РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 13.06.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ МАЙ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

            МЛ.С.       СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 143 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 86 от  16.02.2011 г.по гр. дело № 4404/2010 г. на Сливенски районен съд изцяло във всичките му части, включително и в частта относно прекратяването на брака с развод.

В жалбата си до съда ОСОБЕНИЯ ПРЕДСТАВИТЕЛ С.М.Р. *** на ОТВЕТНИКЪТ по първоинстанционото производство М.А.О., твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон, тъй като на първоинстанционното производство не се установило безспорно наличието на дълбоко и непоправимо разстройство на брака и поради тази причина липсва основание за прекратяване на брака с развод.

Евентуално твърди, че ако съдът не приеме тезата за липсата на дълбоко и непоправимо разстройство на брака , то решението в частта , в която съда е приел за установено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има въззивника съпруг, решението на първоинстанциония съд е неправилно и незаконосъобразно.

Моли съда да постанови Решение с което да отмени първоинстанционното решение и постанови ново, с което отхвърли предявените искове за развод като неоснователни и недоказани или да евентуално да отмени решението в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има само въззиваемата К.Х.О. или алтернативно вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

С атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е ПРЕКРАТИЛ  с развод сключения граждански брак между К.Х.О.  и М. А. О., поради неговото дълбоко и непоправимо разстройство по вина на въззивника М. А. О..

Постановил е след развода въззиваемата К.Х.О. да носи пред брачното си фамилно име Маджарова. Осъдил е въззивника М. А. А. да й заплати направените по делото разноски и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника, не се явява и не се представлява

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

 

 

 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че между съпрузите е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради липсата на взаимна привързаност, уважение, доверие и бракът е изчерпан от съдържание. Вина за дълбокото и непоправимо разстройство на барака има единствено и само въззивника М. А. О.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск за развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака. По отношение на вината първоинстанциония съд правилно е приел, че единствено виновен за настъпване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака има въззивника.

Със своето противобрачно поведение злоупотреба с алкохол, скандали и напускайки семейното жилище е довел до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като основание за развод.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 100 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 86 от  16.02.2011 г.по гр. дело № 4404/2010 г. на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА М.А.О. с ЕГН:********** *** , ДА ЗАПЛАТИ на К.  Х.О. с ЕГН:********** *** направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 100 лева.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: