Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 16.06.2011г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на петнадесети юни през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                              МАРТИН САНДУЛОВ

                                                             мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 191 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично първоинстанционно решение № 33/11.02.2011г. по гр.д. № 4537/10г. на СлРС, с което е  осъден по регресен иск по чл. 213 ал. 1 от КЗ вр. Чл. 49 от ЗЗД причинителят на вредата да заплати на застрахователя, встъпил в правата на  увреденото лице, сума в размер на 417лв., изплатена на последния като застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.08.2008г., по застрахователен договор за застраховка “Каско на МПС”, 10 лв., направени от застрахователя обичайни разноски за определяне на обезщетението, заедно с обезщетение за забава върху главницата от 427 лв. в размер на законовата лихва от предявяването на иска на 23.08.2010г. до окончателното изплащане, и сумата 93, 52 лв., представляваща обезщетение за забава в ръзмер на законовата лихва върху главницата за периода 01.11.2008г. – 23.08.2010г., главният иск е отхвърлен за сумата над 427 лв. до пълния размер от 482, 85 лв., а акцесорният – за сумата над 93, 52 лв. до пълния размер от 102, 52 лв., като неоснователни и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Производството се е развило при участието на трето лице-помагач на страната на ответника.

Въззивникът  – ответник в първоинстанционното производство, обжалва решението изцяло, но тъй като в отхвърлителната му част той няма правен интерес от обжалване, съдът е прекратил производството по отношение на нея и е оставил без разглеждане жалбата в тази част.

По отношение на уважителната част, въззивникът счита, че в нея атакуваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните норми. Счита, че не са налице предпоставките за възникване на регресното право на суброгиралия се в правата на увредения срещу причинителя на вредата застраховател, тъй като липсвал валиден застрахователен договор, в изпълнение на който да е платено обезщетението, чието връщане се търси. Представената застрахователна полица не носела подписа на застрахования, който е задължителен реквизит на договора и изводите на РС, че оригиналният договор е подписан, са неправилни. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени решението в осъдителната част и вместо това постанови ново, с което отхвърли изцяло претенциите. Претендира разноски.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за въззивната фаза.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Третото лице помагач на страната на ответника, не е подало писмено становище.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не изпраща процесуален представител по закон, с писмено становище,чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява процесуален представител по закон, с писмено становище,подадено от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение в обжалваната му част, която счита за правилна и законосъобразна. Няма процесуални или доказателствени искания. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з. за третото лице – помагач на страната на ответника, се явява процесуален представител по  пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който заявява, че счита жалбата за основателна и моли въззивния съд да отмени атакуваното решение по изложените в нея съображения на въззивника.

Няма подадени писмени защити по реда на чл. 149 ал. 3 ат ГПК.

След докладване на въззивната жалба, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба, в приетата за разглеждане част, за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и правилна, поради което в нея то следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал. Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор, поради което, с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА към мотивите на първоинстанционното решение.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Истинността на съдържанието на застрахователния договор не е оспорена по надлежен ред в предвидените от ГПК за това срокове. Въззивникът е сторил това едва с писмената защита, поради което по отношение на тази процесуална възможност е настъпил изцяло ефектът на ранната преклузия, който не може да бъде неутрализиран пред тази инстанция. Въззивникът не е поискал и представяне на оригиналния документ, с оглед прилагането от страна на ищеца на заверено ксерокопие, поради което възражението му, дори само на това основание, не може да бъде основателно. Съдът не може да констатира служебно нищожност, поради липса на съгласие, на договор, който не е оригинален екземпляр, а такъв извод не може да се базира само на съдържанието на копие, което не е оспорено, понеже не е било надлежно и своевременно оспорвано и въобще наличието на воля за сключване на договора.

Въпреки това, РС е обсъдил и тези доводи в мотивите си и изложените от него съображения изцял се споделят от настоящия въззивен състав. Решаващият съд правилно и в съответствие с материалноправните норми, е приел, че договорът е валиден и са налице всички изискуеми предпоставки, с които КЗ свързва възникването на регресната имуществена отговорност на ответника.

Тъй като други оплаквания по съществото на спора не са инвокирани от въззивника, в тези граници се простира и въззивния контрол на въззивната инстанция, поради което обжалваната част на решението следва да бъде потвърдена.

Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващите им правни норми, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски за тази инстанция следва да бъде възложена на въззивника и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати тези на въззиваемата страна за въззивното производство в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И  :

                               

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 33/11.02.2011г. по гр.д. № 4537/10г. на СлРС в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на ЗД “ЕВРОИНС” АД, гр. София направените разноски за тази инстанция в размер на 100 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска под 5 000 лв.

 

                                                        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: