Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 137

 

гр. Сливен, 22.06.2011 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

          Мл.с. КРАСИМИРА КОНДОВА

                   

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N  213  по описа за 2011   год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство против решение № 35/16.03.2011г. по гр.д. № 497/2010г. на Новозагорския районен съд, с което е признато по отношение на „Напредък – Пътнически превози” АД гр.Нова Загора, че Община Нова Загора е собственик на целия недвижим имот, частна общинска собственост, находящ се в с.Баня, общ.Нова Загора, като целия имот е с площ 3700 кв.м., съставляващ УПИ ХLХІ в кв.5 по ПУП на селото с граници: улица, УПИ ХLХІІ, и УПИ ІІІ. Със същото решение дружеството е осъдено да преустанови претенциите си, че е собственик на 80/3700 ид.ч. от терена на недвижимия имот и да преустанови всички действия, свързани със съсобственическите му претенции, с които пречи на ищеца да упражнява пълноценно и необезпокоявано правото си на собственост върху терена на процесния имот. С решението дружеството е осъдено да заплати на Община Нова Загора и направените по делото разноски.

Във въззивната жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство против посоченото по-горе решение се заявява, че решението е недопустимо, като постановено по недопустим иск. Изложените от първостепенния съд мотиви съдържат вътрешни противоречия и са в пълна противоположност с правната доктрина и с практиката на ВС и на ВКС. Негаторните осъдителни претенции така както са предявени в петитума на исковата молба не са свързани с конкретно действие или бездействие или създадено от ответника състояние, което пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост съобразно предназначението на имота. Община Нова Загора е поискала осъждане на дружеството да преустанови неоснователните претенции, че е собственик. Това обаче е основание за предявяване на други искове – установителен по чл.124 от ГПК или ревандикационен по чл.108 от ЗС. Недопустимо е чрез негаторен иск да се цели осъждане на лице, което заявява право върху една вещ. Спорът за правото на собственост е предмет на друг вид иск. По принцип искът по чл.109 от ЗС е допустимо да се упражни само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие, а такова в конкретния случай не се твърди. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че ищецът всъщност е визирал като такова действие подаването на жалба от представителя на дружеството против Заповед на Кмета на Община Нова Загора, с която е одобрен проект за изменение на ПУП за процесния УПИ. Това обаче в никакъв случай не представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС. На второ място в установителната си част искът по чл.109 от ЗС е недопустими за разликата над 80 кв.м. до 3700 кв.м. от имота. Тъй като тя не е предмет на спор между страните и ответникът никога не е заявявал права върху тази площ, поради това ищецът няма правен интерес от установяване на правото си по отношение на дружеството че е собственик на 3620 кв.м. от имота. По делото се установило, че дружеството владее 80 кв.м. от земята като идеална част и е направено възражение за придобиване по давност, което се е доказало от събраните доказателства. поради това се иска постановяване на решение, с което да се обезсили постановеното от РС – Нова Загора като недопустимо и да се прекрати производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

Прави се възражение, че и постановеното решение е неправилно. РС е допуснал съществени процесуални нарушения и не е приложил правилно относимите материално правни норми. По делото липсват доказателства за цената на предявените искове. Със съдебния акт РС е извратил показанията на разпитаните във връзка с установяване на възражението за придобивна давност свидетелски показания като е приел, че в тях се има предвид само построените бунгала и профилакториум. Това обаче не отговаря на действително казаното от свидетелите. Неправилни са изводите на съда, с която е отхвърлена претенцията за придобиване по давност. Това възражение е било точно и конкретно направено и съдът е следвало да го уважи. Ето защо се иска ако се приеме, че решението е допустимо да се постанови друго решение, с което първоинстанционния акт да бъде отменен и да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

С жалбата е направено доказателствено искане за преразпит на двама от свидетелите и с определение от 03.05.2011г. съдът не е допуснал събиране във въззивното производство на посочените от страната доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна. В него се твърди, че РС законосъобразно и правилно е приел, че с иска по чл.109 от ЗС собственикът има право да иска пълното признаване и зачитане на правото му на собственост, като това зачитане следва да се изразява във въздържане от действия и посегателства, които смущават правото на собственост и пречат на упражняването му. Последиците от подадената жалба против заповедта на Кмета на Общината са че се създава несигурност относно планираната промяна и се осуетява извършването им, като с тази намеса се накърнява правото на собственост на общината като се блокира свободното му упражняване. В исковата молба не са се съдържали претенции за нещо повече от процесните 80 кв.м., поради което и това е реалният спор между страните. Заявява се, че решението е правилно, законосъобразно и прието че не е налице изключението на ЗТСУ, даващо възможност да се придобие по давност ид.ч. чрез владение на реална част от парцел, поради което правилно съдът е приел, че законът забранява придобиването по давност на ид(ч. от урегулирания имот. Освен това съдът правилно е приел, че всички свидетели визират не терена, а построените върху него бунгала и никъде не са депозирали показания, че върху самия терен е упражнявано владение с намерение да бъде своен като собствен. Освен това давността за придобиване на държавни общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. поради това претенциите на жалбоподателя са неоснователни и се иска да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

В с.з. за дружеството въззивник не се явява представител.

За Община Нова Загора се явява процесуален представител по пълномощие, който оспорва основателността на подадената жалба и поддържа доводите, изложени в писмения отговор.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

В исковата молба и в доклада на районния съд претенцията е била квалифицирана като такава по чл.109 от ЗС. Безспорно е, че е възможно правото на собственост да бъде нарушено, без да е отнето владението. Негаторният иск принадлежи на собственика на вещта и се предявява срещу този, който, без да е владелец на вещта, нарушава правото на собственост на ищеца. За разлика от този иск реивиндикацията е иск, с който невладеещият собственик иска от владелеца на неговата вещ предаването на владението въз основа на своето право на собственост. В конкретния случай е било пределно ясно, че ответникът е владеел частта от 80 кв.м. В исковата молба изрично е наведено твърдението, че ответникът твърди, „че е собственик на тези 80 кв.м., а оттам се явява собственик на процесния УПИ …”. В отговора на исковата молба категорично е посочено, че дружеството е собственик на дял от имота – 80 кв.м. и на сградите построени в този имот, както и че от 1998г. до сега ги владее. Въпреки тези твърдения, които очертават главното в спора между страните, първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията по чл.109 от ЗС, като не е указал на ищеца да конкретизира точно и ясно обстоятелствата, на които основава искът си. Дадената от ищеца правна квалификация на претенцията не е задължителна за съда, който следва да я даде след преценката на фактическите твърдения, съдържащи се в исковата молба. Когато те не са изяснени, следва да се дадат указания за отстраняване на несъвършенствата, които възпрепятстват постановяването на съдебен акт основан на ясно очертани рамки относно обстоятелствата и търсената защита. Като е опорочил това правило районият съд е допуснал процесуално нарушение, което се е отразило на постановения акт в две посоки. На първо място не е ясно дали действително ищецът е поддържал, че в случая е било нарушено правото му на собственост, без да е нарушено владението и с какви конкретни действия е било осъществено това от ответника. Адекватните действия на съда биха довели до възможност да се прецени доколко е налице правен интерес от съдебна защита и дали е допустим предявения иск. Напротив, изясняването на въпроса дали се претендира собственост върху частта от имота, владяна от ответника би довела до друга правна квалификация на иска, която, при изложените от страните твърдения, е най-кореспондираща с тях. Наведените от страните доводи и събраните доказателства в хода на производството дават основание да се приеме, че в случая се касае за предявен реивиндикационен иск, с който невладеещият собственик иска от владелеца на неговата вещ предаването на владението въз основа на своето право на собственост Поради това настоящата инстанция прави извод, че районния съд е разгледал непрядевен иск, вместо предявения, при което следва решението да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане. Новото процедиране е наложително, тъй като, ако настоящата инстанция приведе фактическите обстоятелства към приложимите правни норми, ще се достигне до едноинстанционно разглеждане на делото по действително предявения иск

 

Страните са претендирали разноски, но с оглед изхода на процеса такива не следва да им бъдат присъждани.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 35/16.03.2011г. по гр.д. № 497/2010г. на Новозагорския районен съд.

 

Връща делото на НЗРС за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

         ЧЛЕНОВЕ: