РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 08.07.2011 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ МАЙ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА ГОДИНА в  състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МАРТИН САНДУЛОВ

   ЧЛЕНОВЕ:    АТАНАС СЛАВОВ

    Мл.с.:    КРАСИМИРА КОНДОВА

 

с участието на секретаря М.Л. и прокурора ………, сложи за разглеждане докладваното от съдия Ат. Славов възз.гр.д. № 187 по описа на Сливенския окръжен съд за 2011 год.

Производството е въззивно и протича по реда на  чл258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната жалба на ИЩЕЦЪТ в първоинстанционното производство  П.А.А. адв. Г.М. *** против Решение № 21/17.02.2011 год. постановено по гр.дело № 2901/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен , с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС. Решение е обжалвано изцяло.

Във въззивната жалба до съда въззивника П.А.А. чрез процесуалния си представител твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е придобил процесния недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба от неговия собственик и при изпълнени изисквания на закона. Твърди, че решаващият първоинстанционен съд при постановяване на атакуваното решение неправилно е приел, че въззиваемия Д.Ц.Д. е придобил правото на собственост върху процесния имот, чрез давностно владение като недобросъвестен владелец в продължение на десет години, като не е посочил и не е обсъдил кой е началния момент на придобивната давност за този имот и дали за тези имоти тече такава. Изложени са аргументи по отношение на статута на селищното образувание „Орта синур” като земеделски имот чието право на собственост се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и предвидения в него специален ред.

Моли съда да отмени изцяло атакуването първоинстанционното решение като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него постанови ново, с което да уважи предявения иск. Претендират се разноските за двете инстанции.

С въззивната жалба не са направени доказателствени или процесуални искания.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от пълномощника на въззиваемата страна Д.Ц.Д. е депозиран писмен отговор, съгласно който въззивната жалба се оспорва изцяло, като се твърди, че е неоснователна, а атакуваното решение не страда от посочените в нея пороци и като такова е правилно и законосъобразно.

Моли съда да постанови на решение, с което да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт. Претендира се присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция.

Няма направени с отговора доказателствени и процесуални искания.

С определение в първоинстанционото производство от 28.09.2010 год.по реда на чл.218 от ГПК е привлечено по делото трето лице помагач на страната на ищеца в първоинстанционото производство „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Хасково кв.”Болярово ул.”Инже войвода” № 1а представлявано от Христо Петров Христов на страната на въззивника П.А.А..

В срока по чл.263 от ГПК третото лице помагач на страната на въззивника е дало писмен отговор, което се е присъединило към жалбата на П.А.А.. Твърди в молбата си, че първоинстанционото решение е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като първоинстанциония съд се произнесъл по възражение, което не е направено в срока по чл.133 от ГПК и не е следвало да се разглежда изобщо от съда и като е уважил възражението за придобивна давност първоинстанциония съд е приложил давността служебно, което е нарушение на чл.120 от ГПК. Сочат се и други нарушения на закона от материално-правно естество по отношение на  прието за установено, че въззиваемия Д.Ц.Д. е придобил процесния имот по давност. Твърди, че предявения иск за ревандикация от П.А.А. против Д.Ц.Д. е основателен и доказан и моли съда да отмени първоинстанционото решение и постанови нова с което уважи предявения иск. Третото лице във отговора си не е направило доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Д.П. от АК Сливен, редовно преупълномощен от адв. М. от първата инстанция и приет от настоящата по реда на чл. 32 от ГПК. Поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна Д.Ц.Д., редовно призован явява се лично и чрез процесуалния си представител по пълномощие  адв. Л.А., редовно упълномощена от първоинстанционното производство и приета от настоящата  инстанция от днес. Лично и чрез адвоката си пълномощник оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски на тази инстанция.

Трето лице - помагач „Геостройкомплект” ЕООД, редовно призовано, не се представлява се от адв. Орсов, процесуален представител на страната по реда на чл. 32 от ГПК, който поддържа изразеното си в отговора на въззивната жалба становище. Моли съда да постанови решение с което отмени атакуваното решение на първоинстанциония съд и постанови нова , с което уважи предявения иск.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такава следва да бъде отменено и като инстанция по същество следва да разреши правния спор.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и поради тази причина следва да бъде отменено и вместо него се постанови ново по същество, с което се уважи предявения иск по чл.108 от ЗС.

Предявения пред първоинстанциония съд иск е с правно основание чл.108 от ЗС.

За да се уважи ревандикационния иск, следва да се докаже наличието на елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС при условията на кумулативна даденост, а именно - ищецът да е собственик на имота, предмет на ревандикация, ответникът да го владее или държи и без правно основание.

В случая безспорно се установи, че въззивника „Геостройкомплект” ЕООД е придобил на осн. чл.`17а от ЗППДОП /отм./ правото на собственост върху процесния недвижим имот с идентификатор № 67338.406.271 с площ 1005 кв.м. в м. „Орта синур” в землището на гр. Сливен при граници: ПИ №№ 67338.406.268, 67338.406.269, 67338.406.270

Съгласно чл.17а ЗППДОБ /отм./ при преобразуването на държавни предприятие в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако не е предвидено друго. От норма на закона се извежда и фактическия състав на придобиването на правото на собственост от образуваното търговско дружество от държавата. /Решение № 643/04.01.2011 г. на  Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, по гр.д.№1196 по описа за 2009г./.

В конкретния случай предоставянето на имота на държавното предприятие – праводател на въззивника се установява от факта на отчуждаването му за нуждите на това предприятие. Тези факти се установяват от заключението на вещото лице М.З.Д. /лист 103-107 от делото/ и приетите писмени доказателства. Спорният имот с идентификатор № 67339.406.271 попада в границите на терена с площ 39 560 кв.м., описан в АДС № 8036/24.01.1995 г.

Кадастралният план на Вилна зона гр. Сливен от 1988 г. е планът, където процесния недвижим имот е заснет за първи път като самостоятелен поземлен имот пл. № 2783, VІІ част, м. „Сухата чешма”. Част от поземлен имот с идентификатор 67338.406.271 попада в границите на земите, отчуждени за държавна нужда и предоставени на „Редки метали” с Разпореждане на МС № 96/1967 г. и протокола, създаден в негово изпълнение от 25.04.1967 г. и скицата към този протокол и с Разпореждане на МС № 289/1969 г.. Другата част от имота попада в границите на земите, съгласно Удостоверение от ГНС – Сливен от 05.12.1966 г. От приложената комбинирана скица на вещото лице се доказва, че имота попада в границите на терена с площ 39 650 кв.м., описан в АДС № 8036 от 1995 г.

По делото не се спори дали е проведено отчуждително производство по отношение на процесния имот по чл.101 от ЗС за нуждите на управление “Редки метали” Сливен, както и от приетите експертизи може да се направи категоричен извод, че процесният имот е бил предмет на отчуждителното производство.

Процесния недвижим имот попада в границите на терена с площ 39 650 кв.м., описан в АДС № 8036 от 1995 г., поради което и по силата на чл. 17а от ЗППДОбП /отм./ е преминал в патримониума на „Геостройкомплект” ЕООД.

В този смисъл е възприетата практика на ВКС на РБ в редица постановени актове, а именно: Решение№ 40/10 по гр.д. 1349/2009 г. на ВКС, Решение № 406/25.11.2010 г. по гр.д. № 614 на ВКС и Решение № 238/09.08.2010 г. по гр.д. № 685/2009 г. на ВКС, постановени на осн. чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК./.

В изложения смисъл по реда на чл.77 от ЗС, чрез правна сделка въззивника П.А.А. е придобил правото на собственост на процесния недвижим имот.

Първоинстанциония съд е достигнал до този правен извод, но за да постанови обжалвания съдебен акт, приел и уважил възражението на въззиваемия Д.Ц.Д., че е придобил имота, чрез трайно, явно, необезпокоявано и непрекъснато владение за срок по-дълъг от 10 години.

За да уважи това възражение, първоинстанциония съд е приел, че въззиваемия Д.Ц.Д. е владял трайно, непрекъснато, явно и необезпокоявано процесния имот в продължение на повече от 10 години.

Този извод на първоинстанциония съд е неправилен и не почива на събраните по делото доказателства.

Фактическия състав на чл.79 ал.1 от ЗС изисква да са налице няколко елемента при условията на кумулативност.

На първо място да е налице владение по смисъла на чл.68 от ЗС - като упражняване на фактическа власт върху имота, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От обективна страна следва да е налице трайното осъществяване на фактическата власт върху имота /Corpus possessionis / и при наличието на субективния елемент на владението с намерение за своене /animus/.

Втория елемент от фактическия състав на чл.79 от ЗС е владението да е осъществявано за срок по-дълъг от 10 години.

Безспорно е доказано по делото, че процесния недвижим имот попада в земеделски фонд по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ . Този факт е от съществено значение относно придобивната давност с оглед приложението на нормата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила т.е. от 21.11.1997 год. След този момент за въззиваемия Д.Ц.Д. евентуално ще започне да тече нова придобивна давност, като недобросъвестен владелец.

Въззиваемия е установил трайна фактическа власт върху имота, с начален момент от 21.11.1997 год. без да съществува правно основание, годно да го направи собственик. Разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ е приета в ДВ бр. 107 от 18.11.1997 год., в сила 21.11.1997 год. Това началния момент, от който може да се приеме, че въззиваемия Д.Ц.Д. е започнал владее имота и  да тече нова придобивна давност.

Искът по чл.108 от ЗС предмет на настоящото дело е предявен на 04.06.2010 год. За цитирания период от 21.11.1997 год. до 04.06.2010 год. в полза на Д.Ц.Д. от обективна страна е изтекъл предвидения в чл. 79 ал. 1 ЗС срок за оригинерно придобиване на собствеността.

Както се изтъкна и по-горе правните последици на придобивната давност настъпват след изтичане на определен в закона срок, през който недобросъвестния владелец упражнява явно и непрекъснато фактическа власт върху чуждия имот с намерение за своене.

Процесния имот е бил собственост на държавата и предоставен за стопанисване и управление на държавно търговско дружество. Правото на собственост на държавата върху имотите, предоставени за стопанисване и управление на държавното предприятие, се прекратява от датата на преобразуване на предприятието в еднолично търговско дружество с държавно имущество.

Въззиваемия установил фактическа власт върху имота от момента след отпадане на забраната визирана в чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ до 04.06.2010 год. когато против него е предявен ревандикационния иск, но е осъществявал тази фактическа власт върху имота в качеството му на държател.

В случая въззиваемия не е придобил правото на собственост чрез предвидения в закона правен способ, поради непрекъснато владение, тъй като не е бил владелец при липсата субективния елемент на владението - намерението за своене /animus/.

Намерението за своене е субективния елемент от фактическия състав на владението по смисъла на чл.68 от ЗС. При липсата на този субективен елемент от фактическия състав липсва и владение по смисъла на закона.

Намерението за своя характер представлява субективното отношение на държателя на веща към нея и закона поставя изискване към владелеца да упражнява фактическа власт върху веща субективно отношение за своене. При липсата на своене т.е. при липсата на субективния елемент от владението то липсва и владение. В изложения смисъл настоящия съдебен състав приема, че въззиваемия Д.Ц.Д., не е бил владелец на имота, а е бил негов държал и поради тази причина не е придобил правото му на собственост.

В подкрепа на изложеното във фазата на първоинстанционото производство са разпитани свидетели и по-конкретно св.Пейчев, който в своите показания свидетелства за субективното отношение на въззиваемия към имота, като е приел, че друго лице е собственик на имота без да оспорва това му право и доброволно се е съгласил да освободи заетия от него имот.

Показанията на свидетеля не са опровергани от другите събрани по делото гласни или писмени доказателства и поради тази причина, съдът следва да ги кредитира.

Независимо от горе изложеното при пълно и пряко доказване, при правилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанциония съд, твърденията на въззиваемия Д.Ц.Д., че е владял имота в продължение на 10 години е останало недоказано с оглед по горе изложените мотиви.

По отношение на искът по чл.108 от ЗС.

По делото безспорно се доказа, че въззивника е придобил правото на собственост на процесния имот чрез предвидения в закона способ т.е. чрез правна сделка. Налице е първия елемент от фактическия състав на искът по чл.108 от ЗС.

От изложените по горе мотиви се доказа, че въззиваемия държи имота т.е. не се спори по делото, че той осъществява върху имота към момента фактическата власт и го владее без каквото и да е правно основание.

В изложения смисъл предявения иск по чл.108 от ЗС се явява основателен и следва да се уважи.

Налице предпоставките на чл. 108 ЗС - въззивника се легитимира като собственик на процесния имот на поддържаните основания - покупко-продажба на имота, а въззиваемия не може успешно да му противопостави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като упражняваната от него фактическа власт върху имота не е в качеството му на владелец на веща, което не може да породи последиците за придобивната давност. Налице и третата предпоставка на иска по чл.108 от ЗС, че въззиваемия държи имота без правно основание, което обстоятелство към момента не се спори от страните. В този смисъл искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

Въззиваемия Д.Ц.Д. няма основание за задържане на имота. Безспорно имотът е земеделска земя и въззиваемия има качеството на  ползвател. Собствеността върху имота се възстановява по специален предвиден в закона ред - § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Имотът не е изкупен на основание § 4а или § 4б ПЗР ЗСПЗЗ и правата на въззиваемия като ползвател са отпаднали по силата на § 4, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ.

По отношение на направеното възражение от процесуалния представител по реда на чл.32 от ГПК адв. Златимир Орсов на третото лице помагач „ГЕОСТРОЙКОМПЛЕКТ” ЕООД  гр.Хасково в полза на въззивника , при разглеждане на делото в първата инстанция Сливенски районен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е приел за разглеждане възражение за придобивна давност от страна на въззиваемия Д.Ц.Д. след изтичане на срока по чл.133 от ГПК настоящия съдебен състав намира същото за неоснователно.

Законът не обвързва възражение за придобиване на имота по давност със срок; средство за защита. Въззиваемия като страна в процеса може да направи възражение за пръв път пред въззивната инстанция . До влизане на решението в сила могат да се правят всякакви правопогасяващи възражения  Процесуалната преклузия по чл. 131 и чл. 133 от ГПК не следва да се прилага буквално, а при отчитане характера на възражението за давност, с което се оспорва възможността материалното право да получи съдебна защита, и на първата и въззивна инстанция като съд по същество. / Определение № 226 от 24.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1453/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Иванова, Решение № 280 от 20.III.1992 г. по гр. д. № 116/92 г., I г. о., докладчик председателят на отделение Соломон Розанис Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, бр. 6/1992 г., № 20, стр. 19/

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че е налице отменително основания по смисъла на чл. 271 от ГПК , като първоинстанционото решение следва да бъде отменено изцяло и въззивния съд следва да постанови решение по същество като уважи предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Въззивната страна е претендирала и доказала направени пред двете инстанции разноски в размер на 948,64 лева, които следва да й се присъдят.

Въззиваемия е останал задължен за разноски, тъй като при администрирането на въззивната жалба е събрана такса в размер на 55,50 лева, а дължимата такава при цена иска 11 075,90 е в размер на 221,50 лева. След приспадане на внесената страната е останала задължена за такса в размер на 166 лева. С оглед изхода на делото съдът следва да присъди тази такса в размер на 166 лева в тежест на въззиваемия, която следва да се заплати по бюджета на съдебната власт на основание чл.77 от ГПК.

По отношение на разноските на третото лице помагач такива не са претендирани и не следва да се присъждат като не дължими на основание чл.78 ал. 10 от ГПК.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивника следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 21/17.02.2011 год. постановено по гр.дело № 2901/2010 год. по описа на Районен съд гр.Сливен, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:.

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между П.А.А. с ЕГН ********** ***  с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Д. Ч.” № * чрез адв. Г.М. *** и Д.Ц.Д. с ЕГН ********** *** *-*-* ,  че П.А.А. е собственик на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 67338.406.271, по кадастралната карта на гр.Сливен, с административен адрес  гр.Сливен местност „Орта синур” с предназначение – урбанизирана територия за ниско застрояване със стар индетификатор № 2862783, с площ 1005 кв.м. в м. „Орта синур” в землището на гр. Сливен при граници: ПИ №№ 67338.406.268, 67338.406.269, 67338.406.270 и ОСЪЖДА Д.Ц.Д. да предаде на П.А.А. владението на описания по горе имот.

 

ОСЪЖДА Д.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТИ на П.А.А. направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 948,64 лева .

 

ОСЪЖДА Д.Ц.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 166 лева.

 

РЕШЕНИЕТО, подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от редовното му връчване чрез съда, който е постановил решението пред Върховния касационен съд на Република България.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: