Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 101

        гр.Сливен, 27.05.2011 г.

                                    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и единадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                                                 ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 153 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 268 от 13.01.2011 година, постановено по гр. дело № 582/2010 година по описа на РС - Нова Загора. С атакуваният съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявени от ищеца – въззивник, искови претенции с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата 671.90 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница от 1499. 05 лева за периода от 01.03.2005 година до 03.07.2008 година и за присъждане на сумата 261.19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница от 558.87 лева за периода от 01.03.2005 година  до 19.08.2008 година. Производството по делото  в  останалата му част, относно искането за  заплащане на  законна лихва за забава в размер на  99.08 лева, върху обезщетение от 558.87 лева за периода от 19. 08. 2008 година до 13. 01. 2009 година е прекратено.

Въззивникът – ищец в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, като го намира за незаконосъобразно и неправилно. От изложените в жалбата обстоятелства се извежда оплакване за допуснато от решаващия съдебен състав процесуално  нарушение, отнасящо  се  до  неправилната  му  преценка  за  характера  на  спора и приложимия материален закон, а от там до неправилно вменено на ищцата задължение за  заплащане на разноски  като  възнаграждение  за вещо лице.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на РС - Нова Загора, като незаконосъобразно и неправилно и вместо него да бъде постановено друго, уважаващо изцяло исковите и претенции.

Претенция за  присъждане  на  разноски  не е заявена.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания,по  които настоящия въззивен състав  да  не  се  е произнесъл.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Не е заявено искане за присъждане  на разноски.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, не се явява и не се представлява от представител или пълномощник. С писмена молба, депозирана преди проведеното открито съдебно заседание по делото е направено изявление, разбрано в смисъл, че въззивната жалба се поддържа и се  претендира  за уважаването й  Становище в хода на въззивното производство от този  страна няма изразено.

 В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се е  представлявала от представител или пълномощник. Становище по същества не е изразено. Претенции  за  разноски  пред въззивната  инстанция  не  са  заявявани.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, достигна до извода, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Този състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. Споделя й правни изводи на РС- Нова Загора, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции, а именно такива по чл. 86 от ЗЗД.

Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са направени възражения. В развилото се производство е осигурил пълна и равна възможност на страните за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на РС-Нова Загора процесуални нарушения, свързани с неправилна преценка на докладчика по първоинстанционното дело за характера на спора и приложимия материален закон, а от там и на вменено задължение за заплащане на разноски за възнаграждение  за вещо лице, довели до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. От анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им. Въпреки носената от ищеца доказателствена тежест и дадените в тази насока от РС - Нова Загора указания, същия не е представил достатъчно и годни доказателства, чрез които да установи по безспорен начин съществуването на вземанията си за обезщетение за забава, досежно отделните главници и за отграничените  периоди от време, както и тяхната дължимост от ответника – въззиваема страна в твърдените  от ищеца - въззивник размери. Всички тези  релевантни  факти  е  следвало да  се установят от носещия тежестта на доказване ищцова страна по категоричен и недвусмислен начин, с допустими и годни доказателства. Тъй като по делото няма ангажирани доказателства, с които по безспорен начин, посредством пълно и пряко доказване да се установяват коментираните по - горе  релевантни факти, то неминуемо се налага извода, до който първоинстанционния съд е достигнал. Дадената от съда правна  квалификация на  исковите  претенции, с които е бил сезиран първоинстанционния съд е съобразена с факта, че ищеца не се е възползвал от възможността по приключилото с влязло в сила съдебно решение гражданско дело № 361/2008  година по описа  на РС - Нова Загора да предяви като акцесорна претенцията си досежно присъждане на  обезщетение за забава, търсено по настоящото дело, по който начин, поради  акцесорността на претенцията и характера на главните претенции по посоченото последно  гражданско  дело  на  въззивницата  инициирала  и двете  производства /и коментираното последно   и настоящото/, нямаше  да  се  възлагат разноски  за вещо  лице. Доколкото  това  не е сторена от  нея  по гражданско дело № 361/2008  година по описа на  РС-Нова Загора, а е инициирано отделно исково производство, предявените  от  нея искови  претенции всички  за присъждане на обезщетение за забава правилно са възприети като главни и като  такива им е дадена  съответна  на  закона  правна  квалификация по чл. 86 от ЗЗД. Изложеното  е  достатъчно за да обоснове несъстоятелност на направеното с въззивната жалба оплакване.  

  Правилни са и  изводите  на РС  - Нова Загора, в частта  относно искането на  ищцата  за  присъждане на законна  лихва за забава в размер на  99.08 лева, върху обезщетение от 558.87 лева за периода от 19.08.2008 година до 13.01.2009 година. В посочената част производството по първоинстанционното дело законосъобразно и обосновано е прекратено, тъй като тази претенция е била част от предмета на вече окончателно приключило гражданско дело и по нея има произнасяне. Поради това е недопустимо преразглеждането  респ. пререшаването  й.  По тези съображения и при съобразяване с изложените в мотивите на първоинстанционното решение такива, които е безпредметно да бъдат повтаряни, предвид ползваната от настоящата инстанция правна възможност по чл. 272 от ГПК, обжалваното съдебно решение следва  да бъде  потвърдено.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации, които е привел правилно към съответните правни норми, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски, поради което такива не и се присъждат.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът понася своите разноски така както са направени.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                                       Р     Е     Ш     И  :

                                                             

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 268 от 13.01.2011 година по гражданско дело № 582/2010 година на РС - Нова Загора.

Решението е окончателно и не  подлежи на касационно обжалване.                                                                                                      

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.