалбоподателят не е бюджетна организация – с оглед посочения начин на формиране на издръжката му, то спрямо него не действа и забраната по чл. 519 от ГПК.  За да бъде едно учреждение държавно, е необходимо бюджетът му да се приема от Народното събрание, както и приходите му да са изцяло от държавния бюджет. НС е определило размера на приходната и разходната част на министерствата, като Министерството на земеделието и храните е отделило от определената му приходна част трансфери за подчинените му структури, в случая - ИАРА, под формата на “бюджетни субсидии”.

Така, след като само част от бюджета на ИАРА се формира чрез средства от републиканския бюджет, а останалата – чрез законоворегламентираната възможност за реализиране на собствени приходи, СлОС счита, че жалбоподателят, като длъжник, не е “държавно учреждение” по смисъла на чл. 519 от ГПК и няма пречка против него да се образува изпълнително дело за парични суми. ЧСИ законосъобразно е насочил изпълнение чрез запор само на сумите, които не са постъпили като субсидия от държавния бюджет, съгласно чл. 520 ал. 1 от ГПК, освен това е установил и наличие на движимо имущество, частна собственост на длъжника – МПС-а, за изпълнението спрямо които ал. 2 на чл. 520 от ГПК изрично указва, че се извършва по общите правила на ГПК.

Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че жалбата се явява неоснователна  и следва да се остави без уважение. Липсват причини за спиране на изпълнителното производство и искането също не следва да се уважава.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ИАРИ - София против действията на  ЧСИ рег. № 768 и район на действие района на СлОС по изп. д. № 20117680400001 във връзка с налагане на запор върху суми по банкови сметки на длъжника, различни оттези, постъпили като субсидия от републиканския бюджет, ведно с искането за спиране на изпълнителното производство, като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        ЧЛЕНОВЕ: