Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 16.06.2011 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на петнадесети юни през двехиляди и единадесета година в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                               МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                    мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 179 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 62/22.02.2011г. по гр.д. № 5582/10г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 440, 41 лв., начислена по фактура № 1043692107 от 29.09.2010г., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за изминал период, и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство, обжалва изцяло цитираното решение на СлРС, като твърди, че то е неправилно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, в нарушение на процесуалния закон. Въззивникът  твърди още, че фактическите констатации не съответстват на обективната истина, а оттам - и правните изводи противоречат на материалния закон. Заявява, че първоинстанционният съд не е извършил комплексна преценка на събраните гласни и писмени доказателства, а и непрецизно и едностранчиво  е тълкувал данните, съдържащи се в избирателно посочени от него доказателства, подкрепящи тезата на ищеца, което прави решението му фактически неправилно и необосновано. Излага подробно съображения в тази насока, като счита, че са спазени всички нормативни изисквания и несъмнено и категорично е установено, че е било налице манепулиране на електромера на въззиваемия, неправилното отчитане на потреблението е коригирано надлежно и той дължи заплащане на разликата за изминал период. Заявява, че неправилно РС е приел, че констативният протокол е съставен в нарушение на ОУ на ИВН ЕР, твърди, че в него няма изискване контролните органи да извършват проверката в присъствието на представител на клиента. С оглед изложеното, въззивникът моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови ново, с което да отхвърли изцяло, като неоснователен и, недоказан, предявения иск. Претендира разноски за тази инстанция.

Няма направени нови доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

 В с.з., за въззивното дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски за настоящата инстанция.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва жалбата, заявява, че счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли въззивната инстанция да го потвърди. Претендира разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС  и ОС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Поради това, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА мотивите си към тези на първоинстанционния съд.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Ищецът отрича претендираното от ответника материално право и върху последния лежи тежестта да докаже съществуването му.

За да е дължима сумата по процесната фактура, която е калкулирана чрез корекция на сметка за минал период по см. на чл. 28 ал. 1 от ОУ на договорите за продажба на ЕЕ на “ЕВН България – Електроснабдяване” /ОУ на ДПЕЕ на ЕС/, е необходимо да са налице в единна даденост изискванията на тази норма – електроразпределителното дружество да е представило констативен протокол, заедно със справка за начислената енергия. От своя страна констативният протокол, за да бъде годен документ, който да послужи за тази цел, следва да е съставен по реда и да приобретава формата и реквизитите, разписани в разпоредбита на чл. 54 ал. 1 и чл. 63 от ОУ на договорите за пренос на ЕЕ през електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” /ОУ на ДПЕЕ на ЕР/, съответно – преизчисляването на количеството ЕЕ следва да е извършено в съответствие с чл. 54 ал. 2 на същите ОУ.

Така, в случая,  проверката на средството за търговско измерване е следвало да бъде извършена, съгласно клаузите на  ОУ на ДПЕЕ ЕР, по реда на тези ОУ – чл. 35, от лицата по ал. 4, а установеното чрез тази проверка е следвало да бъде закрепено в констативен протокол, съставен във вида, изискуем в тези ОУ –  чл. 63 ал. 1 и ал. 2 - подписан от представители на ЕВН ЕР и клиента, в случай на отсъствие или отказ на последния – от свидетели, присъствали на проверката.

Установено е, обаче, че констативният протокол /който, освен това не му е и изпратен с писмо с обратна разписка, както повелява чл. 63 ал. 3 от ОУ на ДПЕЕ ЕР/, не е подписан от ищеца /”клиент” по смисъла на ОУ/, а при това положение,  заместването на подписа му с подписи на свидетели, в настоящия казус не е оправдано и противоречи на изискването на чл. 63 ал. 2 от ОУ. Безспорно е доказано, че представителите на ЕВН ЕР, извършили проверката, които са и единствените оправомощени, според ОУ и ЗЕ, лица да стрят това, изобщо не са потърсили ищеца и в действителност не е налице хипотезата нито на “отсъства”, нито на “отказва да подпише”. Освен това съдът не счита, че полагането на подписите за “свидетели” от лицата, съпътстващи по служба проверителите - служители на охраняващата ги фирма, които по създадена практика обикновено ги придружавали, съответства на смисъла на разпоредбата на чл. 63 ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ на ЕР. Идеята на нормата, макар да не е изрично литерализирана, е да присъстват свидетели, които да верифицират действията на служителите, и те да  не са в специални отношения с последните, за да се гарантира максимална обективност и коректност на проверката при отсъствието на клиента. На последно място тези свидетели нито са обозначени надлежно с три имена, ЕГН и точен адрес, нито подписите им са поставени на всички изискуеми в протокола места.

Всички тези обстоятелства сочат, че съставянето на констативния протокол не съответства на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на ЕР, тъй като е налице поредица от нарушения, свързани с процедурата и формата, следователно той, като писмен частен свидетелстващ документ, не може да се ползва с противопоставима на ищеца материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които са изгодни за подписалата го ответна страна. Оспорената истинност на съдържанието му от страната, чийто подпис документът не носи, не бе доказана успешно от представилата го страна, желаеща да черпи изгодни за себе си правни последици от документа. Заключението на допуснатата от СлРС съдебно техническа експертиза не потвърждава, а само  възпроизвежда констатациите в констативния протокол, чиито данни е ползвало вещото лице, но  дори изводите да са резултат на пряко и непосредствено изследване, това не може да заздрави порока на процедурата и да замести ненадлежния документ.

Независимо от това следва да се посочи, и че самата корекция на сметката на клиента за минал период, не е извършена в съответствие с правилата на ОУ.  Приложени са правила и метод на отчитане и остойностяване, които не се отнасят за настоящата хипотеза.

 Поради изложеното до тук въззивният съд също не приема, че исковата сума се дължи от ищеца. Искът му е основателен и следва да се уважи изцяло

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски лежи върху въззивника, който следва да понесе своите както са направени, а тъй като въззиваемият не е претендирал разноски, такива не следва да му се присъждат и заплати тези на въззиваемата страна за тази инстанция в размер на 250 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                                     

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 62/22.02.2011г. по гр.д. № 5582/10г. на СлРС.

 

ОСЪЖДА “ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр. Пловдив, да заплати на Г.С.Ж. направените разноски по делото за въззивното производство в размер на 250 лв.

 

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

                   

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: