РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 17.06.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ МАЙ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                  МЛ.С.  СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 154 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната жалба на ответника в първоинстанционното производство ОБЩИНА СЛИВЕН представлявана от Кмета Й.Л. чрез процесуалния представител на въззивника по реда на чл.32 ал.1 т.3 от ГПК юристконсул Л.С. против Решение № 25/07.02.2011 год.  год. по гр.дело № 5776/2010 год. на Сливенски районен съд, В ЧАСТТА в която са уважени предявените обективно съединени частични искове  за обезщетение по чл. 74 ал.1 от Закона за защита от дискриминация и иск по чл.86 от ЗЗД.

В жалбата си до съда въззивника ОБЩИНА СЛИВЕН, чрез процесуалния си представител твърди, че в обжалваната част решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Твърди, че неправилно районния съд не е обсъдил всички направени възражение в първоинстанционото решение, възприел е неверни фактически обстоятелства и е изложил незаконосъобразни правни изводи. На първо място твърди, че Сливенски районен съд е приел за разглеждане искова молба , която не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и е налице ненадлежно упражняване право на иск, по който въззивника не е могъл да се защити. Твърди, че Община Сливен е изпълнила всички предписани конкретни мерки към в|Решение на КЗД, което се установявало от констативния протокол приет като доказателство по делото. Неправилно първоинстанциония съд е приел, че въззиваемия е търпял болки и страдания преди подаване на молбата до КЗД , търпял е такива и след този момент. Немотивирано и без да е подкрепено от доказателствата по делото е констатацията на съда, че въззиваемия Б.Т.И. в резултат на дискриминацията му се обострили заболяванията. Неправилна била квалификацията приета от първоинстанциония съд, че искът е с правна квалификация чл.49 от ЗЗД, а не както го е квалифицирал въззиваемия в исковата си молба по чл.45 от ЗЗД . Твърди, че в тежест на ищеца е да докаже, че е търпял неимуществени вреди в пълния претендиран от него период за да бъде уважен искът. Твърди, че отговорността по чл.49 от ЗЗД е субсидиарна и може да бъде ангажирана дотолкова доколкото са налице вреди причинени от лице, на което му е възложена работа от въззивника.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго, с което отхвърли предявените частични искове като неоснователни и недоказани.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

Против обжалваното Решение е постъпила въззивна жалба и от ищеца в първоинстанционното производство Б.Т.И., чрез процесуалния си представител адв. Д. процесуален представител на въззиваемия по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е обжалвано в мотивите, където съдът е приел, че обезщетението за вреди от дискриминация по смисъла на чл.74 ал.1 от Закона защита от дискриминация, определено на принципа на чл.52 от ЗЗД е равно на сумата от три хиляди лева, а не както се твърди, че пълният размер на обезщетението е 150 000 лева, от които са предявени само сумата от 1200 лева, които съдът е уважил.  Моли съда да приеме в мотивите си, към решението, какъв е пълния размер на причинените вреди от дискриминация. С тази въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, Б.Т.И. е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба на ОБЩИНА СЛИВЕН се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263 от ГПК въззивника ОБЩИНА – СЛИВЕН , не е депозирала отговор на въззивната жалба на Б.Т.И.. Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, въззивника ОБЩИНА СЛИВЕН, редовно призована се представлява, от представителя си по чл. 32, т. 3 от ГПК, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна Б.Т.И., редовно призована, се явява лично и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Поддържа подадената от него въззивна жалба. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно и моли съда да приеме в мотивите си, че пълния размер на причинените вреди от дискриминация са в размер150 000 лева.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба на ОБЩИНА – СЛИВЕН за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Настоящия съдебен състав намира, че въззивната жалба на Б.Т.И. е недопустима и съдът не дължи произнасяне по нея.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, докладчик зам.-председателят на ВКС Благовест Пунев, Със сила на присъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Диапозитивът на решението, относно спорното право, представлява източника на силата на присъдено нещо. Мотивите към решението не са част от него. В мотивите се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които не са обхванати от спорния предмет.  Мотивите не са източник на правни последици без диспозитива на решението. Съдържащите се в тях констатации не формира сила на присъдено нещо, не могат да бъдат обект на обжалване отделно от решението. В случая не въззиваемия Б.Т.И. с депозираната си въззивна жалба не е обжалвал диспозитива на Решение 25/07.02.2011 год. по описа на СлРС по гр.д. № 5776/2010 год. и въззивната му жалба по отношение на мотивите е недопустима.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано в частта, в която са уважени предявените частични обективно съединени искове с правно основание чл.74 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

С обжалваното Решение първоинстанциония съд е осъдил въззивната страна на за плати на въззиваемата сумата от сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ , представляваща частичен иск от сумата 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди в резултат на дискриминационни действия, установени с Решение №  29 /11.03.2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, мораторна лихва за забава в размер на 448.04 лв. за периода от 10.12.2007 г. до 27.10.2010 г., предявен като частичен иск от 78 075 лв. ведно със законната лихва върху главницата от 1 200 лв. считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното  й изплащане и разноски по делото в размер на 750 лв.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, са че е налице Решение на Комисията за защита от дискриминация, което установява наличие на дискриминация спрямо въззиваемия, поради това, че Община- Сливен не е спазила правата, уредени в чл. 315 от КТ и въззиваемия Б.Т.И. е бил принуден да работи в непригодни условия на труд и вменените му задължения по длъжностна характеристика не отговарят на условията, които са необходими за поддържане на музейни експонати. Първоинстанциония съд е постановил решение при разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 9 ЗЗД, и е приел в мотивите си, че правото на равно третиране на всички граждани на Републиката не е нарушено. Приел е че въззиваемия Б.Т.И. е търпял вреди, поради дискриминационното отношение от страна на община Сливен изразяваща се в социална изолация, препятстване на възможности за намиране на работа, емоционални травми, липсата на възможност за професионална и лична реализация и лошите битовите условия които понасял ежедневно, са повлияли отрицателно на самочувствието му. Търпените от Б.Т.И. болки и страдания, преди подаване жалба до Комисията за защита от дискриминация, и към момента представляват претърпени от него неимуществени вреди.  Съгласно принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, първоинстанциония съд е определил справедливото обезщетение за търпените от него неимуществени вреди в размер на  3 000 лв.. поради факта , че искът е предявен като частичен за сумата 1 200 лв., то съдът следва го е уважил в този размер.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

За да се уважи искът по чл.74 ал.1 от ЗЗдискриминация, следва да са налице обективните елементи от фактическия му състав.

Активно легитимиран да предяви иск по смисъла на чл.74 ал.1 от ЗЗСД е всяко физическо лице на територията на Република България, юридическо лице или сдружения на физически лица, дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД , по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. Вторият елемент от състава е това лице да е претърпяло вреди, вследствие на дискриминация било то пряко или непряко неравенство в третирането. Дискриминация е обективно съществуващ недопустим правен резултат при упражняване на дейност, проявен в очертаните от Закона за защита от дискриминация форми по-неблагоприятно третиране или поставяне на лице в по-неблагоприятно положение, независимо дали са спазени съответните нормативни изисквания при осъществяването на тази дейност.

Законът за защита от дискриминация цели уеднаквяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

По-неблагоприятно третиране на лице въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 от закона следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Друг съществен елемент от фактическия състав на иска по чл.74 ал.1 от ЗЗД е да е протекло производство по ред на чл.50-70 от ЗЗД и да е налице влязло в сила Решение на КЗД, с което се установява наличие на дискриминация по признак от посочените в чл.4 от ЗЗД. /по този факт страните не спорят, като ответника не е оспорил този факт нито в отговора на исковата молба нито е посочено като възражение във въззивната жалба/./

Причинените вреди се обезщетяват по справедливост при наличието на конкретни обстоятелства влияещи на размера на обезщетение, като тези вреди следва да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с дискриминацията, като третиране в по неблагоприятно отношение и  на основание увреждане.

Настоящата инстанция намира, че първоинстанциония съд е формирал вътрешното си убеждение като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички релевантни доказателства по делото и е достигнал до правилни правни изводи.

Причинената вреда в резултат на установената в Решение № 29/11.03.2009 год. по преписка № 32/2008 год. на КЗД по реда на чл.50-70 от ЗЗД и преживените болки и страдания от въззиваемия представляващи сериозно засягане на чувствата на личността му, като пълноправен гражданин и неговото достойнството като увредено лице.

Тези болки и страдания се преценяват от съда като последица от дискриминацията т.е като наличие на непосредствена причинно-следствена връзка между причинената вреда и дискриминацията.

По отношение на предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът намира за основателен и доказан, а Решението на първоинстанциония съд за правилно и законосъобразно. Към момента на сезирането на КЗД при наличието, дискриминация по признак „увреждане” по чл.4 ал.1 от ЗЗД и причинени вследствие на това вреди длъжникът изпада в забава от момента на увреждането и без покана. С Решението си КЗД се е произнесла като е установила дискриминация, към момента в който е била сезирана. От този момент т.е. 10.12.2007 год. въззивника е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава, равно на размер на 448.04 лв. за периода от 10.12.2007 г. до 27.10.2010 г.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 350 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивника следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 25/07.02.2011 год.  год. по гр.дело № 5776/2010 год. на Сливенски районен съд.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН, представлявана от кмета Й.Л. Я., гр. С.,  ул. Ц. О.* ДА ЗАПЛАТИ на Б.  Т.И. с ЕГН ********** *** направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 350 лева .

В останалите части решението е влязло в сила поради не обжалването му.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: