Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

гр. Сливен, 30.06.2011 г.

 

             В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесет и девети юни през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                     мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр. д.  N 135 описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 1084/24.08.2010г. по гр.д. № 1293/09г. на СлРС, с което е прието за установено между страните по иск по чл. 422 от ГПК, че Н.М.Б. дължи на “Изи асет мениджмънт” АД, гр. София сумата 1 941 лв. по издаден от първата на 28.03.2008г. запис на заповед, предявен за плащане на 30.10.2008г., за която са издадени заповед за незабавно изпълнение иизпълнителен лист от 05.12.2008г. по ч.гр.д. № 4364/08г. на СлРС, прекратено е като недопустимо производството по иска на Н.Б., предявен с писмената защита, за обявяване за унищожаема на основание чл. 32 от ЗЗД на запис на заповед от 28.03.2008г. и са присъдени разноски по делото.

Въззивницата-ответница в първоинстанционното производство заявява, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което е неправилно. Твърди, че РС погрешно е счел, че не може да се установи, че лицето М. М. е извършила престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 от НК, като е осъществила спрямо ответницата състава на престъплението “измама” и така е игнорирал доказателствената сила на представеното удостоверение № 7665/06.07.2009г. на МВР ОД-Сливен.  Неясно й било заключениетона РС, че двата документа били издадени в сравнително отдалечен във времето момент от постановяване на обжалваното решение и как това му влияе. Също така заявява, че е подписала процесния запис на заповед заради извършена спрямо нея измама, липсват доказателства тя да е усвоила договорен кредит или част от такъв, а е изцяло погрешен изводът на първоинстанционния съд, че не може да се счита, че лицето М. М. е призната за виновна в извършване на престъпление, тъй като осъдителната присъда е влязла в сила пет месеца преди постановяване на обжалваното решение. РС не е отчел и факта, че процесният запис на заповед е подписан в рамките на инкриминирания период, а подписвайки го, ответницата била въведена в заблуждение, че подписва договора за паричен заем от същата дата. Въззивницата твърди още, че първоинстанционният съд е допуснал и процесуални нарушения, като не е допуснал събиране на поискани от нея гласни доказателствени средства и не се е съобразил с обстоятелството, че решението по наказателното производство е от значение за изхода на гражданския спор, поради което не е спрял производството. Също така не е взел под внимание и влязлата в сила осъдителна присъда, както и искането за обявяване унищожаемостта на записа на заповед, направено в отговора на исковата молба и в писмената защита. С оглед всичко изложено моли СлОС да отмени атакуваното решение ВЪВ ВСИЧКИТЕ МУ ЧАСТИ и вместо това постанови ново, с което признае за установено, че ответницата не дължи исковата сума и признае за унищожаем запис на заповед от 28.03.2008г. Представя заверено копие от присъда № 315/26.03.2010г., иска допускане събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелка М. М., както и събиране на писмени доказателствени средства – представяне от насрещната страна на кредитното досие на въззивницата за установяване дали тя е усвоила сумата по договора за паричен заем.  Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Подробно излага аргументация по същество по всяко едно от оплакванията на въззивницата, като заявява, че първоинстанционният съд е постановил правилно и заксоносъобразно решение, съответстващо на кореспондиращите му материалноправни норми, при спазване на процесуалните правила, поради което моли то да бъде потвърдено. Счита, че не следва да се взимат под внимание посочените с въззивната жалба доказателства, тъй като те са поискани извън законоустановения срок Претендира разноски. Няма направени доказателствени искания за тази фаза на производството.

 В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски..

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, явява се процесуалне представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа отговора и няма искания.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК.

В о.с.з. СлОС е приел, че не са налице предпоставките на чл. 266 ал. 3 от ГПК и е отказал събирането на посочените във въззивната жалба гласни и писмени доказателства, поради тяхната неотносимост. Приел е като доказателствено средство преписа от присъдата по НОХД № 423/10 на СлРС.

След докладване на жалбата, въззивницата е представила ново писмено доказателство – постановление за прекратяване на изпълнително производство, и при условията на чл. 266 ал. 2 т. 2 от ГПК и по реда на чл. 192 от ГПК, съдът е събрал като доказателствено средство копие от изп.д. № 20098370400050 на ЧСИ, приключило след подаване на въззивната жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред двете инстанции доказателства, намира, че обжалванотно решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, но с оглед новонастъпили факти, следва да бъде допълнена така:

Против ответницата в първоинстанционното производство е било образувано изп.д. № 20098370400050 на ЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 05.12.2008г., издаден по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4364/08г. на СлРС, с която тя е била осъдена да заплати на въззиваемото дружество /ищец пред РС/, сумата 1 941 лв. по запис на заповед от 28.03.2008г., ведно с лихвата от 05.12.2008г. и 38, 32 лв. разноски. Изпълнителното производство е било прекратено по искане на взискателя с влязло в сила постановлениена ЧСИ от 09.12.2010г., на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като длъжникът е изплатил всички свои задължения към този взискател по това изпълнително дело.

С оглед настъпилото в хода на процеса изменение на обстоятелствата – погасяване чрез плащане на цялото парично задълженние на ответницата, чиято дължимост се иска да бъде установена от ищеца, отпада необходимостта от изследване на всички наведени в исковата молба и отговора твърдения. Само този правопрекратяващ юридически факт е достатъчен да направи претенцията неоснователна и да предизвика отхвърлянето й. Правното значение на аргументите на ищеца се обезсилва и те не следва да бъдат коментирани от въззивния съд.

По същата причина не е необходимо настоящият състав да обсъжда и инвокираните свъззивната жалба оплаквания, но може  да се отбележи следното:

На първо място заявеният във въззивната жалба петитум за постановяване на решение, с което бъде унищожен процесния запис на заповед е недопустим и въззивният съд не дължи произнасяне в тази част.

Тъй като унищожаемостта на двустранна или едностранна сделка /каквато е записът на заповед/ може да се предяви единствено по исков път, а не с възражение, за да се постигне ефектът на унищожаване, съдът следва да е сезиран надлежно, тоест  - ответницата е могла или да предяви насрещен иск, или инцидентен установителен, или да инициира отделно състезателно исково производство, но тя не е сторила това своевременно. В действителност в отговора на исковата молба  се релевира измамата по смисъла на НК като основание за подписване на записа на заповед, но унищожаемост по смисъла на чл. 29 от ЗЗД не се въвежда дори като възражение. Едва с писмената си защита ответницата заявява на съда, че очаква от него да обяви процесния запис на заповед за  унищожаем, понеже били налице хипотезите на чл. 27 и чл. 29 от ЗЗД.

Първоинстанционният съд правилно, и в хармония с процесуалните правила, е оставил без разглеждане това искане. Макар неправилно да е посочил че “прекратява производството” по него, той, всъщност, отказва да образува такова. Тъй като с въззивната жалба се засяга и тази част на решението, имаща характер на определение, СлОС следва да се произнесе по този въпрос.

Както се посочи вече, унищожаването на сделка може да стане само в резултат на успешно проведено исково производство, каквото не е било образувано – ответницата е проявила процесуално бездействие, което е блокирало възможността й да се брани с това средство в този процес, макар да е останала открита възможността /при съобразяване на разписаните от закона срокове/ за самостоятелно заявяване на накърненото й право. Така предявено като възражение, и то с писмената защита, твърдението й, че сделката е унищожаема, не подлежи на разглеждане и не може да окаже въздействие в производството по чл. 422 от ГПК.

Поради това РС правилно е отказал да обсъжда и решава този въпрос и в тази част решението, с характер на определение, следва да се потвърди.

Рамките на производството, развиващо се по установителен иск по чл. 422 от ГПК, са строго определени и обвързани със страните и предмета на предшестващото го заповедно производство, които не могат произволно да бъдат изменяни или разширявани.

Така настоящият спор има за предмет установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на паричното задължение на ответницата спрямо ищеца, произтичащо от запис на заповед, въз основа на който са били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Тя може да противопостави такива правоизменящи, правоизключващи или правопрекратяващи факти, които произтичат или са свързани с това правоотношение. Както се посочи вече, именно такъв факт е настъпил и поради това обжалваното решение се явява неправилно като краен резултат.

Същото следва да се отмени в установителната част, както и по отношение на разноските, и вместо това бъде постановено ново, с което искът бъде отхвърлен, като неоснователен.

Тежестта на разноските за тази инстанция следва да се възложи на въззиваемия, който не е предприел своевременно съответните процесуални действия, веднага, щом искът му стане неоснователен, да десезира съда с него. Поради това той следва да понесе своите както са направени, и заплати тези на въззивницата за тази инстанция в размер на 39 лв. Въззивницата не е направила искане за присъждане на разноски за първоинстанционното производство нито с въззивната жалба, нито с отговора на исковата молба, при устните състезания, или в писмената защита пред РС, и такива не следва да й се присъждат.

Ръководен от гореизложеното, съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

                       

ОТМЕНЯ  първоинстанционно решение № /24.08.2010г. по гр.д. № 1293/09г. на СлРС В ЧАСТТА, с която е признато за установено между страните, че Н.М.Б. дължи на “Изи Асет Мениджмънт” АД, гр. София, сумата 1 941 лв. по издаден на 28.03.2008г. запис на заповед, въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 1477 от 05.12.2008г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4364/08г. на СлРС, и в частта относно разноските, като НЕПРАВИЛНО и вместо това

 

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., бул. “Д.Н.” № *, против Н.М.Б. ***, съд. адрес гр. С., ул. “Г. С. Р.” № *, чрез адв. Г.М., положителен установителен иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено между страните, че втората дължи на първото дружество  сумата 1 941 лв. по издаден на 28.03.2008г. запис на заповед, въз основа на който са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение  № 1477 от 05.12.2008г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4364/08г. на СлРС, като  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № /24.08.2010г. по гр.д. № 1293/09г. на СлРС в останалата обжалвана част, имаща характер на прекратително определение.

 

 

ОСЪЖДА  “Изи Асет Мениджмънт” АД, гр. София, да заплати на  Н.М.Б. направените разноски за тази инстанция в размер на 39 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: