РЕШЕНИЕ №

 

 

Гр. Сливен, 27.10.2011 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Сливенски окръжен съд, граждански, гражданско отделение втори състав в открито заседание на ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ СЕПТЕМВРИ, ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АТАНАС СЛАВОВ

           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

             Мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

При секретаря  Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………… като разгледа докладваното от АТАНАС СЛАВОВ  в.гр.д.№ 461 по описа за 2010 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и протича по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

 

Производството е образувано по повод въззивната жалба на ответника в първоинстанционното производство ЕТ „К.Г.” чрез процесуален представител по реда на чл.32 т.1 от ГПК - адв. Б.Р.,  против Решение № 57/24.02.2011г., постановено по гр.д. № 3472 по описа за 2010г на Сливенски районен съд.

Във въззивната си жалба твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон, същото е незаконосъобразно и необосновано.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че предявената искова претенция е по чл.55 ЗЗД, като до този извод съдът е достигнал като е приел, че платената от въззиваемата сума е при липса на валидно правно основание. Противно на това от доказателствата по делото се установява, че тази сума е заплатена само в размер на 200 лв. като комисионна, т.е. било е налице валидно правно основание за заплащане на тази сума като комисионна.

Неправилно съдът е приложил и института на неоснователното обогатяване като в настоящия случай състава съдържа само обективни елементи без значение за субективното отношение на страната към съответните факти и обстоятелства.

По отношение обосноваността на решението в жалбата се твърди, че вината за нереализираната сделка и за забава за представяне на документи има въззиваемата страна, а не посредника. Въпреки това необосновано в решението е отбелязано и е вменено на въззивния вина за нереализираната сделка.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да  постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира за направените разноски по делото на двете инстанции.

В предвидения от закона срок по чл.263 от ГПК против въззивната жалба е постъпил отговор, в който се изразява твърдение, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди се че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Налице са доказателства за осъществения фактически състав и реализиране на отговорността на въззивника по делото. В отговора се моли въззивният съд да постанови решение, с което отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и остави в сила решението на първоинстанционния съд.

На първоинстанционото производство по делото е конституирано третото лице помагач, което в срока по чл.263 от ГПК  не е представило отговор.

Във въззивната жалба и отговора не са направени процесуални и доказателствени искания към съда.

В съдебно заседание, редовно призован въззивникът, представлява от процесуалния си представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, адв. Б.Р. *** поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание третото лице помагач, редовно призовано по реда на чл.47 от ГПК, не се явява и не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и не обосновано и като такова следва да бъде отменено и на основание чл. 272 от ГПК въззивния съд следва да постанови решение по съществото на спора..

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 02.07.2005г. между въззиваемата Т.А. Д. и Д.И. Д. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на вилен имот.

Договора е сключен, чрез съдействието на въззивника в качеството му на брокер на недвижими имоти .

Безспорно е доказано, че по силата на сключения договор въззиваемата е заплатила сумата от 1500 лева, което изрично е отразено в договора на продавача по предварителния договор.

Конституираното по делото трето лице помагач, И.Д. Д. е положил и подписа си върху договора, като при неговото сключване не е представил пълномощно от своя баща Д.И. Д..

По силата на чл.5, т.1 от договора и третото лице помагач и въззиваемата са заплатили на К.Г., в качеството му на ЕТ „К.Г.” посредник сумата от 200 лева.

По късно въззиваемата установява, че имота е собственост на този който в предварителния договор е вписан като продавач, но лицето подписало договора е негов низходящ.

По сключения предварителен договор за покупко-продажба е заведено  гражданско дело № 5239/2009 г. пред СлРС по чл.19 от ЗЗД и в хода на процеса се установява, че положения подпис под предварителния договор изхожда от третото лице помагач И.Д. Д. сина на продавача Д.И. Д.. В предварителния договор не е изчерпателно описан имота, както и не били посочени въз основа на какви документи продавача се легитимира като титуляр на собствеността. Съдът е отхвърлил искът с правно основание чл.19 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан. Решението е влязло в законна сила

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано постановено в противоречие с материалния закон.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 1700 лева. В самото Решение липсва отхвърлителен диспозитив за сумата над 1700 лева до пълния предявен размер на 5000 лева.

За да постанови обжалвания резултат първоинстанциония съд е приел в мотивите си, че е налице хипотезата на начална липса на правно основание при липсва основание за преминаване на блага от патримониума на въззиваемия към този на въззивника.

При института на неоснователното обогатяване за да е налице такова изначало не следва да е налице основание за получените от въззивника сума без правно основание.

От доказателствата по делото, а и от твърдението на въззиваемата още при предявяване на исковата молба твърди, че е поискала и с помощта на въззивника е искала и открила да закупи процесния имот. При така установената фактология следва извода, че въззивника като посредник на недвижими имоти е изпълнил задълженията си и е предложил на въззиваемата имот, който тя да закупи. Въз основа на уговорената среща между въззиваемата и третото лице помагач, се е достигнало до сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

           По делото липсват каквито и да е било доказателства, които да вменят като задължение на въззивника като посредник по договора да изготви и представи доклад за правното положение на този имот и да съблюдава законовите предпоставки за правото на собственост. Това задължение по силата на закона е на купувача, респективно на продавача по договора.

От изложеното следва да се направи извода, че въззивника е изпълнил задължението си и намерил и предложил на въззиваемата имот , който тя да закупи. С това неговите задължения се изчерпват. Ноторно известен факт, е че формата за действителност на договорите за покупко продажба е нотариалния акт. Последващите процесуални действия на страните и невъзможността да се прехвърли процесния имот със форма нотариален акт не зависят от посредника по сделката. В този смисъл предявения иск се явява неоснователен.

За да е налице неоснователно обогатяване като елемент от фактическия състав на чл.55 ал.1 от ЗЗД е необходимо от обективна страна да е налице обедняване на въззиваемата, за сметка на въззивника, като между обедняването и обогатяването да е налице генетична връзка.

В случая, от събраните по делото доказателства се доказва, по безспорен и категоричен начин, че въззиваемата е обедняла със сумата от 1600 лева, от които сумата от 1500 лева представляващи дадено капаро по предварителния договор за покупко продажба на недвижим имот и сумата от 100 лева, платена по силата на чл.5 т.1 от Договора задължение на половината от дължимото на посредника възнаграждение в размер на 200 лева.

От изложеното може да се направи извода, че въззиваемата е обедняла със сумата от 1600 лева. За да е налице неоснователно обогатяване следва да се отговори на въпроса: С тази сума обогатил ли се е въззивника?

Отговора на този въпрос е отрицателен. Въззивника в качеството си на посредник е получил сумата от 200 /двеста/ лева сумата от 100 лева от въззиваемата и сумата 100 лева от третото лице като продавач по предварителния договор в производството конституирано като трето лице помагач и то на договорно правно основание – предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот.

От изложеното следва извода, че въззивника не се обогатил за сметка на въззиваемата, той не се обогатил, защото не е получил претендираната с иска сума от 1500 лева. Що се касае за сумата от 100 лева, въззивника е получил тази суми на правно основание в осъществяване на своята посредническа търговска дейност.

По отношение на искът за сумата от 1463.15 лв., от които 583.15 лв. заплатени такси и адвокатски хонорар в размер на 880 лева, като разноски платени от въззиваемата Т.А. ***/2009 г. по описа на СлРС .

Първоинстанциония съд, не е изложил мотиви, които да аргументират основателността на тази претенция. В противоречие със закона първоинстанциония съд е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата тези суми. Претендираните сума представляват направените от въззиваемата разноски в исково производство пред Сливенски районен съд с правно основание чл.19 от ЗЗД. По това производство въззивника не е бил страна и въпросът за разноските е решен от съда с решението. В случая не може да се говори изобщо за неоснователно обогатяване от страна на въззивника, тъй като с тези суми той не се е обогатил.

В изложения смисъл първоинстанционното е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Налице е отменително основание по смисъла на чл.271 от ГПК.

С оглед изложеното и при констатираното несъвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че са налице отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде уважена.

Атакуваното решение следва да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно, като въззивния съд постанови Решение по същество, с което отхвърли предявените искове.

Въззивната страна е претендирала и доказала направени пред двете инстанция разноски в размер на 472,22 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

Съгласно правилото на чл.280 ал.2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 57/24.02.2011г., постановено по гр.д. № 3472 по описа за 2010г на Сливенски районен съд като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

вместо което постанови:

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАННИ предявените искове от Т.А. ДИМИТРОВА с ЕГН ********** *** 10-В-3 със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. „В. К.” № *-*-*, чрез адв. В.Д. против К.Г.Д., в качеството му на ЕТ „К.Г.”, ЕИК 119085414 със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Б.” бл. *, вх. *, ап. * за СУМАТА 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от страна на ответният търговец по предварителният договор за покупко-продажба на недвижимия имот от 02.07.2005 г., както и СУМАТА 1463.15 лева представляващи направените от Т.А. ***/2009 г. по описа на СлРС, от които 583.15 лв. заплатени такси и 880 лева адвокатски хонорар.

 

ОСЪЖДА Т.А. ДИМИТРОВА ДА ЗАПЛАТИ НА К.Г.Д., в качеството му на ЕТ „К.Г.”, направените разноски по делото за двете инстанции в размер на 472,22 лева.

 

В отхвърлителната част решението е влязло в сила поради необжалването му.

 

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: