Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен, 16.06.2011г.

 

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на петнадесети юни през двехиляди и единадесета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                            

                                                                мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Р.Г., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 204 по описа за 2011  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 114/01.03.2011г. по гр.д. № 6149/10г. на СлРС, с което е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 217, 80 лв., ведно със законовата лихва  за забава от 09.12.2005г., представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на ползвана питейна вода за периода 02.06.2003г.-31.05.2005г., сумата 38, 95 лв., представляваща законова лихва за забава до завеждане на ч.гр.д. № 2615/05г. на СлРС и 6, 14 лв. разноски по същото дело и са присъдени разноски.

 Против това решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, който твърди, че то е недопустимо, понеже предявеният иск е установителен, а правният интерес от поддържането му е отпаднал, поради извършено плащане от страна на ищеца на спорната сума. Поради това моли СлОС да обезсили атакуваното решение и остави без разглеждане иска. Претендира разноски за двете инстанции.

Няма направени нови доказателствени или процесуални искания за тази фаза на производството.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли съда да не я уважава. Заявява, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., за въззивника, редовно призован, не се явява процесуален представител по закон, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи, като обезсили първоинстанционното решение и му присъди разноските за двете инстанции.

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли да бъде потвърдено решението на СлРС. Претендира разноски.

След докладване на жалбата, страните не са направили нови процесуални искания.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК няма подадени писмени защити.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, но, с оглед пълния обхват на  обжалването – недопустимо.

Предявен е бил отрицателен установителен иск, като защитата, търсена от ищеца се е изчерпвала с признаването за установено между страните, със сила на пресъдено нещо, че той не дължи на ответника парична сума, която е била предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело, образувано въз основа на изпълнителен лист за нея.

Най-съществената предпоставка за допустимостта на иска, която е необходимо да съществува както към момента на предявяването му, така и по време на целия процес, е правният интерес на ищеца от този иск.

Несъмнено е, че при предявяването на исковата молба такъв интерес е бил налице с оглед поведението на ответника и характера на материалното правоотношение.

Безспорно е, обаче, че в хода на производството е настъпил нов юридически факт, който е рефлектирал върху правното състояние, и това е следвало да бъде съобразено от съда, който служебно следи за допустимостта на иска до приключването на делото. Установено е, че ищецът е платил цялото задължение по изпълнителното дело с взискател ответното дружество,  напълно покриващо и спорната сума, което е довело и до прекратяване на това основание, на изпълнителното производство. При това положение за него незабавно отпада правният интерес от поддържането на настоящия установителен иск.

След като претендираното от ответника вземане е погасено чрез плащане, то вече не съществува. В този смисъл е без самостоятелно значение дължимостта или недължимостта му. Интерес, сам по себе си,  от признаване на едното или другото, ищецът няма, това не би му осигурило никаква защита, щом задължение липсва. Единствената форма на защита, която би възстановила евентуално накърнения интерес на ищеца, се състои в предявяване на осъдителен иск за връщане на платеното, ако счита, че това е било без основание.

Така, с оглед промяната във фактическата обстановка, той е следвало да предприеме съответните процесуални действия за изменение на вида на заявената защита, като премине от установителен към осъдителен иск, което той не е сторил, и съдът не му е указал. В такъв случай поддържаният до приключване на устните състезания иск, е бил недопустим, и като се е произнесъл по него, вместо да прекрати производството, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт.

Поради това въззивната жалба се явява основателна. Въззивният съд следва да обезсили атакуваното решение изцяло, да прекрати първоинстанционното производство и остави без разглеждане установителния иск, като недопустим, поради липса на правен интерес.

Отговорността за разноски за двете инстанции следва да се възложи върху ищеца,  който следва да понесе своите и заплати тези на ответника-въззивник, в размер общо на 210 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло първоинстанционно решение № 114/01.03.2011г. по гр.д. № 6149/10г. на СлРС като НЕДОПУСТИМО и

вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Ю.П.Г. *** против “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ООД със седалище и адрес на управление на дейността гр. С., ул. “Ш. С.” № * отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните, че първият не дължи на втория сумата 217, 80 лв., ведно със законовата лихва  за забава от 09.12.2005г., представляваща неизплатено задължение за заплащане стойността на ползвана питейна вода за периода 02.06.2003г.-31.05.2005г., сумата 38, 95 лв., представляваща законова лихва за забава до завеждане на ч.гр.д. № 2615/05г. на СлРС и 6, 14 лв. разноски по същото дело, като НЕДОПУСТИМ.

 

 

ОСЪЖДА Ю.П.Г. да заплати на  “Водоснабдяване и Канализация” ООД, гр. Сливен направените разноски за двете инстанции в размер на общо 210 лв.

 

 

Решението не подлежи на касационно обжалване поради цена на иска под 5 000 лв.

                                                

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: