Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 163

 

18. 10 . 2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                  Мл. с. КРАСИМИРА КОНДОВА                       

 

 

при участието на прокурора ………и при секретаря И.К., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  182  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпили са въззивни жалби против решение № 457/22.06.2009 г. по гр. д. № 2765/2008 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено спрямо „Декотекс”АД, представлявано от управителя В.Й.Й., че Б.Д.Н.  е собственик на незастроена част от 320 кв.м. на недвижим имот с пл. № 67338.604.115 в кв. 34 по плана на Промишлена зона в гр. Сливен, целият имот с площ от 1608 кв.м., като е отхвърлен иска за разликата от уважената част от 320 кв.м. до пълния размер. Със същото решение е признато за установено между страните, че Б.Д.Н. не е собственик на застроената част от същия парцел и е отхвърлен  иска за разликата от уважената част 1288 кв.м. до пълния предявен размер за признаване, че правото на собственост е върху 1608 кв.м. С решението е осъден „Декотекс”АД да заплати на Б.Д.Н. сумата от 2329.35 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването през периода от 21.07.2004 г. до 30.06.2008 г. на 320 кв. м. от незастроената част от недвижимия имот, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 10 000 лв. като неоснователен. Със същото решение на основание на чл. 527 ал. 2 от ГПК е отменен издаденият констативен нотариален акт за собственост  на Б.Н., в частта по отношение на застроената част от парцела от 1288 кв.м.

 

В жалбата, подадена от ищеца, се атакува решението в частта,  с която е отхвърлен неговия иск против „Декотекс”АД относно обстоятелството, че не е собственик на 1288 кв.м. от поземлен имот № 67338.604.115 и в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за неоснователно обогатяване за ползване на имота, както и в частта, с която е отменен на основание на чл. 527 ал. 2 от ГПК констативният нот.акт за собственост № 45/24.02.1995 г.  Твърди се, че имотите не са отчуждавани и за тях няма съставен акт за държавна собственост, което обстоятелство не е обсъдено и съобразено от съда.  Имотите са били възстановени в съответствие с разпоредбата на чл. 2 ал. 2 от ЗВСОНИ, по който не е имало изискване одържавените имоти в периода от 09.09.1944 г. до 1989 г. да са съществували реално в размерите, в които са отчуждени. Твърди се, че построената в този имот сграда е незаконна, а освен това няма категорично установена идентичност между сградата, евентуално построена по представения по делото проект, и сградата вписана в активите на „Декотекс”АД първоначално като цех за нетъкан текстил, а впоследствие като цех „китеници”. Твърди се, че  липсва правоприемство между ДИП „Сините камъни” и „Декотекс” АД. Прави се разбор на  доказателствата по делото и се навеждат доводи кои следва да бъдат взети предвид при постановяване на съдебния акт. С оглед на изложеното се иска отмяната на решението в атакуваните три пункта.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на „Декотекс” АД, в който се заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Развиват се подробни съображения относно неоснователността на претенциите. Заявява се , че противоречиви са доводите относно заповед № 65/09.02.1949 г. на Министерството на индустрията. На първо място се твърдяло, че тази заповед  е доказателство, че одържавените имоти са собственост на наследодателя на ищеца, а от друга страна се застъпва становището, че тя е нищожна като подписана от некомпетентен орган – помощник министър. По този начин, ако се приеме становището за нищожност, отпада и твърдяната доказателствена сила на официалния административен акт. Твърди се, че правилно тази заповед е приета от съда за действителна.  На второ място са противоречиви доводите относно основанието за правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот.  Ищецът и във въззивната си жалба не уточнява коя от двете хипотези на правната норма на реституция претендира да е налице – дали отнемане без законово основание на имотите или пък  отчуждаване  не по законоустановения ред от държавата.  В жалбата се излагат доводи и за незаконност на построената сграда на „Декотекс” АД, която е построена от държавата след национализацията на терена.  Възражението за незаконен строеж се прави едва с жалбата и следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 266 ал. 1 от ГПК. Възразява се срещу наведените в жалбата твърдения, относно събраните доказателства и обстоятелството на кои от тях районният съд е следвало да даде приоритет. Иска се  да бъде приета за неоснователна въззивната жалба и решението да бъде потвърдено в обжалваните му части. Прави се искане по чл. 266 ал. 2 от ГПК за повторно изслушване на експерта по строително-техническата експертиза, което да бъде дадено след измерване на мястото.

Постъпила е и втора жалба против същото решение. Във въззивната жалба на ответника решението е обжалвано в частта, с която е уважен положителният установителен иск за собственост на Б.Д.Н. ***, представляващи незастроената част от имота, в частта с която е отхвърлен предявеният от „Декотекс”АД отрицателен установителен иск за собственост за незастроената част с площ 320 кв.м., в частта с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца сумата от 2329.35 лв., представляващи обезщетение за неоснователно обогатяване за ползването на незастроената част от имота и в частта за разноските, с която „Декотекс” АД е осъдено да заплати на ищеца  посочените суми. Заявява се , че в тези части решението е неправилно, постановено е при съществени процесуални нарушения и в противоречие на приложими материално -правни норми. С оглед на събраните в процеса доказателства съдът е следвало да отхвърли иска за собственост като неоснователен и недоказан.  От една страна не са налице доказателства за правото на собственост на наследодателя върху двата парцела, а освен това не са посочени конкретни факти и доказателства за осъществено давностно владение. Районният съд е приел за годни доказателства за отнемане на имота заповедта за отчуждаване на помощник-министър, от която е видно, че имотите са национализирани по реда на ЗНЧИМП и правилника. Съдът е следвало да отхвърли иска на предявеното основание по чл. 2 ал. 2 от реституционния закон, както и по давностно владение. С едни и същи изводи за настъпила реституция съдът е уважил положителния и е отхвърлил отрицателния установителен иск за собственост, като е приел, че ищецът не е собственик на 1288 кв.м., представляващи застроена със сграда на „Декотекс”АД част от терена. От строително-техническата експертиза се установява, че национализираните два парцела попадат в терена  описан в  Акт за завземане на недвижим имот за държавен № 336/1951 г. Към 31.12.1964 г. те са били държавна собственост. Община – Сливен е удостоверила, че парцелите попадат на територията на фирма „Тони”.  По делото не са се събрали доказателства дали към 1992 г. това е държавна фирма и дали тя е правоприемник на активите на  ДИП „Осми март”. Съдът е приел, че незастроената част от имота е 320 кв.м., а от заключението е видно, че е 312 кв.м. Неправилно съдът е отказал да допусне замерване на място на застроената част от парцела. Измерването щяло  да определи безспорно размера на застроената и площта на незастроената част от имота. Незаконосъобразно съдът е приел, че празната част от 320 кв. м. отговаря на изискванията за самостоятелен парцел.  Твърди се, че  неправилно е уважен частично иска по чл. 59 от ЗЗД.  В тази насока се развиват доводи, че ищецът не е собственик на  празната площ, а по делото не се е доказало ползването от „Декотекс” през процесния период на празното място – бетонирана алея. Не се е установило по какъв начин дружеството е ползвало тази част и с какви действия се е обогатило за сметка на ищеца. Поради това се иска отмяна на решението в обжалваните му части  и отхвърляне  изцяло на  предявения положителен иск за собственост и иска по чл. 59 от ЗЗД, да се уважи изцяло отрицателния установителен иск за собственост с произтичащата от това последица - цялостната отмяна на констативния нотариален акт № 45/24.02.1995г.

В законовия срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба, в който се твърди, че тя е допустима, но неоснователна. В отговора се развиват съображения идентични с тези, съдържащи се и във въззивната жалба на страната. С оглед на тези съображения се заявява, че подадената въззивна жалба от ответника е неоснователна и решението в обжалваните части не страда от  пороци.

Това е второ разглеждане на делото във въззивната инстанция, като при първото разглеждане с решение № 324/15.12.2009 г.  по гр. д.№ 527/2009 г.  на Сливенския окръжен съд е отменено решение № 456/22.06.2009 г. по гр. д. №  2765/2008 г. на Сливенския районен съд, в частите, с които е отхвърлен иска за признаване за установено спрямо „Декотекс” АД, че Б.Д.Н. не е собственик за разликата от уважената част от 320 кв.м. до пълния размер от 1608 кв.м. на имота, както и в частта, в която е признато за установено между страните, че ищецът не е собственик на застроената част от 1288 кв.м. , както и в частта, с която е отменен нотариален акт за собственост № 45/24.02.1995 г. по отношение на застроената част от парцела от 1288 кв.м., както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на дружеството разноски по делото, като вместо това съдът е признал за установено спрямо „Декотекс” АД, че ищецът е собственик на  недвижим имот с пл. № 67338.604.115 и върху застроената част от този имот в размер на 1288 кв. м. , отхвърлил е предявеният от дружеството иск за признаване за установено спрямо Б.Н., че той не е собственик върху застроената част от 1288 кв.м.  като неоснователен и е отхвърлен предявеният от ”Декотекс” АД иск за отмяна на основание на чл. 537 ал. 2 от ГПК на издадения констативен акт  за собственост № 45 от 24.02.1995 г. по отношение на застроената част от парцела 1288 кв.м. и дружеството е осъдено да заплати на ищеца разноски по делото.

Решението на Сливенския окръжен съд е било обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ.

С определение № 1178/15.11.2010 г. по гр. д.№ 544/2010 г. на ВКС на РБ  е било допуснато касационно обжалване и след това е било постановено решение № 58/04.04.2011 г. по гр. д.№ 544/2010 г., с което е отменено решение № 324/15.12.2009 г. постановено по в.гр. д.№ 527/2009 г. на СлОС и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. В решението си ВКС на РБ е посочил че в случая е одържавен незастроен имот, който след отчуждаването е застроен . Поради това възстановяване на собственост по силата на ЗВСОНИ не настъпва, а доколкото се касае за частично застрояване неизяснен е въпроса дали от незастроената част може да се обособи самостоятелен парцел. Поради това съдът е нарушил съществена процесуална норма – чл. 195 от ГПК, като не е упражнил правомощията си служебно да възложи допълнителна задача на вещото лице, което да отговори на този въпрос.

В изпълнение на указанията, съдържащи се в решението на върховния съд, с определение от 11.04.2011 г. настоящият състав е назначил допълнителна експертиза, която да отговори на въпроса от незастроената част и изключвайки и прилежащите части от терена на сградата може ли да се обособи самостоятелен парцел.  

В с.з., чрез представител по пълномощие за  въззивника Б.Н.  се поддържа подадената жалба и е представена писмена защита, в която са развити съображенията,  изложени в жалбата. Навеждат се доводи, че имотите не са били отчуждени по надлежния ред, имотът не е бил одържавен и не е бил съставен акт за държавна собственост. Заповед № 65/09.02.1949г е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган вън от неговите правомощия. Развиват се съображения за това. Построената в имота сграда е незаконен строеж. Оспорва се заключението на назначената от тази инстанция експертиза, тъй като е дадено от вещи лица, които не разполагат с нужната компетентност да дадат заключение.

В с.з. чрез представител по пълномощие, вторият въззивник „Декотекс” АД, оспорва въззивната жалба, подадена от насрещната страна и поддържа подадената от тях . Представя писмена защита, в която излага съображения, че доказателствата по делото сочат на реституция по чл.2 ал.1 от ЗВСОНИ, издадената заповед е доказателство за одържавяването на имотите и не е нищожна. Национализацията е настъпила по силата на закона. Освен това собствеността върху застроената част от имота не се възстановява, а върху незастроената се възстановява само ако от нея може да се обособи самостоятелен парцел. Поддържа се искането да бъдат отхвърлени претенциите на насрещната страна и да бъдат уважени техните.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено в тази част.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като я допълва по следния начин: От заключението на назначената по делото експертиза е видно, че от незастроената част не може да се обособи самостоятелен парцел – УПИ, съобразно изискванията на ЗТСУ.

За да се отговори на наведените от страните доводи следва да се изследва правнорелевантният въпрос, свързан с национализацията на спорния терен. Безспорно е, че по силата на закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (отм.) е била национализирана памуко-предачната фабрика „Н. – Саръиванов”, а спорният парцел е бил национализиран със заповед №65/09.02.1949г. на помощник министър на министерството на индустрията. Основанието, посочено в заповедтта е, че парцелите са обслужвали национализираното предприятие, свързани са технически и стопански с него, поради което били налице изискванията на параграф 20 от ППЗНЧИП. Съгласно чл.1 от ЗНЧИМП на основание чл. 10, алинея последна от Конституцията на Народна Република България, действаща към онзи момент, национализират се и стават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, всички частни предприятия от следните клонове на индустрията: металодобиване; машиностроене; производство на медна ламарина; производство на тел и гвоздеи; производство на клинци и подкови; производство на метални, водопроводни и бергаминови тръби; производство на цимент; производство на марсилски керемиди и капаци; производство на стъкла за прозорци и куха стъклария; розоварни; петролни рафинерии; производство на минерални масла, глицерин и втвърдени масла; производство на туткал; производство на карбид; производство на взривни материали и бикфордов фитил; производство на бакелит; производство на газове; химически комбинати за сапун, растителни масла и др. подобни изделия; вакуумно-консервни предприятия; нишесте и гликоза; валцови мелници; маслобойни с рафинерии; оризови фабрики; производство на мая за хляб; производство на макарони и фиде; книжни фабрики; шпулни фабрики; памучни, вълнени, ленени и вигонни предачници, камгарни тъкачници, щрайхгарни предачници и тъкачници; възобновена вълна; шевни конци; чорапни фабрики с котон машини; вятърни дъскорезници; шперплатни и фурнирни фабрики; електроцентрали; бирени фабрики; оцетни фабрики. Национализират се също така с оглед на капацитета и значението им за народното стопанство и индустриалните и минни предприятия изброени в списъка приложен към закона и съставляващи неразделна част от него.Известна неточност в наименованието на поместено в списъка предприятие или на фирмата, в сравнение с наименованието под което то е записано или зарегистрирано в съответните държавни учреждения не е пречка за национализирането на предприятието стига от наименованието поместено в списъка към настоящия член да е ясно и безспорно за кое предприятие и за коя фирма се касае.Така по силата на закона е била национализирана фабриката. В правилника за приложение за Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (отм.) е регламентирано, че всички частни индустриални предприятия от клоновете на индустрията, изброени в чл. 1 от закона , се национализират и стават собственост на държавата - общонародна собственост. Национализацията настъпва по силата на закона и по право. Освен това с разпоредбата на параграф 20 от правилника се дава възможност всички движими и недвижими имущества, собствени на: фирмата - притежателка на предприятието, членовете на същата, нейните управители, главните акционери, съдружниците при о. о. д-во и неограничено отговорните членове на командитните дружества, както на членовете на техните семейства и на семействата на техните низходящи, които имущества служат на предприятието или на клоновете му, се считат негова принадлежност по смисъла на закона и се включват в национализацията. Така, считат се принадлежност на национализираното предприятие: всички постройки, складове, машини, съоръжения, магазини, кантори, транспортни средства, стопанства, ферми, работен и продуктивен добитък, жилищни сгради и др. подобни, където и да се намират те, стига да съществува стопанска или техническа зависимост между тези имущества и предприятието и същите да са служили или подпомагали на производствения му процес, в доставката на необходимите му материали, в пласмента на произведенията му, както и в обслужващите го спомагателни негови стопанства. Министрът на индустрията и занаятите можел със заповед да обяви за непринадлежност, на предприятието и да изключи от национализацията, онова движимо или недвижимо имущество, собственост на изброените в горния параграф лица, което въобще не служи или не служи предимно на предприятието, или е станало ненужно или изпълнява незначителна служба в дейността на последното. Министърът на индустрията и занаятите можел със заповед да обяви за принадлежност на национализираното предприятие и онова движимо или недвижимо имущество, собственост на лица вън от изброените по § 20 на този правилник, което имущество обслужва предприятието или клоновете му по изложения в същия параграф начин и е от наложителна нужда за него. От анализа на действащите към онзи момент норми е видно, че компетенциите на министъра на индустрията са свързани с вземане на решение за изключване от национализация на определано имущество или за национализиране на имущество, което не е било собственост на фирмата - притежателка на предприятието, членовете на същата, нейните управители, главните акционери, съдружниците при о. о. д-во и неограничено отговорните членове на командитните дружества, както на членовете на техните семейства и на семействата на техните низходящи. В правилника е била уредена и процедурата по обжалването на национализацията на т. имущество. В случай че некое от лицата, изброени в § 20 на този правилник претендира, че някое от имуществата, упоменати в § § 20 и 23 не може да се смята за принадлежност на предприятието, следва да се отнесе с писмена молба до директора на предприятието, който разрешава претенцията, ако предмета на същата е на стойност до петдесет хиляди лева. Когато тая стойност е над петдесет хиляди лева, директорът отнася претенцията за разрешаване от специалната комисия при Министерството на индустрията и занаятите. Директорът се произнася, след като вземе писменото мнение на счетоводителя. Когато разрешението на претенцията е от компетентност на специалната комисия, директорът препраща молбата до нея, като я придружава със своето и това на счетоводителя писмено мнение, прилагайки или посочвайки необходимите доказателства.

Специалната комисия има тричленен състав. Същата се назначава с заповед от Министра на индустрията и занаятите, който определя лицата влизащи в състава й. Според нуждата, Министрът може да назначи няколко състава на комисията. Специалната комисия, ако намери за необходимо, събира нови доказателства и изслушва заинтересуваната страна. Решенията на директорите на предприятията, както и решенията на специалната комисия, подлежат на одобрение от Министра на индустрията и занаятите или от нарочно упълномощено от него за целта лице. Следователно правилиника е уреждал компетентността на министъра при решаване на определени спорове, възникнали с национализацията на имуществото по параграф 20, като му е давал правомощия да изключва от национализация определено имущество или да национализира друго, собственост на лица извън посочените в параграфа. Считат се национализирани по силата на закона всички предприятия от деня на фактическото им завземане от специалните пълномощници на Министра на индустрията и занаятите – параграф 80 от правилника. По силата на тази разпоредба от завземането на парцела той се счита за национализиран, част от национализираното предприятие. Не са събрани доказателства национализацията на този парцел да е била обжалвана по реда, указан в правилника. За обявяването на имота като обслужващ национализираното предприятие не е било необходимо издаването на акт от министъра, какъвто несъмнено би бил необходим за изключването от национализация, а актът, в случая заповедта е можела да бъде издадена от упълномощено лице, каквито пълномощия несъмнено е имал помощник министъра. Поради това не може да се споделят съображенията на процесуалния представител на първия въззивник, че е налице нищожен акт и парцелът е бил отнет без законово основание.

Неоснователно е и възражението, че заключението на вещите лица не следва да се приеме, поради липсата на компетентност. Заключението е точно и ясно, съобразено със действащите към момента норми и не буди съмнение в крайния си извод, че  от незастроената част не може да се обособи самостоятелен парцел – УПИ, съобразно изискванията на ЗТСУ.

Пред първоинстанционния съд „Декотекс” АД е предявил инцидентен установителен иск, че Б.Д.Н. не е собственик на недвижимия имот от 1600 кв.м. С отговора си Б.Н. е оспорил предявеният инцидентен установителен иск и е заявил, че първоначалният собственик на имота е Димитър Н. Хаджииванов негов наследодател. Във възражението си е посочил, че издадената от помощник-министър заповед е нищожна като издадена от некомпетентен орган за неговите правомощия.  Съдът е изследвал наличието на предпоставките по ЗВСОНИ и е стигнал до законосъобразния извод, че правото на установяне на собствеността се установя в акта на отнемане на имота като за доказателство в конкретния случай е приел заповед № 65/09.02.1949 г. Констатирал е наличието и на другите предпоставки и е приел,че в случая следва да се признае че Б.Н. ***, представляващи незастроената част от отчуждените два парцела, като по отношение на застроената част искът се явява неоснователен, поради обстоятелството че върху имота е извършено застрояване на законово основание за застрояване на държавни предприятия – изграждане цех за нетъкани текстилни материали през периода 1949 – 1954 г. Съдът подробно е изследвал правоприемството на държавните предприятия и законосъобразно е стигнал до извода, че „Декотекс” АД има правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.  Районният съд обаче не е съобразил обстоятелството, че незастроената площ от 320 кв.м. не дава възможност да се обособи самостоятелен парцел.  В това отношение заключението на тройната строително-техническа експертиза е категорично. От незастроената част на ПИ, като се изключи прилежащата площ на находящите се сгради в имота, а именно масивната производствена сграда с площ от 1288 кв.м. и масивна сграда означена  с МПмот.отдел на комбинираната скица, не може да се обособи самостоятелен парцел съобразно изискванията на ЗТСУ /отменен/ и нормативните актове по прилагането му, действали към 24.02.1992 г. и към 22.11.1997 г.  

За да настъпи възстановяването на правото на собственост по закона следва да са налице предвидените предпоставки, а най-важната от тях е имотите да съществуват реално до размерите, в които са одържавени. След като незастроената част не може да бъде обособена като самостоятелен парцел, то не е възможно да бъде  реституирана. Собствеността върху незастроената част ще бъде възстановена само ако тя може да се обособи като самостоятелен парцел.  С оглед на това решението на районния съд в частите,  с което е отхвърлен отрицателния иск на „Декотекс” АД относно незастроената част от 320 кв.м.  е неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се приеме, че Б.Н. не е собственик на тези 320 кв.м.Решението следва да бъде отменено и в частта,с която  не е обезсилен констативен нот.акт № 45/24.02.1995 г. , тъй като с тази част нотариалният акт удостоверява несъществуващо вещно право. С оглед на този изход от процеса искът за присъждане на обезщетение за лишаване от ползване се явява изцяло неоснователен и недоказан. Предпоставка за уважаването му е претендиращият да е собственик на имота, а с оглед на изложеното по-горе се установява, че за този имот не е настъпила реституция. Отделно от това липсват каквито и да е доказателства по отношение на обстоятелствата как търговското дружество е ползвало застроената част, а и незастроената, като се има предвид и фактът, че тя е отредена за улица.

С оглед изхода на процеса на „Декотекс” АД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски пред всички инстанции в размер на 18 037,68 /осемнадесет хиляди и трийсет и седем лева и 68 ст/ лв., от която сума следва да бъдат приспаднати присъдените разноски на дружеството от първата инстанция, които са в размер на 4561,03 лева..

 

 

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 456/22.05.2009 г. по гр. д.№ 2765/2010 г. на Сливенския районен съд в частите:

-  с която е признато за установено спрямо „Декотекс” АД  ЕИК 829053852 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Х.Д.” № *, представлявано от управителя В.Й.Й., че Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** е собственик на  незастроена част от 320 кв.м. на недвижим имот с пл. №  67338.604.115 в кв. 34 по плана на Промишлена зона гр. Сливен, представляващ ПИ № 67338.604.115 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрен със заповед № РД -18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра изменена със заповед № КД-14-20-526/23.06.2008 г. на Служба по Кадастъра гр. Сливен , целият имот с площ от 1608 кв.м.

- с която е отхвърлен предявеният от Декотекс” АД  ЕИК 829053852 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Х.Д.” № *, представлявано от управителя В.Й.Й., против Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** иск за установяване, че дружеството е собственик на  незастроена част от парцел ПИ № 67338.604.115 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрен със заповед № РД -18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра изменена със заповед № КД-14-20-526/23.06.2008 г. на Служба по Кадастъра гр. Сливен, целият имот с площ от 1608 кв.м., над частта от 1288 кв.м.

- с която е осъден „Декотекс” АД  ЕИК 829053852 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Х.Д.” № *, представлявано от управителя В.Й.Й. да заплати на Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 2329.35 лв. представляваща обезщетение  за неоснователно обогатяване за ползването  през периода от 21.07.2004 г. до 30.06.2008 г. на 320 кв. м. незастроена част  от недвижим имот ПИ 67338.604.115

- с която е осъден „Декотекс” АД  ЕИК 829053852 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Х.Д.” № *, представлявано от управителя В.Й.Й. да заплати на Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 237.59 лв., сумата от 95.92 лв. и сумата от 56.11 лв., представляващи направени по делото разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважените и отхвърлени претенции.

като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** ПРОТИВ„Декотекс” АД  ЕИК 829053852 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Х.Д.” № *, представлявано от управителя В.Й.Й. иск за признаване за признаване правото на собственост върху 320 кв.м. от недвижим имот с пл. №  67338.604.115 в кв. 34 по плана на Промишлена зона гр. Сливен, представляващ ПИ № 67338.604.115 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрен със заповед № РД -18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра изменена със заповед № КД-14-20-526/23.06.2008 г. на Служба по Кадастъра гр. Сливен , целият имот с площ от 1608 кв.м.

ПРИЗНАВА за установено спрямо „Декотекс” АД  ЕИК 829053852 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Х.Д.” № *, представлявано от управителя В.Й.Й., че Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** не е собственик на незастроената част от ПИ № 67338.604.115 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрен със заповед № РД -18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра изменена със заповед № КД-14-20-526/23.06.2008 г. на Служба по Кадастъра гр. Сливен, целият имот с площ от 1608 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от от Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** против „Декотекс” АД  ЕИК 829053852 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Х.Д.” № *, представлявано от управителя В.Й.Й. иск за заплащане на сумата от 2329.35 лв. представляваща обезщетение  за неоснователно обогатяване за ползването  през периода от 21.07.2004 г. до 30.06.2008 г. на 320 кв. м. незастроена част  от недвижим имот ПИ 67338.604.115 като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Декотекс” АД  ЕИК 829053852 със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.„Х.Д.” № *, представлявано от управителя В.Й.Й. сумата от 13 476,65 лв./ тринадесет хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и 65 ст/, представляваща разноски пред всички инстанции.

ОТМЕНЯ на основание на чл. 537 ал. 2 от ГПК издадения констативен нотариален акт за собственост № 45/24.02.1995 г. на Б.Д.Н. с ЕГН ********** *** и в останалата част до пълната площ на имот пл. № 8414 ПИ № 67338.604.115 по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрен със заповед № РД -18-31/19.04.2006 г. на изпълнителния директор на Агенция по кадастъра изменена със заповед № КД-14-20-526/23.06.2008 г. на Служба по Кадастъра гр. Сливен, целият имот с площ от 1608 кв.м.

ПОТВЪРЖДАВА решение№ 456/22.05.2009 г. по гр. д.№ 2765/2010 г. на Сливенския районен съд в останалите части.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: