Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 111

                                       гр.Сливен, 10.06.2011 г.

                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                    мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

        

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия Светиева въззивно гражданско дело № 175 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа  на подадена въззивна жалба, с която се обжалва като незаконосъобразно и необосновано, първоинстанционно решение № 185 от 09.03.2011 година, постановено по гражданско дело № 7001 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година, в частта, с която е отхвърлен частично като  неоснователен и недоказан, предявен от Д.К.Ч. против ответника ЕТ ”Д. – П.В.” иск за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ за периода от 18.03.2010 година до 16.10.2010 година, в частта, с която е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, предявен от Д.К.Ч. против ответника ЕТ ”Д. – П.В.” иск за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ за периода от 08.09.2009 година до 16.01.2010 година, както и в частта относно присъдените по делото разноски.

        Въззивникът – Д.К.Ч. - ищец в първоинстанционното производство, чрез пълномощника си обжалва решението в посочените по - горе части, като го намира за неправилно - постановено в противоречие с материалноправни и процесуалноправни разпоредби. По отношение иска за заплащане обезщетение за периода от 08.09.2009 година до 16.01.2010 година  счита, че изводите на съда,  приел за безспорно установено липсата на писмена заповед за командировка на ищеца до Испания са необосновани. Намира, че  е  допуснато процесуално нарушение, тъй като въпреки наличието на писмени и гласни доказателства за осъществена командировка от Ч. в Испания и вменено, но неизпълнено задължение от ответната страна да представи заповедта за командироване, неправилно, размествайки доказателствената тежест в процеса, първоинстанционния съд е приел, че в тежест на ищеца е доказването на този факт. Във  връзка с оплакването за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуални нарушение сочи още, че незаконосъобразно в решението си е приел, че не следва да кредитира допълнението към заключението на вещото лице Божков, направено устно в съдебно заседание, тъй като се базирало на писмени документи, които страната не е представила по делото като доказателства. Намира още, че решаващия съдебен състав на СлРС е направил незаконосъобразния извод, че не е налице командироване. Позовавайки  се  на  конкретни  констатации и съображения, въззивникът обосновава  извод, че в конкретния случай, работодателят не следва и не може да черпи облага от факта, че не е изпълнил задължението си, вменено му от КТ и НСКСЧ при командироване на определено лице в чужбина, да издаде нарочна писмена заповед за командироване, съдържаща всички изискуеми реквизити.

По отношение иска за заплащане обезщетение по чл.215 от КТ за периода от 18.03.2010 год. до 16.10.2010 год., уважен частично в размер на сумата 2647.70 лева, въззивника  счита, че необосновано съдът е приел за установено, че ищецът е получил авансово сумата от 4 500 евро и ги е приспаднал от общо дължимата му се сума дневни от 5853.75 лева, без да изложи мотиви за този си извод. Счита за незаконосъобразни и правните изводи на съда, че на ищеца не се дължат от ответника квартирни, след като не се е отчел пред фирмата с документ, издаден от съответния хотел.

Предвид изложеното моли да се  отмени решението в обжалваната част, и да се постанови друго по същество уважаващо предявените искове с правно основание чл.215 от КТ до пълните им претендирани размер.

Претендира се за присъждане  на  направените  по делото пред инстанциите разноски. Списък за разноските  по чл. 80 ГПК не  се  представя.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна, е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно. Излагат се конкретни оспорвания на направените с жалбата оплаквания. Коментират се  събраните по делото доказателства и установените факти, за да се опровергаят оплакванията от въззивната жалба, като се подчертае правилността на изградените  от първоинстанционния съд фактически констатации, поставени  в основата на мотивираните от СлРС правни изводи. Воден от изложените в отговора съображения счита, че първоинстанционния съд е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, респ. решението в обжалваните му части не страна от твърдените пороци, а е правилно  и  законосъобразно и като  такова следва да  бъде потвърдено.               От СлОС се иска постановяване на решение, потвърждаващо атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се за присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.                                                  

      С отговора няма направени доказателствени и процесуални искания.       В съдебно заседание, редовно призован въззивникът не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който поддържа въззивната жалба, на въведените с нея оплаквания за  порочност на решението  в обжалваните му части и моли съдът да я уважи.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована не се  представлява от представител или пълномощник. Становище по същество  не е изразено.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.                                                                               

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.                               

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо.                                         При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че решението в обжалваните му части е  НЕПРАВИЛНО. - Незаконосъобразно и необосновано е както в частта, с която е отхвърлен частично като неоснователен и недоказан, предявения от Д.К.Ч. против ответника ЕТ ”Д. – П.В.” иск за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ за периода от 18.03.2010 година до 16.10.2010 година, така и в частта, с която е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, предявения от Д.К.Ч. против ответника ЕТ ”Д. – П.В.” иск за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ за периода от 08.09.2009 година до 16.01.2010 година. Незаконосъобразността на решението в обжалваните му части, предопределя неговата отмяна  и постановяване на друго по същество, уважаващо предявените искови претенции й в обжалваните части, които са отхвърлени от първоинстанционния съд.

 В останалата част първоинстанционното решение не  е предмет  на въззивното  производство, тъй като  не  е обжалвано от страните и като  такова  е влязло в законна сила.

Този съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е хронологически подредена и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея, като я допълва със следните фактически констатации.

За исковите периоди е налице е командироване на ищеца от работодателя –ответник.

 Работодателят дължи на командирования Разходи за квартирни за  343 календарни дни по 130 евро на ден  възлизат на  44 590 евро.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС, относими за обжалваните части на решението, които в една своя част счита за необосновани  а в друга за формирани при допуснати процесуални нарушения, свързани с некоректен /и несъобразен с процесуалното действия и искания на страните/ анализ на събраните по делото доказателства, следствие на което се  е  стигнало до постановяване  на незаконосъобразно решение.     

Съображенията, подкрепящи направеното във въззивната жалба оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните му части, се възприемат изцяло от въззивния съд, който  в следващото изложение посочва и свой.   

Настоящия съдебен състав, при преценка основателността на жалбата, касаещо иска по чл. 215 от КТ, за заплащане обезщетение за периода от 08.09.2009 година до 16.01.2010 година застъпва становището, че изложените в мотивите на обжалваното решение изводите на съда, приел за безспорно установено липсата на писмена заповед за командировка на ищеца до Испания за  визирания период са необосновани. Необосноваността се преценява като следствие на допуснато процесуално нарушение, тъй като въпреки наличието на писмени и гласни доказателства за осъществена командировка от Ч. в Испания и вменено, но неизпълнено задължение от ответната страна да представи заповедта за командироване, неправилно, размествайки доказателствената тежест в процеса, първоинстанционния съд е приел, че в тежест на ищеца е доказването на този факт.

 По делото са събрани достатъчно и годни  доказателства, от които при правилно процесуално процедиране първоинстанционния съд би стигнал до противоположен на изложения правен извод. - Задълбоченият анализ на релевантните факти би довел решаващия съдебен състав до извод за  верността  на  фактическите  твърдения на ищеца, досежно командироването му през обсъждания период от време. От материалите по делото е видно, че още в отговора на исковата молба ответникът, признава факта, че с товарен автомобил „ДАФ" с рег.№ СА ** ** НМ са извършвани курсове за фирма „М.", но от трето лице , а не от ищеца, но  доказване в този насока от  негово страна  няма  проведено. Нещо повече от събраните по делото доказателства /свидетелски показания дадени от Т. Д./ се опровергава верността на това твърдение, тъй като досежно лицето за което се е твърди, че е извършило през процесния период курсовете - Д. Неделчев, безспорно е установено, че е изпълнявало длъжността спедитор при ответника, а не превозвач. Освен това факта на командироване на ищеца от ответника се потвърждава и от кредитираното от първоинстанционния съд заключение на вещото лице Т., която  в писменото си заключение на л. 3 пасаж първи, след проверка на представената и от ответника документация е констатирала, че цит. ”за периода от 01.09.2009 година до 16.10.2010 година ищецът е бил два пъти  в командировка извън  страната”. Така  отграничения от вещото лице период инкорпорира двата твърдени от ищеца периоди, за който претендира присъждане на обезщетение по чл. 215 от КТ. Коментирания факт на реално осъществена от ищеца командировка през коментирания период от време се установява и потвърждава и от  разпита на свид. Т. Д.. Само  тези  от коментираните факти са достатъчни, за да се формира извод, че ищецът е осъществил курсовете през периода,  за  който  претендира присъждане  на обезщетение. Насложено към тях и експертното заключение, представено от вещото лице Б. недвусмислено сочи и затвърждава извода, че през този период, за който по делото няма представена писмена  командировъчна  заповед  ищецът  е извършвал курсове за ответната фирма ЕТ” Д. – П.В. по маршрути в Испания Германия и Франция. В тази  хронология на  изложението, следва да се подчертае, че  настоящия съдебен състав  възприема  като  основателно, аргументираното оплакването на въззивника, досежно  коментираното експертно  заключение. Аргументът му, че ако по изложените от съда мотиви не следва  да се цени заключението, представено от вещото лице Б., то по същите съображения не следва да се кредитира експертното заключение, представено  от вещото лице Т. е напълно резонно и логически издържано. При отчитане на правото на решаващия съд да цени или не дадено доказателство  или  доказателствено  средство, настоящия съдебен състав, без  да  се  впуска  в подробен  анализ  на  това  нарушение, допуснато  от първоинстанционния  съд, дължи да посочи, че същото при съпоставка с материалите по делото и заявените от страните доказателствени искания дава достатъчно  данни,  да  се обоснове от този състав наличие на допуснато нарушение на принципа на  равнопоставеност  на  страните  в процеса, което  е безпредметно да се обсъжда по причина, че и при некредитиране  на  коментираното експертно заключение отново се стига до извода за коментирания в изложението  по  - горе факт.

 Този състав намира още, че решаващия съдебен състав на СлРС е достигнал до  незаконосъобразния извод, че въпреки наличието на доказателства за осъществена командировка, при липса на издадена заповед в предвидената от закона форма, съдържаща всички реквизити, посочени в чл. 5 ал. 2 от НСКСЧ, следва да се приеме, че не е налице командироване. Въззивния съд, позовавайки  се на вменено на ответника задължение да представи заповедите за  командироването  на  ищеца, станало  с протоколно  определение,  държано  в открито  съдебно  заседание на 02.02.2011 година и при положение, че е предупреден за последиците от неизпълнението на  това задължение е на мнение че са били налице условията на закона за прилагане на последиците  от възпрепятстване на доказването, регламентирани в чл.161 от ГПК, които сам прилага - приема за доказани фактите, за които задължената страна, която без основателни причини за това не е изпълнила задължението си  в указания  от СлРС срок, и е създала пречки за събиране на доказателствата, който е била задължена  да  представи, а именно, че и за двата  процесни периода ищеца е бил командирован  да  извършва курсове  за ответника  по твърдените  от ищеца маршрути.В обобщение следва  да се подчертае, че опровергавания в изложението  до  тук извод на първоинстанционния съд е в разрез и противоречи както на установената практика от съдилищата, съгласно която факта на осъществяването на командироването се установява с всички допустими доказателствени средства, така е на духа и смисъла на закона, съгласно който никой не може да черпи облага от собственото си неправомерно поведение.

По отношение иска за заплащане обезщетение по чл.215 от КТ за периода от 18.03.2010 година до 16.10.2010 година, уважен частично в размер на сумата 2647.70 лева, настоящия инстанция, намира, че решаващия съдебен състав на СлРС, необосновано приема, че ищецът е получил авансово сумата от 4 500 евро, които е приспаднал от общо дължимата му се сума дневни от 5 853.75 лева. От цялостния събран  по делото от  СлРС доказателствен материал е видно, че  липсват писмени доказателства, представени от ответната фирма за изплатени предварително /авансово/ суми за дневни пари. Вярно е, че в заключението на вещото лице Т. се посочва, че испанската фирма „Ж. И." е изпращала всеки месец справки до ответната фирма, но такива по делото няма приложени, а и от заключението на вещото лице не става ясно, респ. не  се установява  между испанската фирма и ответника – ЕТ, имало ли е договор и във връзка с какви взаимоотношения са изпращани тези справки до ЕТ. Освен  това  от заключението на вещото лице Т. не се установява за какво е изплатен този аванс на ищеца - за пътни, за дневни или за квартирни разходи. Поради това и при липса на други доказателства, подкрепящи данните от експертното заключение не може да се приеме, че тези суми са авансово платени дневни. За да се приеме, че конкретна сума представлява авансово плащане за  дневни, следва в нарочен документ да е отразено, че плащането на сумата е за покриване на разходи за дневни и да е наредено /в смисъл на изплатено/ от командироващия на командирования. Наред с това, в казус като процесния, при който се  твърди, че има авансово изплатени суми от субекта- търговец, за който са извършвани курсове, следва да се представи договора със субекта, с който  първия  е договарял, от който да е видно, че последния е поел задължението да заплаща дневните на командирования. Налага се  извода, че поради липса на  доказателства за  какви конкретно разходи е дадена тази сума /пътни, дневни или квартирни/ от първоинстанционния  съд  е следвало  да  се приеме, че на ищеца се дължи пълния размер дневни за посочения период- извод  до  който въззивния съд  достигна.

Незаконосъобразни са и правните изводи на съда, че на ищеца не се дължат от ответната фирма квартирни, след като не се е отчел пред фирмата с документ, издаден от съответния хотел. Задължението за даване на отчет и представяне на разходни документи е свързано с разпоредбите на чл. 5, ал.2, т.6 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, в която е предвидено в заповедта за командироване в чужбина да са посочени финансовите условия на командировката - пътни, дневни и квартирни пари, паспортни, визови и други такси и разходи за служебен багаж и начина на тяхното уреждане. Тъй като от работодателя не е представена писмена заповед, в която да са уговорени финансовите условия на командировката, а и липсват доказателства за предоставени предварително командировъчни средства на командирования, такова  задължение  за  ищеца  не  е налице. Освен това Наредбата не поставя в зависимост задължението за плащане на обезщетението по чл. 215 от КТ с даването на отчет и доклад за извършената работа, в това число представяне на документи за отсядане от съответния хотел. Налага  се  извода, че работодателят дължи на командирования разходи за квартирни в размера, посочен в приложение 2 - по 130 евро на ден или в настоящия случай за 343 календарни дни му дължат 44 590 евро. Следва  де  се отбележи, че размерът на следващите се на ищеца обезщетения по чл. 215 от КТ - за дневни  и квартирни и за двата визирани в исковата молба периоди, надхвърля исковата сума, поради което и при констатирана липса на надлежно направено от ищеца и  допуснато от съда  искане за изменение на иска, чрез увеличаване на размера му, по правило и предвид забраната за присъждане свръх петитум, съдът дължи присъждане на търсения, а не на  доказания като дължим такъв размер

Следователно исковите претенции по обжалваните части  от решението са  неправилно отхвърлени, тъй като същите противно на приетото от първоинстанционния съд са били основателни  до пълните им претендирани с исковата молба размери.

Щом правните изводи на двете инстанции се разминават, въззивният съд счита, че въззивната жалба следва да бъде уважена и решението в обжалваните му части - отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което исковите претенции по чл. 215 от КТ за  разликата над уважените от СлРС до пълните  претендирани размери следва  да  бъде уважена.

С оглед изхода от произнасянето и направените искания от двете страни  за  присъждане  на  разноски, отговорността за тях трябва да преразпредели по правилата на процеса, което налага първоинстанционното решение  да бъде отменено и в частта, с която на  ответника са присъдени разноски в размер  на 184.70 лева.

За двете инстанции, съобразно правилата на процеса на въззивника се следват разноски, изчислени като възлизащи общо на сумата 400.70 лева, от които се приспадат присъдените с първоинстанционното решение разноски в размер на 15.30 лева. Така  въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на въззивника разноски  за  двете инстанции в размер на 385.40 лева

Въззиваемата страна, по правилата на процеса понася разноските си за двете инстанции, така както са  направени, а с оглед характера на  производството  и изхода  от настоящото произнасяне дължи в полза  на съдебната власт държавна  такса в размер на 3 854.09 лева .

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                              Р     Е     Ш     И  :

 

                          

ОТМЕНЯ решение № 185 от 09.03.2011 година, постановено по гражданско дело № 7001 по описа на Сливенски районен съд за  2010 година, в частта, с която е отхвърлен частично като неоснователен и недоказан, предявен  от Д.К.Ч. против ответника ЕТ ” Д. – П.В.” иск за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ за периода от 18.03.2010 година до 16.10.2010 година, в частта, с която е отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан, предявен от Д.К.Ч. против ответника ЕТ ”Д. – П.В.” иск за заплащане на обезщетение по чл. 215 от КТ за периода от 08.09.2009 година до 16.01.2010 година, както и в частта с която Д.К.Ч. е осъден да заплати  на ЕТ Д. – П.В.”, разноските по делото в размер на 184.70 лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО НЕГО

 

 

                                 П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОСЪЖДА  ЕТ ДИМА – П.В.”, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. “6-ти септември” № 1, ап. 22, представляван от Петка В.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.Ч. с ЕГН-********** *** със съдебен адрес  гр. Сливен, бул. Цар Освободител, №5 чрез адв. Л.С. , сумата 96 352.30 лева /деветдесет и шест хиляди триста петдесет и два лева и тридесет стотинки/, представляващо обезщетение при командировка по чл. 215 от КТ, за периода от 08.09.2009 година до 16.01.2010 година, и за периода от 18.03.2010 г.-16.10.2010 година като разлика между присъденото по първоинстанционното дело сума и пълния претендиран  с исковата молба размер от 99 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на  исковата молба,станало на  09.12.2010 година до окончателното и  изплащане както и сумата 385.40 лева /триста осемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/ представляваща направени по делото пред двете инстанции  разноски.

 

 

ОСЪЖДА ЕТ ДИМА – П.В.”, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. “6-ти септември” № 1, ап. 22, представляван от Петка В.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 3 854.09 лева /три хиляди осемстотин петдесет и четири лева и девет стотинки/.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

                                                            

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.