Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 104

гр. Сливен, 12.05.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            Мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                                                                                    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  167  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от ищеца в първоинстанционното производство против решение №  19/10.02.2011 г. по гр. д.№ 4434/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.211 от КТ във вр. с чл. 203 ал. 2 от КТ за осъждането на ответницата да заплати сумата от  24 лв., представляваща стойността на невърнато работно облекло, както и иска да заплати сумата от 1015 лв., представляваща стойността на унищожени файлове, собственост на „Сливен Колор” ЕООД – причинена умишлена вреда на работодателя, ведно със законната лихва върху главницата от 11.08.2010 г., като неоснователни и недоказани.  Със същото решение е отхвърлен и иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати сумата от 100 лв., представляваща мораторна лихва начислена върху главните искове, както и осъдено дружеството-ищец да заплати на ответницата направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е  необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че фактическите изводи на съда са необосновани и не кореспондират със събраните по делото доказателства. На първо място изводът, че ответницата е върнала предоставеното й работно облекло се опровергава от събраните доказателства, като съдът е допуснал превратното им тълкуване. От друга страна съдът се е позовал на показания на свидетели, които са разпитани по инициатива на ответницата, но нито един от тях не е установил тя да е върнала работното облекло. На второ място са необосновани изводите на съда относно обстоятелствата, свързани с унищожаването на посочените в протокол от 01.04.2008 г. файлове, като фактическите изводи на съда са резултат на абсолютно превратно тълкуване на показанията на свидетелите, на заключението на вещото лице, както и неправилното кредитиране на други свидетелски показания. Безспорно е било установено, че файловете са били унищожени от ответницата.  Относно обстоятелството за съществуването на файловете и преобразуването им във формат, който ги прави негодни за използване по предназначение, са се формирали две групи свидетели, чиито показания взаимно се изключват, но съдът не е изложил мотиви защо кредитира едни от тях, а пренебрегва други. Също така съдът неправилно интерпретирал и приетата по делото експертиза като не се е съобразил с обстоятелствата, за които експертът не е могъл да отговори категорично, а те са свързани с възможността за използване на файловете по предназначение.Освен това е безспорно, че в резултат на преобразуването на тези файлове дружеството търпи вреди, тъй като не може да ги използва.  Поради това е налице неправилна фактическа обстановка, установена от съда, което е довело до грешни правни изводи. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени исковите претенции.

В срока по чл. 263 от ГПК  е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответницата, в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна, а решението е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и при правилно прилагане на правните норми, уреждащи спора, а фактическите изводи са подробно подкрепени от доказателствата по делото. Изложени са подробни съображения, в които се прави разбор на събраните пред първата инстанция доказателства и се прави извод, че въззивната жалба ее неоснователна.

 

В с.з. за чрез процесуален представител по пълномощие жалбата се поддържа на посочените в нея основания.

В с.з. възиаемата не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие се поддържат становищата, изложени в отговора на жалбата.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на исковете.

           Жалбата е неоснователна.

Районният съд е изложил подробни и мотивирани съображения в подкрепа на крайния извод, до който е достигнал. На първо място той е признал за установено, че констативния протокол от 01.04.2008 г. и двата обходни листа от 28.03.2008 г. са неистински и ги е изключил от доказателствата по делото. Установено е, че файловете са били архивирани както на компютри, намиращи се в търговските обекти, така и на други носители и това е извършвано веднъж в месеца. От заключението на назначената по делото експертиза се установява, че файловете са налични, поради което съдът е приел, че констативния протокол на унищожени файлове следва да бъде изключен от доказателствата по делото.  От друга страна в двата обходни листа не е посочена дата на отказите за връчване, а като дата на създаването им е посочена 28.03.2008 г. В началната част на обходния лист пък е отразено, че са за лицето Мария К. със заповед № 6/01.04.2008 г., която декларира че връща полученото работно облекло. Като е констатирал антидатирането в обходните листи съдът е достигнал до правилния извод, че те следва да бъдат изключени като доказателства.  При цялостния разбор на доказателствата районният съд е достигнал до обоснования извод, че по никакъв начин не е установено какво работно облекло е било връчено на ответницата и освен това е установено, че в момента на напускането тя не е носела със себе си работно облекло. Освен това не е доказано, а и не е установено на каква стойност е било работното облекло, което е било предоставено на ответницата При това положение съдът е констатирал липсата на елементите за реализиране на имуществената отговорност на работника, а именно наличието на вреда в патримониума на работодателя, умишлено причиняване на вредата, което да е в резултат на поведението на работника и причинна връзка между умишленото причиняване и възникването на вредата за работодателя.

По същия начин съдът е констатирал липсата на елементите за реализиране на пълната имуществена отговорност и по отношение на претенцията за заплащане на унищожени файлове. Установено е, че тези файлове са съществували в дружеството в друг формат и експертът не може да даде категоричен отговор дали при наличието в този вид са били неизползваеми. Не е установено как са били унищожени файлове и кой е извършил това, още повече че констатациите в тази насока са били направени едва след уволнението на ответницата и преместването на оборудването от търговския обект, в който е работила.  С оглед на това наведените оплаквания в жалбата се явяват неоснователни, а решението е правилно и законосъобразно.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 19/10.02.2011 г. по гр. д.№ 4434/2010 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: