РЕШЕНИЕ №

 

Гр. Сливен, 30.09.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТИ СЕПТЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

          ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                  МЛ.С.: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                            

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа като разгледа докладваното от съдия Атанас Славов Въззивно гражданско дело № 192 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод въззивната  жалба на И.С.И. с ЕГН: ********** ***  *-*-*  и по повод въззивна от Ж.Д.Т. с ЕГН:********** *** *-*-*, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното си дете Д.И.И. род. На 22.08.200 год против, Решение № 145/28.02.2011 год. по гр.дело № 6926 по описа за 2010 год. на Районен съд гр.Сливен, с която частично е уважен иск предявен при условията на чл.150 в вр.чл.143 от СК

С атакуваното Решението първоинстанциония съд е ИЗМЕНИЛ присъдената с Решение № 1263/08.12.2003 год. по гр.дело № 1513/2003 год. по описа на Районен съд гр.Сливен издръжка която И.С.И. с ЕГН: ********** ***  *-*-* следва да заплаща на Ж.Д.Т. с ЕГН:********** *** *-*-*, в качеството й на майка и законна представителка на малолетното си дете Д.И.И. род. На 22.08.200 год. като я е УВЕЛИЧИЛ  считано от 08.12.2010 год. от 40 лева на 100 лева месечно до настъпване на законна представки за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска да окончателното й изплащане. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения иск в останалата му част за сумата до 120 лева месечна издръжка като неоснователен и недоказан.

С атакуваното решение въззивника е осъден да заплати направените по делото разноски и държавна такса за уважение иск.

В срока по чл. 259 ал.1 от ГПК в уважителната част решението на съда е атакувано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционото производство И.С.И..

В същия срок по чл.259 ал.1 от ГПК против Решението в отхвърлителната му част е постъпила въззивна жалба от Ж.Д.Т., в качеството й на майка и законна представителка на малолетното дете Д.И.И., чрез адв. А.Г.С. пълномощник на ищците в първоинстанционото производство по реда на чл.32 от ГПК.

В жалбата си до съда на ОТВЕТНИКЪТ по първоинстанционото производство И.С.И. твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано .

Моли съда да отмени атакуваното Решението, в обжалваната част, с която е осъден за заплаща издръжка за сумата над 60 лева месечно до уважения размер от 100 лева .

В жалбата си до съда ИЩЕЦА в първоинстанционото производство Ж.Д.Т. в качеството й на майка и законна представителка на малолетното си дете Д.И.И., чрез процесуалния си представител по реда на чл.32 ал.1 т.1 от ГПК във въззивната си жалба твърди, че атакуваното Решение в отхвърлителната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Моли съда да постанови решение с което отмените обжалваното решение в отхвърлителната му част и постанови ново с което уважи искът увеличение на издръжката в размер на 120 лева месечно, със всички законни последици от това.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК съд е депозирала отговор на въззивната жалба на И.С.И., с който я оспорва изцяло.

В съдебно заседание, редовно призован въззивника, явява се лично. Поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции .

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК,С писмено становище постъпило по делото, оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Поддържа подадената въззивна жалба и моли да се уважи.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивните жалби за редовни и допустими, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като са подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Настоящата съдебна инстанция следва да допълни тази фактическа обстановка от събраните на тази инстанция доказателства.

Представена е по делото служебна бележка, от която е видно, че въззивника И.С.И. работи към фирма „Транс експрес груп” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 358,13 лева, като трудовото си възнаграждения го получава със забавяне и работната заплата за м. октомври на 2010 год. я е получил през м.март на 2011 год. Живее на съпружески начала със  С.Е.П., която е студентка в 1 курс 2 семестър на „Европейски колеж по икономика и управление” гр.Пловдив.

Въззиваемата Ж. Д.Т. е работила по трудово правоотношение в Професионална гимназия по хотелиерство и туризъм „Академик Неделчо Неделчев” гр.Сливен, като със Заповед № РД-03-594/29.03.2011 год. трудовия й договор е прекратен. За времето през което е полага труд е получавала трудово възнаграждение в размер на 134 лева.

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният пред първоинстанционния съд иск е с правна квалификация чл. 150, във връзка с чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. - приложимата материалноправната норма при постановяване на решението за изменение на издръжката.

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.

Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК. Родителите дължат издръжка на своите деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат

Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на МРЗ. С  ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 180 на МС от 30.06.2011 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната  минималната работна заплата установена за страната е 270 лева. т.е. минималния размер на дължимата издръжка е 67,50 лева. Този факт е категорията на общо известните и съдът следва да го съобрази по силата на чл.235 ал.2 от ГПК

Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При сега действаща нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна издръжка от 80 лева осъден с Решение  № 1263/08.12.2003 год. по гр.дело № 1513/2003 год. на Сливенски районен съд.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая.

За изминалия период повече от пет година безспорно са се изменили социално - икономически условия в страната. Повишила се е инфлацията, както и нуждите на детето са се повишили и с оглед на възрастта, в която се намира в момента.

Малолетното дете Д.И.И. род. на *** год. е навършило 11 години. Учи пети клас на СОУ „П.Яворов” – Сливен. От 2003 година до сега детето е пораснало със седем години. Този факти мотивира съда да приеме, че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето.

Майката не притежава доходи, с оглед на факта, че трудовото й правоотношение е прекратено. Въззивника получава трудово възнаграждение в размер на 358 лева. Недоказано остава и в производството пред въззивната инстанция липса на възможности, на ответника да плаща издръжка.

Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация и др. Не следва да  се освобождава от задължението да дават издръжка въззиваемия, който е трудоспособни. Задължението на родителя за заплащане на издръжка на не навършилите пълнолетие деца е безусловно.

Техните възможности им се определят съобразно с квалификацията им и с другите обстоятелства, които са от значение за случая. В този смисъл Постановление № 5 от 16.XI.1970 г., Пленум на ВС

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално - икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на 200.00 лева, като при разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата полага ежедневни грижи за него, както и че не реализира доходи.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата, с оглед неговите доходи, следва да осигурява 100.00 лева месечна издръжка на детето, а останалите следва да се поемат от майката.

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и въз основа на нея е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивните жалби да бъде оставени без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските по делото съдът следва да присъди в тежест на въззивника И.С.И. направените на тази инстанция разноски от въззиваемата Ж.Д.Т. в размер на 50 лева.

Останалите разноски за внесена държавна такса следва да бъдат оставени в тежест на страните така както са направени с оглед изхода от делото

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 145/28.02.2011 год. по гр.дело № 6926 по описа за 2010 год. на Районен съд гр.Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА И.С.И. с ЕГН: ********** ***  *-*-* ДА ЗАПЛАТИ на Ж.Д.Т. с ЕГН:********** *** *-*-*, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 50 лева .

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: