Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 105

гр. Сливен, 12.05.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            Мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                                                                                    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  184  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 804/08.03.2011 г. по гр. д.№ 2274/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от ищцата против двамата ответници иск с правно основание чл. 227 ал. 1 б.”в” от ЗЗД за отмяна на дарението, което ищцата е  направила в полза на сина си, касаещо недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Сливен, кв. „Българка” бл.27 ет. 9 ап. 38. Със същото решение са отхвърлени претенциите на страните за заплащане на направените по делото разноски.

Във въззивната жалбата са изложени подробни съображения относно извършеното от страна на ищцата в полза на починалия й син дарение на недвижимия имот. Посочено е, че след смъртта му двамата ответници не са се грижили за ищцата и не са й предоставяли издръжка, която й е необходима за да преживява. Твърди, че до преди това тази издръжка е била осигурявана от синът й, поради което иска отмяна на  първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията й.

В срока по чл. 263 от ГПК  чрез процесуален представител е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че решението е  обосновано, законосъобразно и правилно. Районният съд е обсъдил задълбочено предпоставките за отмяна на дарението и е достигнал до правилния извод, че в случая те не са налице. Не се е установило ищцата да е имала трайна нужда от издръжка, да е поискала такава и същата да й е била отказана.  На следващо място съдът задълбочено изследвал случаите, когато може да се иска отмяна на дарение от трето лице. Наследниците, каквито в случая са въззиваемите, не наследяват моралното задължение надарения да дава издръжка, но ако тя е поискана приживе от надарения и към момента на смъртта си е дължал такава, то и те биха я дължали. В случая е установено, че не са налице елементите и на този състав.

В с.з. , чрез процесуален представител по пълномощие, жалбата се поддържа на посочените в нея основания.

В с.з. въззиваемите не се явяват и не изпращат представител.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  отхвърляне на иска.

Жалбата е неоснователна.

Районният съд правилно е посочил, че договорът за дарение е едностранен договор, като задължения възникват само за едната от страните – дарителя. Предвидени са хипотезите, при които може да се иска отмяната на дарение и сред тях е и тези, при която надареният отказва да даде поискана от дарителя издръжка. В случая не се е установило ищцата да е искала издръжка. В конкретният казус дарението е извършено в полза на трето неучастващо в делото лице, а именно сина на въззивницата, който по-късно е починал.  По принцип надареният има само морално задължение да бъде признателен на дарителя за дарението  и това морално задължение се преобразува в правно задължение за даване на издръжка само ако след сключване на договора дарителят изпадне в нужда и поиска от надарения да му дава издръжка. След смъртта на надарения неговите наследници придобиват правата и задълженията му. Правилно районният съд е посочил, че се наследяват само правните, но не и морални задължения на наследодателя и поради това наследниците дължат издръжка на дарителя само ако той е изпаднал в нужда и е поискал издръжка от самия надарен още преди неговата смърт. Не се установява това  да е било сторено от ищцата преди смъртта на сина й, поради което  не може да бъде вменено като задължение на неговите наследници да й дължат издръжка в този момент. Съдът правилно е посочил, че въпреки житейската несправедливост, правната прецизност изисква претенцията за разваляне на договора за дарение да бъде отхвърлена.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение  № 804/08.03.2011 г. по гр. д.2274/2010  г. по описа на Сливенския  районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: