Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 106

 

гр. Сливен, 12.05.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

                                                            Мл.с. СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

                                                                                    

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  196  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба  от ищеца в първоинстанционното производство против решение № 215/14.03.2011 г. по гр. д. № 90/2011 г. на Сливенския районен съд, с което е изменена определена с предишно решение издръжка, която ответницата е следвало да заплаща на ищеца като баща и законен представител на малолетното дете И.П.Г. и с атакуваното решение тя е увеличена от 50 на 70 лв.  Със същото решение е изменена и определената издръжка за малолетното дете Д.П.Г. като е увеличена от 40 на 60 лв., а предявените искове до пълните им размери са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, с което е отхвърлен иска за детето И. до 150 лв. и за детето Д. до 130 лв. е необосновано. Съдът е направил правилни  изводи  относно необходимостта от увеличаване размера на присъдената издръжка, но е определил ниски размери, което не съответства на реалните  нужди и потербонки. Обстоятелството, че ответницата няма парични средства не е основание да се определя издръжка към минималния размер, тъй като родителите са длъжни да осигуряват необходимите средства за издръжка на децата. Поради това се иска отмяна на решението в неговата отхвърлителна част и постановяване на ново, с което претенциите да бъдат уважени изцяло. 

В срока по чл. 263 от ГПК  не е постъпил писмен отговор,

В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие жалбата се поддържа на основанията, посочени в нея.

В с.з. въззиваемата не се явява, чрез процесуален представител се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете до тези размери.

Жалбата е неоснователна.

Районният съд правилно е обсъдил фактическите обстоятелства и е извел верен извод, че от момента на определяне на предходния размер на издръжката до настоящия момент са настъпили процеси, които обосновават необходимостта от нарастване на средствата за издръжка на едно дете. Нараснали са потребностите на децата с оглед на възрастта им, а промяна е настъпила и в икономическата ситуация на страната, свързана с увеличаване на цените, което обуславя необходимостта от увеличаване на размерите на определените издръжки. Правилно е преценено, че с оглед нуждите на детето И. от храна, дрехи, учебници и занимания, свързани с правилното му физическо и психическо израстване, е необходимо да му бъде осигурена издръжка в размер на 130 лв. като съдът е преценил, че ответницата следва да поеме по-голямата част от тази издръжка, а именно сумата от 70 лв.  Съобразявайки се с обстоятелството, че ответни;ата е безработна, макар и в трудоспособна възраст, съдът е преценил , че за детето Д. следва да бъде определена издръжка в минимален размер с оглед действителните възможности на ответницата. По този начин  съдът не е достигнал до неправилните изводи при определяне на нуждите на децата. Поради това оплакването съдържащо се в жалбата се явява неоснователно.Действително родителите следва да осигуряват издръжка на ненавършилите пълнолетие деца независимо дали родителите са трудоспособни и дали могат да се издържат от имущество си, но все пак съдът правилно е съобразил, че присъдената издръжка следва да бъде в такъв размер, който да покрива и нуждите на детето, но който и да не поставя в невъзможност дължащия издръжка да я заплаща.  Поради това жалбата се явява неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса следва да се присъдят на въззиваемата направените разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция в размер на 60 лева.

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 215/14.03.2011 г. по гр.д. № 90/2011 г. по описа на Сливенския  районен съд.

ОСЪЖДА П.И.Г. ЕГН ********** *** 9-Б-38 да заплати на Р.М.И. ЕГН ********** *** *-*-* сумата от 60 /шейсет/ лева, представляваща направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

         ЧЛЕНОВЕ: