Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 02.06.2011 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на първи юни през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА ЧЛЕНОВЕ:                                                                  МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                     мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр. д.  N 165 описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично – само по отношение на разноските -първоинстанционно решение № 51/1602.2011г. по гр.д. № 5865/10г. на СлРС.

Въззивникът-ответник заявява, че неправилно РС е присъдил на ищеца разноски за адвокатски хонорар в размер на 120 лв., и счита, че в тази част решението е неправилно и необосновано. Твърди, че отговорността за разноски обхваща само действително  направените такива, не и задълженията, които другата страна е поела – възнаграждение, което още не е платено, а в случая РС е приел, че адвокатският хонорар е платен без  в действителност да има доказателства за това. В представения договор за правна помошщ било само отразено, че сумата е платима по банков път, но дали това е сторено, няма отбелязване. Възстановяването на този разход се дължала, само ако е бил заплатен към момента на приключване на устните състезания, за което липсвали данни. Поради това моли СлОС да отмени в тази част решението и вместо това отхвърли искането за разноски на ищеца. Претендира разноски за тази инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Заявява, че съдът правилно е присъдил разноските в размер на 120 лв. и представя служебна бележка от дружеството-ищец, относно заплащането на сумата на 11.11.2010г. моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Няма претенции за разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище поддържа жалбата и иска тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон или пълномощие, с писмено становище поддържа отговора и моли да се потвърди обжалваната част н арешението. Претендира разноски..

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

Първоинстанционното решение е атакувано единствено в частта, относно разноските.

В нея то е валидно, допустимо и правилно.

Уважавайки предявения иск, първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът следва да заплати и разноските на ищеца, и е присъдил такива за внесената държавна такса и за адвокатското възнаграждение, за което е приел, че е заплатено от страната.

Пред настоящата инстанция е представено новосъздадено писмено доказателствено средство – служебна бележка от 23.03.2011г. от страната, че сумата 120 лв., представляваща възнаграждение за процесуалните представители по настоящото дело, е изплатено на 11.11.2010г. по издадена фактура № 73 от 02.11.2010г.  – тоест – повече от два месеца преди приключване на съдебното дирене на 25.0102011г.

Така настоящият състав счита, че уговореното адвокатско възнаграждение е било платено действително в хода на първоинстанционното производство и е поискано чрез представения писмен списък на разноските, поради което сумата следва да бъде възложена на ответника, дължащ разноските на ищеца с оглед изхода на процеса – уважаване на иска изцяло.

Съвпадението на изводите на двете инстанции обуславя неоснователността на въззивната жалба.

Ето защо атакуваното решение следва да се потвърди в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение.

Тежестта на разноските за тази инстанция следва да се възложи на въззивника, който следва да понесе своите както са направени, и тези на въззиваемия, но тъй като последният, макар да е претендирал такива, не е доказал да са направени действително, не следва да му бъдат присъждани. Представеният договор за правна защита и съдействие, по който е посочено плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 120 лв., е с предмет “образуване и водене на в гр. д. срещу А. “П. и.” /без отбелязано седалище и адрес/, която не е страна в настоящото производство. Не е посочен и  номер на дело, както и конкретен предмет на спора, поради което не може да се направи извода, че платеното по този договор възнаграждение представлява разноски по настоящото дело.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК вр. чл. 258 ал. 2 от ГПК, вр. чл. 271 от ГПК, съдът

                      

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                                     

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 51/1602.2011г. по гр.д. № 5865/10г. на СлРС в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: