РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 13.05.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ АПРИЛ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                             ПЕТЯ СВЕТИЕВА

 

При секретаря  Р.Г. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 131 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

         Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК в вр.чл.317 в вр.чл.310 от ГПК.

         Обжалвано е частично Решение № 981 от 05.01.2011 год по гр. дело № 4363/2010  г. на СлРС, в части в които са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 ,т.2 и т.3 и чл.225 от КТ.

В жалбата си до съда на ОТВЕТНИКЪТ по първоинстанционото производство АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУТУРАсъс седалище и адрес на управление: гр. С., бул. М. №*, представлявана от Председателя на Управителния съвет Б.Й. чрез юрист консул М.Г., твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено и да бъде постановено Решение по същество, с което въззивния съд да отхвърли предявените искове.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд признал уволнението за незаконно и отменил ЗАПОВЕД  № 119/30.06.2010 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” с която  на осн. чл. 328, ал.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на К.Н.К. ЕГН ********** *** като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА. възстановил е  К.Н.К. ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност „директор” на Областно пътно управление- Сливен и е осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУТУРАсъс седалище и адрес на управление: гр. С., бул. М. №*, представлявана от Председателя на Управителния съвет Б.Й. с ЕГН ********** да заплати на К.Н.К. ЕГН ********** *** сумата 6 770.62 лв. представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 01.07.2010г. до 28.12.2010 г. осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУТУРАсъс седалище и адрес на управление: гр. С., бул. М. №*, представлявана от Председателя на Управителния съвет Б.Й. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СлРС д.т. в размер на 370.82 лв.

В жалбата си до съда въззивникът  АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУТУРА чрез процесуалния си представител твърди, че първоинстанционния съд е неправилно и необосновано е приел че процесния договор от 12.02.2010 год. между Министъра на МРРБ Р..П. и Б.Й. в качеството му на Председател на УС на АПИ не представлява договор за управление по смисъла на чл.328 от КТ, тъй в самия договор не се възлага определен стопански резултат или възнаграждението на управителя не е определено в зависимост от постигнатите стопански резултати. За да се определи процесния договор дали е договор за възлагане на управление или трудов договор следва да се изхожда от съдържанието на същия, което предопределя и правната му същност. С процесния договор се възлага изпълнение на законово установени правомощия по управление от Председателя на УС от АПИ, кое е основание да се приеме, че процесния договор е договор за управление. Твърди, че изводът на първоинстанциония съд, с който е приел, че процесния договор не може да бъде и трудов по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ, е необоснован, като по този начин съдът е ограничил правото на работодателя да подбере свой екип в интересна правилното управление.Договора за управление съдържа и клаузи, характерни за трудово правоотношение, но е сключен на основание чл.21а ал.4 от ЗП чл.19 ал.4 т.4 и чл.19а ал.1 от ЗА и чл.61 , чл.67 ал.1 т.1 и чл.96 от КТ, В договора за управление представителната власт за упражняването на властническите функции по управление произтича от самия договор намерило израз в един общ правен акт и при едно търговско дружество договорът за управление може да бъде и трудов. От нормите на ЗП визира чл.21а ал.4 и чл.21 д. ал.2 от ЗП отношенията на работниците и служителите на  АПИ и самата агенция се уреждат при условията и реда на КТ, но законодателя не приравнява договора на Председателя на АПИ с трудов договор. Поради тази причина и процесния трудов договор е безспорно договор за управление. Твърди, че необосновано и незаконосъобразно в мотивите си първоинстанциония съд, приел че АПИ дължи законната лихва върху обезщетението по чл.225 от КТ от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Намира този извод за незаконосъобразен и искът по чл.86 от ЗДД/както е квалифициран/, тъй като към момента на предявяване на искът за присъждане на обезщетение  за забава е неоснователен, тъй като към този момент обезщетението не представлява ликвидно и изискуемо вземане на въззиваемия поради това, че към този момент то не е определено по основание и размер и липсва покана.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени изцяло обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което отхвърли предявените искове.

   В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ищецът в производството пред първоинстанционният съд не е депозирал отговор. Не постъпила и насрещна въззивна жалба.

         С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Лидия Атанасова от АК – Сливен, която поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Х. Г., който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

Поради направените възражения във въззивната жалба настоящия съдебен състав намира, че следва да изложи своите изводите в следния смисъл.

Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда от 1992 г. (в сила от 1.01.1993 г.) е създадено ново основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ръководни служители в предприятието, предвидено с разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ . С правото на уволнение на основание ал. 2 на чл. 328 КТ разполага ръководителят на предприятието, който е сключил със съответния принципал договор за възлагане на управлението на предприятието за постигане на определени в договора икономически резултати.

Първата предпоставка на закона изисква да е налице сключен договор за възлагане на управлението на предприятието, като думата "предприятие" е в смисъла на легалното определение на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби (ДР) на КТ

Систематичното тълкуване на чл. 328, ал. 2 КТ с разпоредбата на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на КТ дава основание за извода, че със специалното основание за уволнение по ал. 2 на чл. 328 КТ разполагат само онези ръководители, на предприятия, които са сключили договор за възлагане на управлението на предприятията със съответния принципал.

Основанието за уволнение по чл.328 ал.2 от КТ е наличието на сключен договор за управление на предприятието, с който на управителя са възложени задачи за успешно управление на стопанската дейност и за изпълнение на определената с него бизнес програма.Затова под предприятие се разбира–организация, която развива стопанска дейност. Целта е да бъде осигурена възможност на новия ръководител да подбере екип кадри /включително и да назначи нови/,с които да осъществи набелязаните с договора за управление бизнес цели.

При преценката - дали един договор, който при сключването му е определен като „договор за управление на предприятие” – има характера на такъв по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, следва да се съобрази между какви страни се сключва, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел.

В настоящия казус Министърът на регионалното развитие и благоустройството  Р. П. е сключил договор№ РД- 02 – 142 от 12.02. 2010 г.  с Б.А.Й., комуто е възложено да изпълнява функцията на Председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” към министъра на регионалното развитие и благоустройство, като е използвана правната обосновка на чл. 21а, ал.4 от Закона за пътищата, чл. 19, ал.4, т.4 и чл. 19а, ал.1 от Закона за администрацията и чл. 68, ал.1, т.4 от КТ

Посочени са правата и задълженията на Б.А.Й. в качеството му на Управител.  

Агенция "Пътна инфраструктура", е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище С. и със специализирани звена, КАКВИТО СА областните пътни управления

Правомощията на „ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АГЕНЦИЯ „ПЪТНАИНФРАСТРУКТОРА” са уредени в чл.21 г от ЗП и са да : организира дейността на агенцията, назначава и освобождава служителите на агенцията, сключва договорите за обществени поръчки за проектиране, строителство, ремонт и поддържане на републиканските пътища, както и за управление на проекти, научно-приложни изследвания и консултации, свързани с управлението на пътищата, след решение на управителния съвет,  сключва концесионните договори за републикански пътища и представлява концедента по тях, включително като извършва контрола по изпълнение на концесионните договори,  сключва други договори и споразумения, необходими за дейността на агенцията, организира и привежда в изпълнение решенията на управителния съвет,  решава други въпроси, предвидени в нормативен акт, които не са от изключителната компетентност на управителния съвет, които правомощия идентични със тези посочени в договора. От изложеното следва, че с договора не е уговорено постигането на определен резултат и не се цели изпълнение на конкретна стопанска или производствена програма.

Агенция "Пътна инфраструктура", не е търговско дружество по смисъла на ТЗ и възложените Председателя на УС на Агенцията функции не са свързани с осъществяване на конкретна стопанска дейност и не са пряко свързани с постигането на конкретна бизнес програма или цел. Това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме,че сключения на 12.02.2010 год.. договор за управление с директора на Председателя на УС на Агенцията не е договор за управление по смисъла на чл.328 ал.2 от КТ и същият не може да бъде годно правно основание за уволнение на служител от ръководството на специализиран орган на изпълнителната власт, какъвто е въззиваемия, който е заемал длъжността”Директор на Областно пътно управление – Сливен към Агенция "Пътна инфраструктура".

Липсата на уговорена конкретна стопанска или производствена програма със сключения договор, означава,че Председателя на УС на Агенцията не е разполагал с правомощие за преценка на качествата на ръководните служители,съобразно нормата на чл.328 ал.2 от КТ. В този смисъл  Решение № 718/21.10.2010г. гр.д.№ 67 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. на Върховният касационен съд на Република България.

Основанието на чл.328 ал.2 от КТ е неприложимо по отношение на за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, към които се числи Агенция "Пътна инфраструктура", В тази насока има последователна практика на ВКС, която намира отражение в редица нейни решения - р. № 778/21.07.1999 г. по гр. д. № 987/1998 г., р. № 949 от 20.07.1999 г. по гр. д. № 1105/1998 г. и др.

Основанието на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо само за предприятия по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на КТ, при това такива, които развиват стопанска дейност по смисъла на ТЗ, независимо кой е собствени на капитала.

В изложението смисъл първоинстанционото решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

С оглед основателността на исковата претенция по реда на чл.344 ал.1 т.1 от КТ , то основателна и акцесорната искова претенция по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на въззиваемия на заеманата от него длъжност преди уволнението и присъденото обезщетение.

По отношение на направеното възражение, че необосновано и незаконосъобразно в мотивите си първоинстанциония съд, приел че АПИ дължи законната лихва върху обезщетението по чл.225 от КТ от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Съдът намира това възражение за неоснователно.

С атакуваното решение първоинстанциония съд е осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУТУРАпредставлявана от Председателя на Управителния съвет да заплати на въззиваемия сумата 6 770.62 лв. представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода от 01.07.2010 г.  до 28.12.2010 г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 06.08.2010 год. датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Съгласно Тълкувателно решение №* от 19.III.1996 г. по гр. д. №*/95 г., ОСГК, докладчик съдията К. Я.  Лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. И тъй като в настоящия случай така липсва лихва за забава равна на законна та лихва дължи от деня, в който искът е предявен т .е от 06.08.2010 год. В този смисъл Решението на първоинстанциония съд е правилно и законосъобразно.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 981 от 05.01.2011 год по гр. дело № 4363/2010г. на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. 

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУТУРАсъс седалище и адрес на управление: гр. С., бул. М. №*, представлявана от Председателя на Управителния съвет Б.Й. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К.Н.К. ЕГН ********** *** направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 500 лева /петстотин лева/.

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване чрез съда, който е постановил решението пред Върховния касационен съд на Република България.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: