Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 09.06.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на осми юни през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                                       ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                                   мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 133 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 1/07.01.2011г. по гр.д. № 148/10г. на КРС, с което е признато за установено между страните, по иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от Н.Г.А. и С.Г.Г. ***, че първите двама са собственици на основание наследство и придобивна давност на недвижим имот, находящ се в с. Гр., община К., представляващ дворно място с площ 1 550 кв.м., образуващо УПИ № ХІІ-883 в кв. 51 по плана на селото, при граници: изток и север – край на регулацията, юг – УПИ № ХІ-882 и запад – улица, и  са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението, като твърди, че е материално ипроцесуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано и моли въззивния съд да го отмени и вместо това постанови ново, с което отхвърли исковете. Претендира разноски.

Във въззивната жалба не са направени доказателствени или други процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивникът, редовно призовано, не изпраща процесуален представител по закон или по пълномощие.

В с.з. от въззиваемите, редовно призовани, се явява лично пор. № 2. за него се явява и процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата и моли въззивната инстанция да потвърди атакувания акт. Претендира разноски.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  и ОС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ваззивният съд, ПРЕПРАЩА към мотивите на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е изцяло бланкетна, в нея липсват изложени конкретни оплаквания, свързани с някое от посочените отменителни основания, които да очертаят рамките на въззивния контрол. Не са инвокирани никакви възражения или твърдения, което блокира проверката по същество на обжалвания акт.

Първоинстанционният съд правилно е определил правното основание на предявените субективно съединени установителни искове, съобразно фактическите твърдения на ищците, и ги е привел към съответстващите им правни норми, като е дал вярна правна квалификация на претенцията като такава по чл. 124 от ГПК – за признаване за установено между страните, че ищците са собственици по наследство и давност на описания недвижим имот.

Правилно е установил подлежащите на доказване факти, разпределил е доказателствената тежест между страните, указал е ясно и точно на всяка от тях кои факти и с какви доказателствени средства следва да установи. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на годни, допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна и истинна фактическа обстановка и правилно е приложил материалноправните норми, регулиращи спорното правоотношение, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Законосъобразни са изводите му за момента на възникване на владението, продължителността, предаването му и постигане на ефекта на придобивната давност, като е съобразено настъпвалото в течение на времето правоприемство и  действието на релевантните през този период правни норми. Също законосъобразни са изводите му за неприложимост на правилата на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, с оглед това, че процесният имот никога не е бил отчуждаван, завземан или включван в блокове на ТКЗС или друго образувание. Правилно е установил наличие на всички изискуеми от закона предпоставки за възникване и съществуване към момента на вещното право на собственост върху процесния имот в патримониума на ищците, като е приел за неоснователни и недоказани възраженията на ответната страна.

Поради това въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени и заплати тези на въззиваемата страна за тази инстанция в размер на 180 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                     

Р     Е     Ш     И  :

                                   

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение №  1/07.01.2011г. по гр.д. № 148/10г. на КРС.

 

ОСЪЖДА Община К. да заплати на Н.Г.А. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 180 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му.

                   

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: