Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 112

                                      гр. Сливен, 18.05.2011 г.

                               В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

                                                           мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от съдия СВЕТИЕВА въззивно гражданско дело № 189 по описа за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно Решение № 153 от 11.03.2011 година, постановено по гражданско дело № 6471/2010 година по описа на РС – Сливен, с което на  основание чл. 2, ал.1, т.2, от ЗОДОВ е уважен предявен от ищеца иск като ответникът - въззивник в настоящото  производство е осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършено престъпление, за което е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на оправдателната присъда в сила на  27.07. 2010 година до окончателното и изплащане. В полза на ищеца са присъдени направените по делото пред СлРС разноски.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал ответникът, който чрез свои представител обжалва решението изцяло, като го намира за недопустимо, тъй като по делото като имуществени вреди са се претендирали вземания за разноски, които е следвало да се реализират по реда на НПК. Правят се позовавания на конкретни разпоредби от НПК, касаещи реда за присъждане на разноски в наказателното производства и се извежда заключение, че ищецът е следвало да ги търси в хода на това  производство, тъй като присъждането на разноски и по наказателно и по гражданско дело е допустимо само при наличие на висящ процес, от където се прави извод, че е недопустимо  да  се претендират направени вече разходи  по приключило дело  в отделно исково производство. Освен  това  дори  и  да  се  приеме, че исковата претенция е допустима, то същата според въззивника се явява неоснователна, тъй като първоинстанционния съд направено не е приел за основателен довода за наличието на предпоставките за отпадане или намаляване на отговорността по чл. 5 от ЗОДОВ. Обстоятелствата, свързани с разследването и изготвената в хода на производство тройна съдебно медицинска експертиза, кредитирана и от наказателния съд са дали основание на прокуратурата да повдигне обвинение. Подчертава се, че чрез поведението си ищецът е допринесъл за образуването на наказателното производство и отговорността на държавата за вреди следва да отпадне изцяло или пък да бъде значително редуцирана.

От въззивният съд се иска да постанови решение, с което да обезсили изцяло решението на РС – Сливен, като  постановено по недопустим иск, които  е следвало да бъде оставен без разглеждане. Евентуално, ако бъде счетено, че исковите претенции са допустими, от въззивния съд се иска да постанови съдебен акт, по силата на който да отмени решението на СлРС като неправилно и вместо него да постанови друго по същество, с което да се отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените искови претенции за присъждане на обезщетение за имуществени  вреди, лихви и разноски .

Пред въззивния съд не е направено искане на присъждане на разноски, направени в хода на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК, от въззиваемата страна,  пред първоинстанционния съд не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който като оспорва основателността на жалбата, моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Претендира да му се присъдят направените в хода на въззивното производство  разноски. Конкретните си съображения  излага  в представена по делото пред въззивния съд писмено становище.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез съда, постановил атакувания акт.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивният контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящият съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

Този съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.  Споделя й правни изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба, като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции, правилно е дефинирал параметрите на спора. Въззивната инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора, определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който страните не са имали възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна и равна възможност за участие и защита.

Изтъкнатите във въззивната жалба оплаквания за допуснати от решаващия състав на СлРС процесуално нарушение, свързано с неточно тълкуване и неправилно приложение на материалния закон, а от там и до незаконосъобразност на правните изводи, изложени в атакуваният съдебен акт не се споделят от въззивния съд, тъй като от анализа на събраните по делото доказателства, не би могло да се обоснове извод за основателността им. Ищецът е претендирал имуществени вреди от проведеното срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда и правилно съдът е квалифицирал предявеният иск, като такъв с правно основание чл. 2, ал.1, т. 1 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно, за да е основателен иска, е необходимо да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на правозащитна дейност, които са отменени, причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилия вредоносен резултат. Безспорно е, че в случая е налице влязла в сила оправдателна присъда и по време на наказателното производство, водено срещу него, ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 600 лева. Направените разноски са безспорно доказани и представляват имуществени вреди, които следва да бъдат репарирани. Неоснователно е възражението, съдържащо се в жалбата, че тези вреди, като разноски, следва да бъдат присъдени с постановяването на оправдателната присъда. Законодателят е предвидил специален ред, по който гражданите претърпели вреди от държавни органи да могат да търсят репарирането им и това е именно ЗОДОВ. - В НПК не е предвиден ред за осъждане на държавата за заплащане на направените от оправдания подсъдим разноски за адвокатско възнаграждение, поради което единствената възможност за него е да ги търси като обезщетение за причинени имуществени вреди.

 В мотивите си районният съд е отговорил на оплакването, съдържащо се във въззивната жалба, относно приложението на чл. 5 от ЗОДОВ. - Щом с влязла в сила присъда е установена невинността по повдигнатите обвинения, за ищеца единствено е в тежест да докаже, че е претърпял вреди,  настъпили в причинна връзка с повдигнатото обвинение и техния размер. Не се установява с поведението си той да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, а и в жалбата не се посочват конкретни проявления на такова поведение от страна на ищеца в хода на воденото срещу него наказателно производство.  Ето защо в тази част  подадената въззивна жалба се явява неоснователна.

 С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от произнасянето по делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски, така както са направени. По правилата на процеса на въззиваемата страна, следва да се присъдят, поисканите и доказани  като направени разноски  за пред въззивната инстанция в размер на 200 лева, които въззивника  следва  да  бъде  осъден да заплати.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                           Р     Е     Ш     И  :

                                      

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 153 от 11. 03. 2011 година, постановено по гражданско дело № 6471 по описа на Сливенски районен съд за 2010 година.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на  С. К. П.  с ЕГН ********** ***  направените пред въззивната  инстанция разноски в размер 200 /двеста/ лева .

Решението не подлежи на касационно обжалване.

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                                                                                 

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                            

                                                                  2.