Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 96

 

гр. Сливен, 04.05.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ:АТАНАС С.

ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                        

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  160  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство против решение № 700/27.01.2011 г. по г. д. № 3682/2009 г. на Сливенски районен съд, с което е прието за установено, че двамата ответници дължат на основание на чл. 12 ал. 1 от ЗЗД и чл. 8 от договор от 9.10.2006 г. за банков кредит като поръчители солидарно на  „Райфайзенбанк България” ЕАД сумите, за които на банката са издадени заповед № 1256/30.04.2009г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от същата дата в заповедно производство , развило се по ч.гр. д.№ 1908/2009 г. на Сливенския районен съд.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е  неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поръчителят не остава задължен към кредитора по изплащане на главния дълг безусловно, а само при условие че кредиторът е предявил иск против длъжника в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение. Ако този иск не бъде предявен, отпада условието за съществуване на отговорността на поръчителя спрямо кредитора. Прави се възражение за погасяване по давност на претенцията на кредитора. Първоинстанционният съд не е преценил доводите за недължимост на сумата и не е обсъдил обстоятелствата, на които са се основавали възраженията, а именно, че се касае за сключен договор за банков кредит при измама. Поради това се иска да бъде отменено изцяло постановеното решение и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявеният установителен иск.

В срока по чл. 263 от ГПК  е постъпил писмен отговор от насрещната страна, в който се твърди, че  доводите на жалбоподателите са неоснователни. За пръв път в жалбата се прави възражение, че отговорността на поръчителите е отпаднала на основание на чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, както и относно липсата на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора. Банката е спазила клаузите на този договор и е предприела необходимите действия, след като задължението е станало предсрочно изискуемо. Твърди се, че е неоснователно и възражението, че се касае за унищожаем договор сключен при измама. Това възражение за пръв път е посочено във въззивната жалба, а пред първата инстанция било поддържано, че подписите в договора за кредит  не са били положени от поръчителите, което е било опровергано от назначената по делото съдебна експертиза.  Поради това се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

 

В с.з. въззивниците редовно призовани, не се явяват, за тях се явява процесуален представител по пълномощие, който поддържа подадената въззивна жалба на съображенията, изложени в нея.

За въззиваемата страна , редовно призовани, не се явява законен представител, явява се процесуален представител по пълномощие, който изразява становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна и поддържа съображенията, изложени в отговора.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Жалбата е неоснователна.

Районният съд правилно и законосъобразно е констатирал, че  е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 ал.1 и чл. 415 от ГПК, който е предявен след депозираното от ответниците в първоинстанционното производство възражения против издадени на банката заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за същото. Искът е установителен и целта е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо ответниците съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По своя характер това е специален установителен иск и е допустим единствено при условията на депозирано писмено възражение в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК против издадената заповед за изпълнение. В случая са налице всички тези предпоставки, довели до предявяването на иска, разгледан от първоинстанционния съд, а именно наличието на договор за банков кредит с краен срок на погасяване на кредита -15.09.2016 г. и кредитополучател С.Г.Л., а двамата ответници – като поръчители, са се задължили да отговарят пред банката солидарно за изпълнението на всички задължения по този договор.  Установено е също, че не са били погасени осем месечни вноски и поради неизпълнението на тези парични задължения банката е обявила, че е настъпило неизпълнение по договора като всички суми по него са станали предсрочно изискуеми. Поради това банката се е възползвала от възможността, която законът й е дал и е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и против издаването на тази заповед ответниците са депозирали възражение.

Във въззивната жалба се твърди, че  в случая съдът не е взел в предвид разпоредбите на чл. 147 и чл.148 от ЗЗД. Следва да се има предвид, че в случая не е бил настъпил уговорения в договора падеж и банката своевременно е предприела предоставените й от закона възможности за получаване на изпълнителен лист, като това е станало два месеца след като  не е била платена поредната вноска, което е довело до предсрочна изискуемост на сумите по договора. В случая поръчителите не биха могли да се освободят от своите задължения на основание  разпоредбите на чл. 147 от ЗЗД, а и неоснователно се явява и възражението в жалбата, че за задължението е изтекла предвидената давност, тъй като това очевидно е неправилно. Неоснователни са и оплакванията, че съдът неправилно е бил разпределил доказателствената тежест. Напротив, районният съд аргументирано е посочил кои факти и обстоятелства следва да доказва всяка от страните.

В случая кредитополучател по договора за банков кредит е трето лице, но двамата въззивници са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя пред банката за задълженията му по договора до окончателното погасяване на всички задължения.  Поради това съвсем правилно районният съд е констатирал, че е налице договорно предвидена солидарност в дълга и кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.

Във възражението и в писмения отговор пред първата инстанция ответниците последователно са поддържали, че  не са били страни по този договор, тъй като не са го били подписали.  В тази връзка е била назначена съдебна експертиза, която категорично е установила, че подписите в договора за банков кредит са положени именно от поръчителите – ответници. Сега във въззивната жалба, макар и без да се конкретизира, се прави възражение, че договорът е бил сключен  при измама без да е посочено в какво точно се е проявила. С оглед на тези обстоятелства ответниците са поискали разпит в качеството на свидетел на кредитополучателя и са се позовали на обстоятелството, че има образувано наказателно производство. Искането за разпита на този свидетел е било направено и пред районния съд, като е било представено и удостоверение от ОД на МВР – Сливен за образувано наказателно производство срещу лицето М.К.Л.. Тя обаче не е страна по договора за банков кредит и районният съд,  както и въззивната инстанция, не са допуснали до разпит кредитополучателя. Не може да се приеме, че договорът за банков кредит е предмет на висящото наказателно производство, тъй като, както беше посочено, обвиненото в наказателното производство лице не е страна по този договор.

Законодателят е предал особена доказателствена сила на извлечението от счетоводните книги на банката и е предвидил изрично възможността банката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните си сметки с оглед удостоверителната сила на счетоводството, водено от банката и високата степен на обществено доверие. Несъмнено е, че представените документи по чл. 417 от ГПК от банката са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо за изпълнение вземане срещу длъжника по договора за банков кредит и въззивниците – ответници, като поръчители.  Несъмнено е, че те са подписали като поръчители договора за банков кредит и са приели солидарно да отговарят за цялото вземане по него. Поради това изводът на районния съд, че  искът е основателен и по несъмнен начин  е установено съществуването на вземането  е правилен и законосъобразен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед на изхода от процеса, въззивниците  следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата страна направените разноски пред тази инстанция като адвокатско възнаграждение за представляването на банката от юрисконсулт  в размер на сумата от 880,58 лв.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 700/27.01.2011 г. по гр. д. 3682/2009 г. описа на Сливенския  районен съд.

ОСЪЖДА М.Д.М. ЕГН ********** *** и Х.С.Д. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Райфайзенбанк България”ЕАД ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.”Г.” № *  сумата от 880,58 лв./осемстотин и осемдесет лева и 58 ст/, представляваща адвокатско възнаграждение за представляването на банката от юрисконсулт пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: