РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 16.06.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ЕДИНАДЕСЕТИ МАЙ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

     ЧЛЕНОВЕ:  ПЕТЯ СВЕТИЕВА

МЛ.С.       СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

         

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 183 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и протича по реда на  чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на процесуалния представител по пълномощия на ИЩЕЦЪТ в първоинстанционното производство  С.П.П. , адв. Г.М. *** пълномощник по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК  против Решение № 38/21.02.2011 год. постановено по гр.дело № 4468/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен , във всичките му части,  с което  са отхвърлени като неоснователни и недоказани четири осъдителни иска в която са уважени предявените

В жалбата си до съда въззивникът  С.П.П. чрез процесуалния си представител твърди, че в решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно районния съд е приел, че предявените осъдителни искове са неоснователни и са налице всички елементи от фактическия състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД, тъй като въззиваемата страна в случая Община Сливен е получила нещо на отпаднало основание и е длъжна да го върне. Основанието заплащане на сумите предмет на предявените искове е съществувало при получаване на престацията от Община Сливен ,но след отмяната на Наредбата въз основа на която  са получени сумите връщането се основава на третия фактически състав или на отпаднало основание.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанциония съд е приел в мотивите си, че в случая не е налице фактическия състав на неоснователно обогатяване за връщане на платено на отпаднало основание чл.55,ал.1,предложение 3 от ЗЗД. Даването и получаването на нещо, да е  на основание съществувало към момента на  даването или получаването,но впоследствие е отпаднало с обратна сила. В конкретния случай отмяната на наредбата, като основание за плащането няма обратно действие и се счита за отменена от деня на обнародване на съдебното решение т.е. основание за извършването на плащането е съществувало към момента на извършването на плащането и отмяната на наредбата има правно действие за в бъдеще.

С въззивната жалба се оспорва и присъдените от съда разноски като недоказани и прекомерни. Твърди, че по делото няма представен списък по чл.80 от ГПК от която да е видно, че тези разходи са действително направени и съдът е следва да присъди само действително направените разноски съгласно нормата на чл.78 ал.3 от ГПК.

Моли съда да постанови Решение,с което отмени обжалваното Решение на първоинстанционния съд, като вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявените осъдителни искове, като претендира и направените по делото разноски на двете инстанции..

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна Община гр.Сливен не е депозиран писмен отговор

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, редовно призована не се явява, представлява от процесуални си представител си по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който лично в съдебно заседание, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 3 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано изцяло, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове с правно основание чл.55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че към момента на извършване на плащането от страна на въззиваемата по Наредбата на ОбС-Сливен с измененията приети с решение №133 е била действаща и не са налице елементите на фактическия състав на неоснователното обогатяване поради отпаднало  основание, тъй като Решението на Административен съд има действия само занапред и няма действие с обратна сила. .

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

Принципът никой да не се обогатява без основание за сметка на друг съществува в гражданското право независимо дали разместването на имуществени блага в полза на едната страна за сметка на другата без основание е станало въз основа на действителен договор, или на недоговорно основание.

При договорните основания дадената престация от едната страна е основанието другата да престира, т.е. основанието е елемент на сделката. Липсата на основание при неоснователното обогатяване е липса на валидно правоотношение между страната, която е дала нещо и тази, която го е получила. Тази липса на валидно правоотношение може да е настъпила по-късно поради отпадане на основанието с обратна сила (чл. 55 от ЗЗД). Между обогатилата се и обеднялата страна няма валидно правоотношение.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда възникнали облигационни отношения на неоснователно обогатяване при хипотезите на неосъществени или отпаднали правни основания. Тази разпоредба не урежда основанията за отмяна на административен акт или друго правно основание, довело до разместване на материални блага. Въззиваемата е извършила плащания по сметка на Община Сливен по отменените чл.38 и чл.55 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и предоставяне на права на територията на Община Сливен / Приета с Решение ОбС-Сливен № 133/27.03.2008 год./за одобрение на проект за жилищна сграда с магазини и заведение за бързо хранене и издаване на право на строеж.

Основанието за извършеното плащане от страна на въззивницата към Община Сливен е съществувало към него момент  / 16.06.2008 год. за сумата от 10 716,00 лева и 30.07.2008 год. за издаване на разрешение за строеж.

Подзаконовия нормативен акт е отменен с Решение № 30/25.03.2009 год. по адм. Дело № 254/2008 год. по описа на АС-Сливен, което решение е оставено в сила с  РЕШЕНИЕ   5966/10.05.2010 год. на Върховният административен съд на Република България  по адм. Дело № 6752/2009 год.

Подзаконовия нормативен акт не е нищожен и по време от датата на приемането му до датата на неговата отмята е породил правно действие и извършените по него плащания не са без основание или на отпаднало такова. Отмяната на текстове от подзаконовия нормативен има действие само за напред във времето и не преурежда със обратна сила възникналите обществени отношение по време на действието му.

В изложения смисъл съдът не споделя изразеното становище на пълномощника на въззивницата за нищожност на подзаконовия административен акт, като правните последици от нищожен подзаконов административен акт се уреждат по реда на чл.195 ал.2 от АПК. В този смисъл е и трайната практика на ВКС и даденото задължително тълкуване на нормата на чл.55 от ЗЗД в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, че при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила.

По направеното възражение, че след като е отменен подзаконовия нормативен акт, то се счита, че той никога не е съществувал правния мир настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно.

Подзаконовия нормативен акт Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги и предоставяне на права на територията на Община Сливен е приет на основание чл. 9 от ЗМДТ и чл.8 от ЗНА т.е. на законово основание. Неговата отмяна поради противоречие със закона по реда на АПК има действие само за бъдеще и няма обратна сила.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на направеното възражение за прекомерност на присъдените от първоинстанциония съд разноски, съдът намира същото за основателно.

Искането на страната е за изменение на първоинстанционото решение по отношение на присъдените разноски, с твърдение, че са присъдените такива прекомерно завишени. Страната е обжалвала първоинстанционното решение след като е изпълнила задължението си по чл.80 от ГПК.

На първата инстанция въззиваемата страна като ответник по първоинстанционото производство е защитавана от юристконсул по реда на чл.32 ал.1 т.3  от ГПК. На него му се следва възнаграждение по смисъла на чл.78 ал.8 от ГПК равно на възнаграждение за адвокат съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата и НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Обн., ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г./.

Материалния интерес от защитата по делото е за сумата от 16 538,42 лева равно на общата цена на кумулативно съединените искове. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата минималното възнаграждение е равно на 780,76 лева. Първоинстанциония съд е присъдил възнаграждение в 1 175,68 лева, което се явява прекомерно. В изложения смисъл първоинстанционото решение следва да бъде изменено, като присъденото в полза на Община Сливен възнаграждение като разноски по делото следва да бъде намалено до сумата от 780,76 лева.

На тази инстанция въззивницата дължи възнаграждение в същия размер равно на 780,76 лева, които съдът следва да присъди в нейна тежест. По отношение на направените от нея разноски следва да остана така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 38/21.02.2011 год. постановено по гр.дело № 4468/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен .

ИЗМЕНЯ Решение № 38/21.02.2011 год. постановено по гр.дело № 4468/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен, В ЧАСТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с което С.П.П., с ЕГН**********,*** е осъдена да заплати на Община Сливен, гр.С., бул.Ц.О.* разноски в размер на 1 175,68 лв., като намалява същите на сумата 780,76  лв.

ОСЪЖДА С.П.П., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Община С., гр.С., бул.Ц. О. *  направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 780,80 лева .

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване с касационна жалба, чрез съда постановил въззивното решение, в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд на Република България.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: