РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 29.06.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание НА ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ МАЙ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година в  състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

              ЧЛЕНОВЕ:  АТАНАС СЛАВОВ

                        Мл. с.   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

с участието на секретаря М.Л. и прокурора …, сложи за разглеждане докладваното от съдия Ат. Славов въззивно гр.д. № 170 по описа на Сливенския окръжен съд за 2011  година.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Решение № 243/28.12.2010 г. по гр.д. №412 от 2010 г. на РС - Нова Загора В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения установителен иск с правно основание  чл. 422 от ГПК от ТД „ЦИРКОН” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен против „Земел” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, за сумата от 1274.80лв., представляваща дължим остатък–главница по фактура № 1000007820/11.09.2008г., 252.30лв., представляваща лихва за забава, изтекла върху дължимата главница за периода от 12.09.2008г. до 26.03.2010г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 29.03.2010г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото в размер на 120.24лв./сто и двадесет лева и двадесет и четири стотинки/лева като неоснователен и недоказан

В жалбата си до съда въззивника  ТД„ЦИРКОН” ЕООД представлявано от своя законен представител управителя С.И.К.,  чрез пълномощника по реда на чл. 32 от ГПК адв. Пл. С. от ЯАК се твърди, че първоинстанционното  решение в отхвърлителната си част е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения. За да отхвърли исковата претенция първоинстанционният съд се е задоволил единствено да констатира, че представените от въззивника „ЦИРКОН” ЕООД гласни доказателства не са достатъчно конкретни и убедителни. Съдът не е обсъдили не е извършил съвкупна преценка на всички писмени и гласни доказателства, както и не е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза. В решението липсват правни мотиви и съображения, досежно четения  му в тази част диспозитив. Установеното по делото противно на волята на съда обосновава извод за основателност на предявения иск.

Моли съда да постанови решение с  което да уважи изцяло жалбата, като отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част и признае за установено по отношение на въззиваемата  страна, че последната дължи на въззивната сумата както следва: 1274.80 лв., представляваща дължим остатък главница по фактура №1000007820 /11.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.03.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 252.30 лв., представляваща лихва за забава изтекла върху главницата за периода от 12.09.2008 г. до 26.03.2010 г., като претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с която се оспорват изцяло твърденията изложени в нея. Твърди, че изложените във въззивната жалба от „ЦИРКОН” ЕООД съображения не отговарят на истината. Правилно РС в съответствие със събраните по делото доказателства е достигнал до единствения  правен извод, че липсват годни и категорични доказателства за наличието на търговска сделка между страните и липсват доказателства за изпълнение от стана на продавача по сделката по задълженията по договора и поради тази причина е отхвърлил иска. Във въззивната насрещна  жалба и в отговора  не се правят доказателствени и процесуални искания към съда.

 В срока по смисъла на чл. 259 от ГПК е постъпила  насрещна въззивна жалба от ТД„ЗЕМЕЛ” ЕООД против първоинстанционното  решение в частта, в която е уважен предявения иск с правно основание чл. 422 от  ГПК, за сумата от 1455.60лв., представляваща главница по фактура № 1000005656 от 17.04.2008г., сумата от 377.51лв. - представляваща лихва за забава, изтекла върху дължимата главница за периода от 18.04.2008г. до 26.03.2010г, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.03.2010г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на 146.96 лева.

В насрещната въззивна жалба от „Земел” ЕООД против решението на първоинстанционния  съд се твърди, че решението в частта, в която е уважен предявения иск е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и моли съда да го отмени изцяло като такова и постанови ново с което отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание, страните редовно призовани не се явяват законните им представители и не се представляват.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано от ТД „ЦИРКОН” ЕООД, в частта в която е отхвърлен искът по чл.422 в вр. чл.415 от ГПК против “ЗЕМЕЛ” ЕООД, с БУЛСТАТ 119079279, със седалище и адрес на управление с. Еленово, за сумата от сумата от 1274.80лв., представляваща дължим остатък–главница по фактура № 1000007820/11.09.2008г., 252.30лв., представляваща лихва за забава, изтекла върху дължимата главница за периода от 12.09.2008г. до 26.03.2010г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 29.03.2010г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото в размер на 120.24лв./сто и двадесет лева и двадесет и четири стотинки/лева като неоснователен и недоказан.

Мотивите на първоинстанциония съд за да отхвърли искът в тази му част е, че тази фактура не е осчетоводена от двете страни и е тя не е приета от страна на въззиваемия ТД“ЗЕМЕЛ” ЕООД,  със седалище и адрес на управление – с. Еленово, общ. Нова Загора.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Правилно процесната фактура № 1000007820/11.09.2008г не е кредитирана от решаващия съд но не на основание, посочено от първоинстанциония съд. Районния съд не е кредитирал като доказателство процесната фактура като е приел, не е подписана от законния представител на въззиваемия. В този смисъл е направено и оспорването . Въззиваемия оспорва фактурата, като се позовава на обстоятелството, че в нея не фигурира подпис на получател. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч в редакцията му от  2008 г. няма изискване фактурите, като първични счетоводно документи да съдържат подпис на получателя, а само на съставителя. Липсата на подпис на получателя не е порок на фактурата. Аналогична е разпоредбата на чл. 114 от ЗДДС, в която са посочени задължителни реквизити на фактурата, като сред тях не фигурира подпис на получателя. Предвид интензивността на търговския оборот, законодателят е предвидил, че не във всички случаи е възможно подписване на фактурите от получателя, още по-малко от едноличния търговец.

В случая обосновано първоинстанциония съд е приел, че формалната доказателствена сила на процесната фактура е оборена и че тя не удостоверява предаване на описаните в нея стоки и не е възникнало задължение за плащане на цената им, след като не е била подписана от въззиваемата страна или от неин представител. Отразеното във фактурата задължение несъществува, тъй като фактурата не е отразена в счетоводството на въззиваемото  дружество, което доказва че задължението не съществува. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и като такова има задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.

С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на обективно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Върху дължимата да бъде начислена и лихва за забава, като обезщетение за неизпълнение на договорна задължение.

По насрещната въззивна жалба от страна на “ЗЕМЕЛ” ЕООД, против решението на първоинстанциония съд , в частта в която е уважен искът за сумата от сумата от 1455.60лв., представляваща главница по фактура № 1000005656 от 17.04.2008г., сумата от 377.51лв. - представляваща лихва за забава, изтекла върху дължимата главница за периода от 18.04.2008г. до 26.03.2010г, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.03.2010г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото, съобразно уважената част от иска, в размер на 146.96 лева, съдът намира жалбата за неоснователна.

Съобразно изложените по горе мотив правилно процесната фактура № 1000005656/17.04.2008г е кредитирана от решаващия съд. Обосновано първоинстанциония съд е приел, че формалната доказателствена сила на процесната фактура не е оборена и че тя удостоверява предаване на описаните в нея стоки, респ. че е възникнало задължение за плащане на цената им.

Процесната фактура е отразяването на фактурата в счетоводството на двете дружества и включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че обжалваното решение в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено. След като главният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ е основателен и доказан оглед изричното искане на ищеца, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, върху същата сума следва да бъде уважен и искът за обезщетение за забава.

Уважаването на главния иск обуславя основателност и на обективно съединения с него и имащ акцесорен характер иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Насрещната въззивна жалба е неоснователна, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззивната страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 30.55 лева, а въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 39.60 лева.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, всяка от страните следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 243/28.12.2010 г. по гр.д. №412 от 2010 г. на РС - Нова Загора като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: