Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  120

 

гр. Сливен, 30.05.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС СЛАВОВ

Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  203  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство против решение № 72/11.02.2011 г. по гр. д.№ 4474/2010 г. на Сливенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответника, че дължи на „Топлофикация – Сливен” ЕАД сумата от 409.95 лв., представляваща цена на доставена и неплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2006 г. до 20.04.2011 г. , ведно със законната лихва за забава, считано от 21.06.2010 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 95.42 лв. представляваща мораторна лихва за забава, изтекла върху дължимата главница към 02.06.2010 г. и направените разноски в заповедното производство, като положителните установителни искове в останалата им част до пълния претендиран размер от 423.07 лв. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо. Съдебният състав не е изследвал всички обстоятелства по делото, не са разгледани аргументите изложени в писмената защита. Твърди се, че  с подаването на молба-декларация за цялостно изключване са прекратени отношенията между страните. Подадената топлоенергия не се базира на никакви договорни отношения. Липсата на договорни отношения между страните изключва дължимостта на каквито и да било суми. Оспорва се правилността на  изготвената по делото експертиза и се твърди, че тя е неправилна. Иска се също да не бъде взета под внимание графологичната експертиза, тъй като вещото лице няма необходимата квалификация. Навеждат се доводи за неправилно изчисляване на доставената топлоенергия и сумите за нейното заплащане. Поради това се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени претенциите.

В срока по чл. 263 от ГПК  не е постъпил писмен отговор.

В с.з. въззивникът се явява, поддържа подадената жалба и представя писмено становище, в което развива съображенията си, изложени в жалбата.

В с.з. чрез представител по пълномощие, въззиваемата страна оспорва основателността на подадената жалба и изразява становище, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

       Изградените въз основа на нея правни изводи, кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд ги споделя. При цялостно и правилно изградени фактически констатации първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, наложили правилното  уважаване на исковете.

Жалбата е неоснователна.

Районният съд е изложил изключителни подробни съображения, с които е мотивирал крайните си изводи. Безспорно е, че ответникът е собственик на имот, за който е начислена топлинна енергия. Правилно съдът е посочил, че с оглед на нормативната уредба не е било предвидено сключване на индивидуални договори, а в случая са действали общите условия за продажба на топлинна енергия с гореща вода от „Топлофикация – Сливен” ЕАД. Установено е, че е налице сключен договор между търговецът, извършващ дяловото разпределение, надлежно избран от Общото събрание на етажните собственици. Поради това правилно съдът е приел за неоснователно възражението на въззивника – ответник за недължимост. В случая не е необходимо дружеството, доставящо топлоенергия да сключи индивидуални договори с всеки ползувател на тази услуга, а отношенията между тях се уреждат на базата на общите условия, като потребителите имат възможност в 30 дни след  влизането в сила, ако не са съгласни с общите условия, да внесат в топлопреносното предприятие заявление, в което да предложат специални условия.  Изложените както във въззивната жалба, така и в писменото становище, твърдения се развиват единствено на плоскостта за липсата на договор между страните, без да се държи сметка за спецификата на отношенията и обстоятелството, че има специален законов ред, който ги урежда. Неоснователни са и възраженията относно извършената по делото съдебно-техническа експертиза, защото е без съмнение наличието на компетентност у вещото лице Николай Козаров, а съдържащите се твърдения против него са голословни и не се подкрепят с никакви доказателства. Правилно районният съд е взел предвид заключението на вещото лице и настоящата инстанция намира, че не са налице обстоятелства, които да налагат тя да бъде изключена от доказателствата по делото. Именно от заключението на вещото лице се установява методиката за изчисляване на  дължимата сума, което е взето предвид от решаващия районен съд.

Неоснователни са възраженията на въззивника и  по отношение на квалификацията на вещото лице, извършило графологичната експертиза. Няма съмнение, че инж. Юрий Гандев притежава нужната квалификация и обстоятелството, че изготвеното от него заключение не удовлетворява някоя от страните не е основание то да бъде изключено от доказателствата по делото.

Пред настоящата инстанция не е направено възражение за недължимост поради изтекла давност. Такова възражение е било направено във второто с.з. пред районния съд и правилно районният съд е приел, че то е преклудирано, тъй като съгласно разпоредбите на чл. 131 във вр. с чл. 133 от ГПК възможността на ответника да прави възражения е ограничена във времето със срока на отговор, а в отговора на исковата молба такова възражение не се съдържа.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

 Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 72/11.02.2011 г. по гр. д.№ 4474/2010 г. на Сливенския районен съд.

 

ОСЪЖДА И.И.Г. ЕГН  ********** *** 23-В-5 да заплати на „Топлофикация – Сливен” ЕАД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. К.” №*, ЕИК 119004654, представлявано от изпълнителния директор А. А. сумата от 300 лв., представляваща направените пред тази инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението  не  подлежи на обжалване.

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: