РЕШЕНИЕ №

 

гр. Сливен, 17.10.2011 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно заседание на СЕДЕМНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ЕДИНАДЕСЕТА година в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

Мл.съдия: СИЛВИЯ ХАЗЪРБАСАНОВА

 

в присъствието на секретар Е.Х. и прокурор ….. сложи за разглеждане в.гр.д. № 212 по описа за 2011 година, докладвано от Председателя.

Производството е въззивно и протича по реда на  чл258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 260/06.01.11г., постановено по гр.д. № 659/10г. по описа на РС – Нова Загора.

С атакуваното съдебно решение първоинстанционният съд е прекратил с развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство, сключеният между страните М.М.М. и М.Р.М. граждански брак от 18.12.1985г. с Акт за граждански брак № 14 на Кметство с.Кортен. С това решение съдът е предоставил упражняването на родителските права на роденото от брака непълнолетно дете М.М. М. на бащата М.М.М.. Определил е режим на лични контакти на детето с майката - всяка първа и трета неделя от месеца от 08ч. до 18ч., без приспиване, както и 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата. Осъдил е въззивната М.Р.М. да заплаща на непълнолетното дете М.М. М. действаща със съгласието на своя баща и законен представител М.М. издръжка в размер на 60 лв. месечно, считано от 19.08.10г. Семейното жилище е предоставено с решението на съпруга М. М. М.. Съдът се е произнесъл и по отношение на фамилното име на въззивната, която след влизане на решението в сила за развод ще носи предбрачното си фамилно име Г.. Същата е осъдена и за разноските по делото.

В постъпилата въззивна жалба от въззивницата М.Р.М., в качеството и на ответник в първоинстанционното производство и се твърди, че решението на НЗРС е неправилно, тъй като е допуснато съществено процесуално нарушение - без въззиваемата да е била редовно призована и да е известена по надлежния ред за датата на заседанието, както и молбата й, подадена пред първоинстанционния съд по делото за отлагане не е уважена. Моли съда да постанови решение по същество, с което отмени първоинстанционното решение и отхвърли като неоснователен и недоказан иска за развод с всички произтичащи от това последици.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М.М.М., в който се оспорват направените твърдения. Намира се първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и молят съда да остави въззивната жалба без уважение и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Във въззивната жалба се правят доказателствени искания, които съдът с определението си от 24.06.11г. е пререшил като предварителен въпрос и не е допуснал събирането на доказателствата във въззивната инстанция по реда на чл.266, ал.1 от ГПК. В отговора на въззивната жалба не се правят доказателствени и процесуални искания.

В съдебно заседание, редовно призован въззивната страна лично чрез процесуалния си представител служебен защитник адв. М.К., назначена по реда на чл.93 и сл. от ГПК в вр. чл.23 ал.4 в вр.чл.21 т.3 от ЗПП заявява, че поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноските за двете инстанции /писмено становище/.

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32, т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поддържайки изложените в отговора си съображения. Моли въззивния съд да потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, тъй като същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивания контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните от първоинстанционния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и като такава следва да бъде потвърдено.

От събраните доказателствата по делото , пред първоинстанционния съд и от представените доказателства пред въззивната инстанция съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Настоящия съдебен състав на СлОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея. 

Въз основа на събраните доказателства, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано във всичките му части.

Мотивите на решаващия съд за да постанови обжалвания съдебен акт, е че бракът между страните дълбоко и непоправимо разстроен

Настоящия съдебен състав споделя изцяло правните изводи на решаващия състав на РС Сливен, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Първоинстанционния съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и обстоятелства, на които се основават исковите претенции, правилно е определил границите на правния спор и е дал съответстващата правна квалификация на исковите претенции.

От анализа на събраните по делото доказателства, може да се обоснове извод за основателността на предявения иск.

Подлежащите на разглеждане от въззивната инстанция претенции относно упражняването на родителски права по отношение на родените от брака на страните деца, определяне на режим на лични отношения с децата и относно ползването на семейното жилище са допустими, доколкото са кумулативно обективно съединени и на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, към иска на М.Р.М. против М.М.М. за прекратяване на сключения между страните брак с развод.

Окръжният съд намира същото за правилно, като споделя изцяло пълно, подробно и изчерпателно изложените от първостепенния съд мотиви, които намира за законосъобразни и правилни, поради което счита, че не се налага да бъдат преповтаряни и препраща мотивите на своя съдебен акт и на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, ограничаващ въззивната проверка относно правилността на първоинстанционния съдебен акт от посочените в жалбата оплаквания, и за допълнителна яснота на настоящото решение, Окръжният съд счита, че следва да подчертае следните обстоятелства:

Във въззивната жалба се твърди, че поради допуснато от първоинстанциония съд процесуално нарушение, като въззивницата М.Р.М. не е била надлежно призована за проведеното съдебно заседание и не е уважена молбата й за отлагане на заседанието, с което и е накърнено правото на защита.

От данните по първоинстанционното производство е видно, че на въззивницата М.Р.М. е връчен препис от Определение № 871/05.11.2010 год. по чл.140 от ГПК на 02.12.2010 год. Съдебното заседание по делото е насрочено и проведено на 10.12.2010 год. , като съдът е изпълнил задължението си по смисъла на чл.56 ал. 3 от ГПК.

Преди заседанието е постъпила молба от въззивницата М.Р.М. , с която моли съдът да отложи делото поради здравословни причини. Към молбата си е приложила и медицински документи,  на които липсва заверка, че са верни с оригинала. В мотивите си първоинстанциония съд е приел,

При разглеждане на делото и провеждане на откритото съдебно заседание на 10.12.2010 год. съдебният състав не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 142, ал. 2 ГПК съдът следва да отложи делото, когато страната и нейният пълномощник не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. За да възникне това задължение, е необходимо съдът да бъде уведомен своевременно за възникналата пречка за разглеждане на делото, като с оглед нейния характер да бъдат представени и съответните доказателства. В настоящия случай това не е направено - молбата за отлагане на делото и приложените към нея медицински документи не обуславят извода за съществуването на особено непредвидимо обстоятелство или заболяване, като пречка за явяването й в съдебно заседание, което въззиваемата да не е могла да отстрани. В тази насока, следва да се отбележи, че представените документи са ксерокс копия, на които не е удостоверено от въззиваемата, че отговарят на оригиналите. Оригинални документи не са представени на съда. Дори представената молба от въззиваемата за отлагане на делото по чл.142 от ГПК, не е в оригинал, а е копие. Поради тази причина първоинстанциония съд не ги е приел и разгледал. В изложения смисъл изискването на чл. 142, ал. 1, предл. 2 ГПК за даване ход и отлагане на делото не е нарушено. В този смисъл е и съдебната практика в Определение № 134 от 23.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 805/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В.

Не са налице допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от първоинстанциония съд, които да доведат до нарушаване правото на защита на една от страните в процеса,

Районният съд е провел надлежно и пълно съдебно дирене, събрал е допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективна фактическа обстановка и е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Действително, отношенията на съпрузите в брака са дълбоко и непоправимо разстроени и поради тази причина, съдът в съответствие със закона е постановил развод.

По отношение на останалите обективно съединени искове, за възлагане упражняване на родителските права на роденото от брака непълнолетно дете, искът за присъждане на издръжка и ползването на семейното жилище  и лични контакти на майката с детето М.М. М. съдът е ограничен да провери първоинстанционото решение от момента на неговото постановяване до навършване на пълнолетие на роденото от брака непълнолетно дете, който факт от обективната действително като юридически факт е настъпил преди разглеждане на делото във въззивната инстанция.

Въз основа на събраните по делото доказателства, и след изпълнение на процедурата по чл.59 ал.6 от СК и като е съобразил всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на бащата, полаганите до момента грижи и отношение към му към нея, желанието му да му бъдат възложени родителските права, привързаността на детето към бащата, възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности първоинстанциония съд правилно и законосъобразно е предоставил упражняването на родителските права на непълнолетното към него момент дете на бащата. В съответствие със закона съдът е предоставил и ползването на семейното жилище и е осъдил въззивницата да заплаща издръжка в минимален размер, като и е определил и лични контакти с непълнолетното дете.

С оглед изложеното и при констатираното съвпадение на правните изводи на двете инстанции, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна е претендирала и доказала направени пред настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева, които следва да й се присъдят.

С оглед изхода на делото и по правилата на процеса, въззивникът следва да понесе своите разноски така както са направени.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение № 260/06.01.11г., постановено по гр.д. № 659/10г. по описа на РС – Нова Загора като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА М.Р.М. *** с ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., с ЕГН:********** ***, направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: